Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 731 от 20.10.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 942/2021
Вид
Решение № 731
Подписан
20.10.2021
В сила
11.11.2021
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Варна, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20213110200942 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „*” ЕООД гр. Варна, ЕИК 148128523, срещу НП №559799-F584919 от 09.02.2021 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ НАП, с което за нарушение по чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, на въззивника е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 1500.00 лв.

Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, довели до съществено ограничаване на правото на защита и моли същото да бъде отменено. Посочва, че актосъставителят не бил положил дължимите усилия да опише ясна, точна и конкретна фактическа обстановка, в това число обстоятелствата при които е било извършено нарушението. Наред с това счита наложената санкция за необосновано завишена, като се моли за нейното намаляване до законоустановения минимален размер в условията на евентуалност, поради тежката епидемична криза.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 14.12.2020 г. служители на ТД на НАП Варна – свид. Г.Р. (ст. инспектор по приходите) и В. И. (ст. инспектор по приходите), извършили проверка в търговски обект – магазин „*“, находящ се на бул. „Ц. О.“ №., стопанисван от въззивника „* ЕООД, при която, в 13.37 ч., преди да се легитимират, ст. инспектор В. И. извършил контролна покупка на 1 бр. манометър с цена 8.00 лв и 1 бр. препарат за почистване на ПВЦ повърхности на 1 автомобил на стойност 13.60 лв, като общата цена 21.60 лв платил в брой на приелия сумата продавач-консултант Д. Д., но за плащането не бил издаден касов бон от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство „Tremol M20“, №ZK145085, нито касова бележка от кочан. Извършената контролна покупка без издаден касов бон или касова бележка от кочан била отразена в съставен при проверката Протокол №0431627 от 14.12.2020 г., подписан без възражения от присъствалите лица В. Н. - представляващ въззивното дружество и Д. Д. – продавач-консултант.

На 06.01.2021 г. свид. Г. Р., издал АУАН № F584919 срещу въззивника за нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС.

В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения по акта не били постъпили и на 09.02.2021 г. наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН, и издал обжалваното НП като наложил наказание имуществена санкция в размер 1500.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Г. Р., М. Д. и Т. Х.Плещунова, така и от напълно съответстващите им документи – НП №559799-F584919 от 09.02.2021 г., справка от Информационен масив на НАП, АУАН №F584919 от 06.01.2021 г., протокол от извършена проверка №0431627 от 14.12.2020 г., дневен отчет на „* ЕООД“, опис на паричните средства в касата към момента на проверката, справка от НАП за лицата, работещи по трудови /без трудови/граждански/правоотношения, Декларация от В. Д. Н.

Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ НАП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №1149 от 25.08.2020 г. ИД на НАП.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:

Процесните АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити съобразно чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, като са посочени изрично и ясно мястото и датата на извършване на твърдяното нарушение, същото е описано подробно, като са отразени и всички обстоятелства, свързани с осъществяването му, противно на заявеното от жалбоподателя.

Относно административен акт: материално-правната законосъобразност на обжалвания

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са 2 регламентирани в чл.118 ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г.). Съгласно чл.118, ал.1 ЗДДС , всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се регламентират с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.; 2. по чл.3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, която удостоверява извършеното му.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Видно е от доказателствения материал, че при извършената контролна покупка на стойност 21.60 лв, не е издаден за същата фискален касов бон, въпреки че в обекта е бил наличен и технически изправен ЕКАФП, съответно - не е издадена и касова бележка от кочан.

Поради изложеното, правилно е приложен материалния закон като е констатирано нарушение на нормата на чл.25, ал.1, т.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредбата, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС . Правилно въззивникът е санкциониран на основание чл.185, ал.1 ЗДДС, доколкото конкретното нарушение е предвидено в диспозицията на цитираната норма.

Съдът намира, че деянието не е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. Касае се за формално нарушение с извършването, на което се засягат обществените отношения, които нарушената правна норма е призвана да гарантира, а именно – свързаните с фискалната отчетност и финансовата дисциплина такива. Конкретното деяние не се отличава от типичните случаи на нарушение от посочения вид, не се характеризира с многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, съответно - не са налице факти, които да сочат явна незначителност на обществената му опасност, поради което е неоснователен доводът на въззивника за приложимост на нормата на чл.28 ЗАНН.

Същевременно, съдът намира, че неправилно наказващият орган е индивидуализирал размера на наказанието имуществена санкция. Нормата на чл.185, ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на ЮЛ, което не издаде документ по чл.118, ал.1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. В НП не са обсъдени отегчаващи отговорността обстоятелства и липсват данни за регистрирани други предходни нарушения от въззивника. Поради изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставки за изменение на административната санкция, като същата следва да бъде определена в минималния установен размер – 500.00 лв като прецени същият за 3 справедлив и съответстващ както на тежестта на нарушението, така и на визираните в чл.12 ЗАНН цели на административното наказание.

С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност и приключването на първоинстанционното производство в едно съдебно заседание, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №559799-F584919 от 09.02.2021 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ НАП, за нарушение по чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на „*” ЕООД гр. Варна, ЕИК *, административно наказание „имуществена санкция“ от 1500.00 лв до 500.00 лв (петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.

ОСЪЖДА „*” ЕООД гр. Варна, ЕИК 148128523,, ДА ЗАПЛАТИ на ТД НАП Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 и чл.143, ал.3 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4