Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 26.06.2026, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Гражданско дело 1058/2025
Вид
Решение № 144
Подписан
26.06.2026
В сила
29.07.2026
Състав
Росица Георгиева Калугерова

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Сандански, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250101058 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.С., п.к.****, р-н „Т.”, бул.“Б.“, № ***, представлявано от Х.М. и П.В., срещу Р. И. М., с ЕГН-**********, с адресгр.С., ул.”Ч.К.”, № **, с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата от 1000лева-главница по договор за потребителски кредит № ******* от 09.01.2020г., сключен между „Сити кеш“-ООД и Р. И. М., ведно с лихва за забава от подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 811/2025г. по описа на Районен съд Сандански.

Правно основание- чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК, чл.99 от ЗЗД и във вр. с чл.415, ал.1 и чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 09.01.2020г. Р. И. М. е сключил, по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, договор за потребителски кредит № ******* със „Сити кеш“-ООД, по силата на който е получил сумата от 1000лв., срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски по 305лева в срок до 09.07.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит, както и че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и ГПР в размер на 48,22%. Твърди се, че в чл.31, ал.3 от Общите условия по договора за потребителски кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената 1 сума за всеки ден забава. Твърди се, че в чл. 33, ал.2 от Общите условия по договора за потребителски кредит е било уговорено „Сити кеш“-ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени, ако бъдат изпратени на е-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени при подписване на договора за кредит. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г. „Сити кеш“-ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Твърди се, че длъжникът е уведомен на посочен от него имейл адрес за сключения договор за цесия от пълномощник на цедента. Твърди се, че вземането на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Р. И. М. е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 811/2025 г. по описа на Районен съд-Сандански и на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, както и че със съобщение по това ч.гр.д. на ищцовото дружество е било указано правото да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди се, че към настоящия момент задължението все още не е погасено. По изложените съображения ищецът предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства.

Ответникът-чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че искът не отговаря на действително дължимите суми от ответника. Направено е възражение, че длъжникът не е уведомен надлежно за извършената цесия, както и за предсрочната изискуемост на кредита.

Направено е и възражение за нищожност на клаузата относно уговорения ГЛП като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност на вземането, тъй като вземанията по договора за заем са платими на вноски и давността за всяка вноска тече от съответния падеж, като към образуване на заповедното производство е изтекъл тригодишния давностен срок.

От събраните в хода на делото писмени доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.01.2020г. между „Сити Кеш“-ООД, като заемодател, и Р. И. М., като заемател, е сключен договор за паричен заем Кредирект № ******* при следните параметри: размер на отпуснатия заем-1000лева; размер на погасителна вноска-2х33,38 и 4х271,20; вид вноскамесечна; ден за плащане-понеделник; брой вноски-6; дата на първо плащане-10.02.2020г.; дата на последно плащане-09.07.2020г.; фиксиран годишен лихвен процент-40,05%; годишен процент на разходите-48,22%; обща сума за плащане-1151,56лв. (чл.3 от договора). Съгласно чл.6.1 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, отговарящо на условията на чл.33, ал.1 на Общите условия. Съгласно тази разпоредба от ОУ, приложени по делото, предоставеното обезпечение следва да е или поръчител, който да отговаря на следните условия: при един поръчител-да има осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на 2 минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители- размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ размера на получавания от тях доход; или безусловна банкова гаранция,издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключването на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем. Страните са се споразумели, че при неизпълнение на задължението по чл.6.1 от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 678,44лева, която се начислява автоматично от заемодателя и се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план/чл.6.2 от договора/. В чл.4 на договора е материализиран погасителния план, в който са посочени падежните дати и размера на вноските във варианти- с и без дължимост на неустойка. По делото е представен лог файл по договора за паричен заем, както и разписка за извършено плащане от 09.01.2020г., чрез системата за електронни плащания ePay.bg, в полза на Р. И. М. за сума от 1000лева-заем съгласно дог.*******.Съгласно чл.43 от ОУ, представляващи неразделна част от договора за заем, със сключването на договора за заем заемателят заявява, че е уведомен и дава изричното си съгласие за това, че заемодателят може незабавно след сключването на договора за заем или по всяко друго време да прехвърли правата и задълженията си по него на избрано от нето трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на заемателя, като прехвърлянето на договора за заем на друго лице поражда действие спрямо заемателя в момента на уведомяването му за това.

