Решение № 930 от 15.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Варна, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100501308 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. К. К. и П. Д. Б., двамата от гр. В., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № ************* год., постановено по гр. дело № ********** год. по описа на РС-В., с което са отхвърлени предявените от двамата въззивници против П. Т. Т. и Е. Т., двамата от гр. В. активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците В. К. К. и П. Д. Б., двамата от гр. В., са собственици на недвижим имот, находящ се в с. К., община А., област В. – дворно място с площ 500 кв. м., съставляващо УПИ ****** в кв.** по плана на с. К., при граници: УПИ *****, У П И ****** и УПИ *****, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 58 кв. м., с РЗП 116 кв. м. и лятна кухня със ЗП 26 кв. м., въз основа на давностно владение, продължило от 2009 год. до предявяване на исковете – 08.06.2021 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилен анализ и преценка на събраните доказателства и до необсъждане на доказателства относно релевантни за спора факти. Не е съобразено от първоинстанционния съд, че ответницата Е. Т. изобщо не е подала отговор на исковата молба, а ответникът П. Т. не е оспорил наведените 1 от ищците твърдения за осъществяваното от тях владение на процесния имот.

Неправилно са анализирани и ценени събраните по делото гласни доказателствени средства; в нарушение на процесуалните правила не са кредитирани показанията на ангажираните от двамата ищци свидетели, а са възприети за достоверни показанията на ангажираните от ответниците свидетели, без да бъдат отчетени противоречията в тях, както и противоречията на показанията им с други доказателства по делото.

В жалбата въззивниците са направили собствен анализ на събраните по делото доказателства и считат, че исковете им са основателни.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете им да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите П. Т. Т. и Е. Т. – ответници по исковете за собственост – не са подали писмени отговори на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, а въззивникът В. К. и лично, поддържат жалбата си и настояват да бъде уважена. Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемият П. Т. Т., лично и чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.

Въззиваемата Е. Т. не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-В. е образувано по предявени от В. К. К. и П.

Д. Б., двамата от гр. В., срещу П. Т. Т. и Е. Т. (съпрузи), двамата от гр. В., активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците В. К. К. и П. Д. Б. са собственици (при равни квоти от по 1 / 2 ид. част всеки един) на недвижим имот – дворно място с площ 500 кв. м., съставляващо УПИ ****** в кв.** по ПУП на с. К., общ. А., при граници: улица; УПИ ********; УПИ ********** и УПИ ******, представляващ поземлен имот с идентификатор ************ по КК на с. К., общ. А., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 58 кв. м., с РЗП от 116 кв. м. и лятна кухня със ЗП о т 26 кв. м., съставляващи обекти с идентификатори ************.1 и ************.2 по КК на с. К., общ. А., въз основа на давностно владение с начало на владението от месец юли 2009 год. до предявяване на исковете – 08.06.2021 год.

В исковата си молба, уточнена с молба от 14.08.2023 год. във въззивната инстанция, ищците са навели следните твърдения: През лятото на 2009 година установили владение върху горния имот, владението им е било несъмнено, непрекъснато и явно; до пролетта на 2020 год. други лица не са владели имота и не са изявявали претенции за собственост. През 2019 год. ответникът П. Т. предложил на ищеца П. Б., последният да му предаде владението върху горния имот срещу определена сума пари, което Б. отказал да стори. През 2 пролетта на 2020 год. ищците били уведомени от ответника, че същият вече бил собственик на имота. Ищците извършили проверка в СлВП и установили, че на 05.11.2019 год. непознато за тях лице на име Ш.Ш.Т. се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесния имот по обстоятелствена проверка, след което с договор за продажба, скл. с нот. акт № ************ год. на ВнН, Ш. Т. продал имота на ответника П. Т., в брак към момента на сделката с ответницата Е. Т.. Ищците твърдят, че упражняват фактическа власт върху имота дори и след закупуването му от страна на ответника.

Предприели действия за да се снабдят с нотариален акт за собственост върху имота по обстоятелствена проверка, подали молба-декларация при няколко нотариуси, но им било отказано образуването на нотариално производство, тъй като се установило, че ответникът П. Т. притежава документ за собственост за имота.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за приемане за установено по отношение на двамата ответници, че ищците са собственици на описания по – горе имот въз основа на давностно владение, осъществявано от средата на 2009 год. до подаването на исковата молба – 08.06.2021 год. Претендират присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът П. Т. Т., оспорва исковете. Не оспорва, че е купил имота от лицето Ш. Т. с договор за покупко-продажба от 11.02.2020 год., като твъди, че в деня на сключването на договора е влязъл във владение на имота.

Твърди, че седмица след покупката на имота го застраховал, а на 17.02.2021 год. подновил застрахователния договор. Оспорва твърденията да е предлагал на ищеца П. Б. пари за да му предаде Б. владението върху имота. Оспорва да е уведомявал или информирал под каквато и да е форма ищците, че е придобил собствеността върху процесния имот. Твърди, че през месец август и септември 2020 год. получил няколко обаждания по телефона от ищеца В. К. и при разговорите помежду им К. го заплашвал и му оказвал натиск с цел да го принуди да се разпореди с процесния имот в негова полза. След тези разговори ищците предприели и практически действия – патроните на вратите на сградата били разпробити, а на прозорците били разлепени, подобно на рекламни материали, телефонните им номера, за които действия на ********* год. ответникът подал жалба до РУП – А..

