Решение № 344 от 09.05.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Стара Загора, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Пламена П. Янкова като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20225530100002 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са искове с правно основание чл.240 от ЗЗД.

Ищецът П. М. Х., твърди в исковата си молба, че с ответницата се познавали от няколко години, като в резултат на познанството им у нея възникнало чувство на доверие към ответницата. В периода 18.10.2018г. до 21.01.2021 г. по искане на ответницата й давала на заем, за нейни нужди различни суми, чиято обща стойност била в размер на 16 645 /шестнадесет хиляди шестстотин четиридесет и пет/ лева. За да получи сумите от нея ответницата Г. изтъквала различни причини, като например, че има здравословни проблеми, че трябва да върне пари взети на заем от неин близък, че й трябват пари за обзавеждане и др. Не били конкретизирали срок, в който сумите трябвало да й се върнат. Конкретно сумите, които предоставила на ответницата по размер и време били, както следва:

На 18.10.2018г. по банкова сметка на ответницата с реквизити *** предоставила на ответницата Г. на заем сумата от 100 /сто/ лева. Сумата била предоставена чрез извършване от ищцата на вноска на каса по посочената банкова сметка;

1

- На 14.03.2019г. по банкова сметка на ответницата с реквизити *** ищцата превела и предоставила на ответницата Г. на заем сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева. Сумата била преведена по сметката на ответницата от банкова сметка на ищцата с реквизити: ***;

- На 16.04.2019г. по банкова сметка на ответницата с реквизити

*** по молба на ищцата нейна позната Е. О., чрез вноска на каса превела по банковата сметка на ответницата и по този начин дала на ответницата Г. на заем сумата от 1000 / хиляда/ лева.

- На

13.05.2019г. по банкова сметка на ответницата с реквизити *** ищцата превела и дала на заем на ответницата Г. сумата от 2000 /две хиляди/ лева. Сумата била преведена от банкова сметка на ищцата с реквизити: ***;

- На 28.05.2019г. по банкова сметка на ответницата с реквизити *** ищцата превела и дала на заем на ответницата Г. сумата от 2000 /две хиляди/ лева. Сумата била преведена от банкова сметка на ищцата с реквизити: ***;

На 14.06.2019г. по банкова сметка на ответницата с реквизити *** ищцата превела и дала на заем на ответницата Г. сумата от 4000 /четири хиляди/ лева. Сумата била предоставена чрез извършване от ищцата на вноска на каса по банкова сметка на Г.;

На 16.07.2019г. по банкова сметка на ответницата с реквизити *** ищцата превела и дала на заем на ответницата Г. сумата от 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева. Сумата била предоставена, чрез извършване от ищцата на вноска на каса по банкова сметка на Г..

На 26.01.2021г. по банкова сметка на ответницата с реквизити *** ищцата превела и дала на заем на Г. сумата от 545 /петстотин четиридесет и пет/ лева. Сумата била предоставена, чрез извършване от ищцата на вноска на каса по банкова сметка на Г..

След като ищцата предоставила на ответницата поредната сума на заем при един от контактите й с нея се заинтересувала кога ще си получи парите.

Получила уклончив отговор, след което ответницата започна да я избягва.

Въпреки това, както през 2020г., така и през 2021г. при редките им контакти с нея на няколко пъти я питала кога ще й върне дадените от нея пари. Всеки път не получавала конкретен и ясен отговор, а само обещания да не се 2 безпокои и, че ще си върне парите. Тъй като ответницата не се ангажирала с конкретен срок, а и ищцата сама имала нужда от средства решила, че в неин интерес е да поиска ответницата Г. да й върне парите възможно най-бързо. По тази причина изпратила до ответницата чрез услугата „Телепоща“ покана в срок от три дни от получаване на същата да й върне парите по нейна банкова сметка с реквизити: ***. По- късно посочила нова сметка на която да се върнат дължимите от ответницата пари, а именно сметка с реквизити *** и на която ищцата била титуляр.