На 21.07.2022г. между „АПС Бета България“-ЕООД, с ЕИК:*******, като цесионер, и „Сити Кеш” ООД, с ЕИК: *********, като цедент, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърля и продава на цесионера портфолио с вземания, описани в „анекс 1” към договора/чл.2 от договора/, сред които и вземането по договор от 9.1.2020г., сключен с Р. И. М., с размер на дължима главница1000лева, договорна лихва-151,56лв., дължима неустойка-628,44лв., законна лихва върху главницата-617,41лв., общо дължима сума-2397,41лв. Съгласно пар.4.3 от договора за цесия, цедентът упълномощава цесионера, а последният се задължава да изпраща от името на цедента писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците, съгласно чл.99 от ЗЗД.

Такова изрично пълномощно цедентът е издал на 29.07.2022г., с нотариално заверен подпис на издателя. „АПС Бета България“-ЕООД е изготвило уведомление до Р. И. М. за сключения договор за цесия със „Сити Кеш” ООД.

На 20.06.2025г. „АПС Бета България“-ЕООД е подало до Районен съд-Сандански заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р. И. М. за 3 заплащане на сумата от 2741,93лева по сключения от него със „Сити Кеш” ООД договор за потребителски кредит № ******* от 09.01.2020г., от която сума 1000лева е главница, 617,41лв. е такси, 628,44лева е неустойка по чл.6.2 от договора, 151,56лв. е договорна лихва за периода от 09.01.2020г. до 09.07.2020г., а 344, 52 лева е лихва за забава за периода от 09.07.2020г. до 31.05.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. По това заявление е образувано ч.гр.д.№ 811/2025г., като Районен съд-Сандански е уважил частично заявлението, като е издал заповед за изпълнение № 377/22.07.2025г., с която е разпоредил заплащане на сумата от 1000лева-главница по договор за потребителски кредит № *******, сключен на 09.01.2020г. между „Сити Кеш” ООД и Р. И. М., ведно със законна лихва от 20.06.2025г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25лева-платена държавна такса и сумата от 50лева-юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, поради което съдът с разпореждане, постановено на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 25.09.2025г. Настоящият иск е предявен на 07.10.2025г.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Искът е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че ответникът е неизправна страна договор за потребителски кредит № *******, сключен на 09.01.2020г. със „Сити Кеш” ООД, като впоследствие вземането е цедирано на „АПС Бета България“-ЕООД.

Страни по настоящото дело са страните по заповедно производство по ч.гр.д.№ 811/2025г. по описа на Районен съд-Сандански. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като заповедта за изпълнение, издадена по заповедното производство, е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и за да влезе в сила на заявителя е дадено указание от заповедния съд да установи вземането си чрез иск. Настоящият иск е предявен в указания срок. Налице е и съответствие на вземането (предмета на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск е част от предмета на искането по реда на чл.410 от ГПК).

Искът е неоснователен:

По настоящия специален положителен установителен иск ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, пораждащите спорното право факти. В настоящия казус ищецът основава вземането си на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен от него съ с „Сити Кеш“-ООД, по силата на който последното дружество му е прехвърлило вземането си към ответника по сключения между тях на 09.01.2020г. договор за паричен заем №*******.

Установи се, че с договор за цесия от 21.07.2022г. „Сити Кеш“-ООД е прехвърлило на „АПС Бета България“-ЕООД вземанията си към Р. И. М., произтичащи от договор за заем № ******* от 09.01.2020г., както и че между ответника и „Сити Кеш“-ООД има сключен договор за паричен заем №******* от 09.01.2020г., като сумата по кредита, в размер на 4

1000лв., е преведена от кредитодателя на кредитополучателя чрез системата за електронни плащания е.Раy.bg на 09.01.2020г.

За да породи действие цесията спрямо длъжника е необходимо същият да е бил уведомен за нея. Не се представиха доказателства, че изготвеното уведомително писмо от „АПС Бета България“-ЕООД до Р. И. М. е изпратено и съответно получено от последния, но за извършената цесия длъжникът е уведомен в хода на настоящото дело с уведомление от цесионера, като пълномощник на цедента, което уведомление е връчено ведно с исковата молба и приложенията към нея. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде взет предвид при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, която намира приложение и в настоящото производство-тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4 от 2013г. на ОСГТК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид изложеното съдът приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия, поради което е прекратена облигационната връзка между длъжника и цедента и ищецът-цесионер е новият кредитор на длъжника по сключения договор за потребителски кредит.