Счита исковете на ищците за неоснователни и настоява за отхвърлянето им; претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. Т. не е подала писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищците, лично и чрез процесуалните си представители, подръжат исковете си и настояват да бъдат уважени.

В съдебно заседание ответникът П. Т., чрез процесуални представители, оспорва исковете и настоява за отхвърлянето им.

Ответницата Е. Т. не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид 3 становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от к. н. а. № *********** год. на нотариус № *** с район на действие района на РС-В., издаден по обстоятелствена проверка, Ш.Ш.Т. е признат за собственик по давност на недвижим имот, находящ се в с. К., община А., област В., представляващ дворно място с площ 500 кв. м., представляващо УПИ ****** в кв.** по плана на града, при граници: УПИ *****, УПИ ****** и УПИ *****, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 58 кв. м. и РЗП от 116 кв. м. и лятна кухня със ЗП от 26 кв. м.

Видно от съдържащите се в нотариалната преписка по издаването на горния нот. акт писмени доказателства, в регистъра към ЗРП (ПУП) на с. К., общ. А. към дата 22.07.20219 год. за собственик на горния имот е записано дружеството „Ш.Е.Ш.И.“ ЕООД, въз основа на нот. акт с №***, том *****, дело № ********* год. по описа на СлВп-В..

С договор за продажба, скл. с нот. акт № ************ год. на нотариус № *** с район на действие района на РС – В., Ш.Ш.Т. е продал на ответника П. Т. Т. гореописания имот – УПИ, ведно с построената в него сграда и лятна кухня. Не е спорно, че към момента на сключването на договора купувачът П.

Т. е в граждански брак с оттветницата Е. Т..

С договор за застраховка, скл. на 20.02.2020 год., ответникът П. Т. е застраховал процесния имот за описани в договора застрахователни рискове.

С декларация от 05.03.2020 год. по чл. 14 от ЗМДТ ответникът П. Т. е декларирал имота в Община А..

От удостоверение от ********* год., изд. от РУ – А., при ОД МВР-В. е видно, че по жалба на П. Т. от ********* год. е образувана преписка № *************** год. по описа на РУ – А., при ОД МВР-Варна. Т. се е жалил, че е пострадал от престъпление по чл. 216 НК – подмяна на катинар на външна врата; увреждане на два броя патрони на две врати (разпробити със свредло), както и счупена външна дръжка на брава на вратата на къщата.

Според изявленията на ищеца В. К. в съдебно заседание на 13.12.2021 год., направени по повод изясняване на спорния между страните въпрос, кой упражнява понастоящем фактическа власт върху процесния имот, „ключовете се сменят през ден“ и ответникът постоянно пуска жалби, че ищците са в имота.

От заключенията на първоначалната и допълнителната съдебнотехнически софтуерни експертизи, изслушани в първата инстанция и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че според публично достъпните в интернет сателитни и наземни заснемания, съдържащи се в електронното приложение „Gооglе Earth“, първият з а п и с (първото заснемане) на процесния имот е от 2003 год., към която година не се идентифицира застрояване в парцела. Следващият запис (заснемане) на процесния имот в „Gооglе Earth“ е от 2007 г. В границите на парцела се идентифицира постройка с покрив с положени керемиди. Следващите записи (заснемания) на процесния имот в „Gооglе Earth“ с а от 2011 год., 2013 год., 4

2014 год. и 2018 год. Към месец март 2012 год. в процесния имот е имало изградена масивна сграда с пристройка към нея. Сградата е с изграден покрив, включително керемиди и монтирана външна дограма. Установява се още, че в потребителския профил на ищеца П. Б. в електронната платформа „Gооglе“ се съдържат цифрови изображения с EXIF информация, в която се съхраняват метаданните за снимковия файл, които метаданни предоставят информация за: Модел на устройството; Сериен номер; Настройка на експозицията; Дата и час на снимката; GPS координати; Идентификатор на версията на GPS; Географска шИ. и дължина; Надморска височина; GPS времеви печат; Описание на изображението; Софтуер; Автор. Когато изображенията се записват в „Google Photos“ софтуерът на Google автоматично премахва метаданните от файловете и ги записва в собствена база данни, до която публичен достъп няма. При отваряне на изображение в „Google Photos“ се визуализира само информацията за модел на устройството, настройка на експозицията, дата и час на снимката, софтуер на снимачното устройство и име на потребителя, който е записал файла в Google Photos.

Според вещото лице всички снимки, „качени“ в електронната платформа „Gооglе“ в профила на ищеца П. Б., са правени в периода 2017 год. – 2020 год. с четири различни смартфона, в следния хронологичен ред: 2017 - Samsung Galaxy Grand Neo Plus i9060i; 2018 - Samsung Galaxy Note N7000; 2019 Lenovo A6000; 2020 - Xiaomi Redmi 7. Всички снимки са записани в “Google Photos“ от акаунт (потребителски профил) името на П. Б.. Не са открити артефакти за манипулация на изображенията. Установени и изследвани са 85 изображения и 2 видео файла, всички са автентични и създаването им датира от периода 2017 год. – 2020 год.

Разпечатката съдържа 43 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ff58b58-ec90-44a8-800a-c26bb29f1c20