Ответницата получила изпратените до нея писма - покана, но въпреки това и към момента на подаване на настоящата молба все още не изпълнила задължението си и да й върне сумата от 16 645 лв. Вместо това получила, чрез „Телепоща“ становище на ответницата, с което я уведомила, че не й дължи пари, тъй като получаваните от нея пари били, според ответницата предавани от ищцата чрез ответницата на родителите на ищцата. Това обстоятелство не било вярно, тъй като родителите на ищцата не се нуждаели от допълнителни парични средства. Същите разполагали със собствени доходи и не били имали нужда по какъвто и да е било повод да получават от ищцата пари и то чрез трети човек.

С оглед поведението, бездействието и най-вече предвид твърденията на ответницата Г., ищцата заявява притеснение, че ответницата няма да й върне доброволно дадените от нея на заем пари.

Ищцата моли, след като съдът установи изложените по-горе обстоятелства да постанови решение, с което: да осъди ответницата М. Д. Г. да й заплати сумата от 16645 /шестнадесет хиляди шестстотин четиридесет и пет/ лева., представляваща сбор от суми, предоставени й на заем от нея в периода от 18.10.2018г. до 21.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата.

Моли да бъде осъдена ответницата да й заплати направените съдебни и деловодни разноски, включително и заплатен адвокатски хонорар.

На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищцата посочва банкова сметка в Райфайзенбанк АД с реквизити *** и с титуляр П. М. Х. за извършване на плащане от ответницата съобразно присъдените от съда суми.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала 3 писмен отговор на исковата молба, като взема становище за неоснователност на същата и излага следните съображения: Вярно било твърдението, в исковата молба, че с ищцата се познавали от няколко години, тъй като с родителите й били комшии и живеели през една къща, докато те починат. Не било вярно обаче, това, че станали близки и била искала пари на заем. През последните три години, между 2018г. - 2021г., здравословното състояние на родителите на ищцата не било добро, били хора на възраст, имали нужда както от грижи, така и от някой, който да ходи да им пазарува и поддържа къщата, в която живеели. Децата им, в това число и ищцата, не идвали често, може би по два пъти годишно и нямало кой да се грижи за тях. При едно от посещенията на ищцата, през 2018г., същата помоли ответницата да помага на родителите им, което между другото правела и преди това, като им почиствала из двора, пазарувала, когато това се налагало да вземала лекарствата им и др., и освен тези неща ищцата поиска да й изпраща пари, които тя да им носи, поради обстоятелството, че М. А.М. - майка на ищцата, нямала банкова сметка. Тя се съгласила П.Х. да изпраща по личната й банкова сметката парични суми, които после да предава на майка й. Това било така до началото на 2021г., когато М. починала и дъщеря и - ищцата, преустановила изпращането на парични средства. На цялото село, в което живеели, било известно, че П. изпращала пари на майка си чрез ответницата. Много често предавайки паричните суми, които ищцата й изпращала ходила до тях да ги носи, придружавана от нейни близки, приятели и познати, които можели да потвърдят това обстоятелство. Записаното в исковата молба, че била искала пари на заем, поради влошено здравословно състояние или за това, че ще обзавежда дома си, категорично не отговаряло на действителността.

Ответницата била млада жена, през периода, в който се твърди, че заемала пари, била в изключително добро здраве, а ремонт на къщата й така и не били правили, нито била закупувала нови мебели, всичко било така, както го заварила, когато отишла да живее в селото, като снаха, не била имала нужда от парични средства, нито тя, нито семейството й, тъй като отглеждали животни - телета, прасета, пуйки, които продавали и с получените пари се изхранвали, освен това калайдисвали и съдове и винаги имали работа.

Парите, които изкарвали били достатъчни и не били имали нужда от заеми.

На следващо място отбелязва, че никога с ищцата не били имали заемни отношения, нямали и сключен договор за заем, в крайна сметка не били 4 роднини или близки приятели, които да си заемат пари без някакъв обвързващ документ за връщането им. В същото време ищцата изпращала пари, които тя предавала на майка й, а в един момент, когато майка й починала, тя спряла да изпраща и сега търсела от нея сума, която тя реално не била взела за себе си и не била ползвала такава. Защото, ако родителите на ищцата били живи, те щели да кажат, че сумите изпращани по нейната банкова сметка са били за тях. Записаното в исковата молба, че родителите на ищцата „не се нуждаели от допълнителни парични средства“ не отговаряло на фактическата действителност. Много често, когато им носела парите, родителите на П. купували дърва, съответно викали и хора, които да им ги цепят и режат, освен това имало хора, които им поддържали двора, тъй като децата им нямали възможност да им помагат физически, а те били възрастни хора по на близо 80 годишна възраст. На последно място ответницата била обидена и възмутена от поведението на ищцата. Толкова години помагала и обгрижвала родителите й, вършили какви ли не услуги за тях, и за благодарност от нейна страна, получила искова молба. В тази връзка отбелязва, че това напрежение, което се създало след депозиране на исковата молба, тъй като живее в малко село, в което всички се познавали и „новините“ бързо се научавали, подронило авторитета й на честна и почтена жена, тъй като хората я уважавали и ценели, а това, което ищцата й причинила с нейното поведение, като депозирала искова молба, която не отговаряла на действителността, разстроила здравословното й състояние. Наложило се да ходи на лекар, който й изписал силни лекарства, за успокоение, имала и направление за хоспитализация, поради причиненото й психично разстройство, които прилага с настоящият отговор. Ответницата моли, съдът да отхвърли иска на П.М., като неоснователен, незаконосъобразен и недоказан, като моли да й бъдат присъдени сторените разноски, обективирани в договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно.

В първото по делото съдебно заседание се явяват за ищцата процесуалния представител-адв. Андреев, за ответницата се явява адв.

Гърдева-Чернева. Изслушани по делото са свидетели.

Приложено по делото е заверено копие от вносна бележка от 26.10.2018г. с вносител ищцата, получател М. Д. Г. за сумата от 100лв с посочено основание: захранване, платежно нареждане за кредитен превод от 14.03.2019г. с наредител П. М. Х., получател М. Д. Г. за сумата от 2500лв с 5 посочено основание: заем, вносна бележка от 16.04.2019г. с вносител Е. О., получател М. Д. Г. за сумата от 1000лв с посочено основание:заем, платежно нареждане за кредитен превод от 13.05.2019г. с наредител П. М. Х., получател М. Д. Г. за сумата от 2000лв с посочено основание: заем, платежно нареждане за кредитен превод от 28.05.2019г. с наредител П. М. Х., получател М. Д. Г. за сумата от 2000лв с посочено основание: заем, вносна бележка от 14.06.2019г. с вносител ищцата, получател М. Д. Г. за сумата от 4000лв с посочено основание:заем, вносна бележка от 16.07.2019г. с вносител ищцата, получател М. Д. Г. за сумата от 4500лв с посочено основание:заем, вносна бележка от 26.01.2021г. с вносител П. М. Х., получател М. Д. Г. за сумата от 545лв с посочено основание:захранване.

Приложена по делото е покана от 29.11.2021г. от ищцата към ответницата за връщане на предоставена в заем сума от 16645лв.

Приложена по делото е покана от 30.11.2021г. от ищцата към ответницата за връщане на предоставена в заем сума от 16645лв.

Приложено по делото е писмо от 02.12.2021г. от ответницата към ищцата, в което заявява, че не дължи претендираната сума.

Приложени по делото са заверено копие от Удостоверение Изх. № 10/06.12.2021г. същото е издадено от ЗКПУ „Единство-94“ на А. М. А.ов и П.