Разпореждане № 34496 от 16.03.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 34496 гр. София, 16.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно гражданско дело № 20211110166946 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл. 410 и следващите от ГПК.

Издадена е на 03.12.2021год. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя против длъжника по подадено на 24.11.2021год. заявление по чл.410 от ГПК.

Същата е връчена редовно

05.04.2022год. на длъжника „“Вълчев АИППМП“ЕООД на

В срок на 06.04.2022год. е депозирано възражение по чл.414 от ГПК.

С Разпореждане от 09.09.2022год.,на основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя в едномесечен срок да представи доказателства ,че е предявил установителен иск за вземането си.

Това разпореждане е връчено на 19.09.2022 год. на „А1 България“ЕАД ,заявител.

На 11.10.2022г. в СРС е постъпила молба от „А1 България“ЕАД с искане за издаване на изпълнителен лист само по отношение на разноските по заповедното производство в размер на 325лв.,като сочи доказателства,че длъжникът на 10.10.2022год. е изпълнил задължението си като е върнал оборудването и начислените неустойки са кредитирани,но не и разноските. Претендира и обезщетение за забава в размер на 16,25лв. – мораторна лихва върху посочените вземания ,изчислена от датата на забавата до датата предхождаща депозирането на заявлението.

Съдът, след като се запозна с подадената молба, намира същата за допустима и частично основателна, предвид следното:

Молбата е постъпила от заинтересована страна,разгледана по същество е основателна.

Съгласно приетото в т. 10в, от ТР 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите когато искът е предявен за установяване съществуването на вземането за разноските, 1 направени в заповедното производство. Т. е. такъв иск е недопустим. В същото решение е посочено, че ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение, в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение, само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.

Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /в срока за предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК/, тъй като след изтичане на този срок, ако не бъде предявен иск по чл. 422 ГПК, заповедта се обезсилва, вкл. в частта за разноските. В случая е налице именно посочената хипотеза.Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение.

Съдът е указал на заявителя, че с оглед постъпилото възражение може да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК в месечен срок от получаване на съобщението, като по делото е установено ,че след издаването на заповедта и връчването й на длъжникът, кредиторът е получил изпълнение – връщане на оборудването по договора ,за което е начислил неустойки , но не и на разноските посочени в заповедта за изпълнение. С оглед установеното изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта, и с оглед изразеното от кредитора, че няма интерес от иск по чл. 422 ГПК относно вземането, а желае да му бъде издаден изпълнителен относно разноските, следва съдът да обезсили заповедта относно вземането, а относно разноските следва да се издаде изпълнителен лист.

В частта за разноските, заповедта се явява редовно от външна страна, подлежащо на изпълнение изпълнително основание, удостоверяващо вземане в полза на заявителя, срещу длъжника за сумата 325 лв. - деловодни разноски по заповедното производство, от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Следва да е посочи още, че в случая не е налице хипотезата на чл. 414а ГПК, която предвижда длъжникът да е изпълнил задължението си по заповедта в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, едновременно с това да подаде възражение срещу заповедта и приложи към него документа за извършеното плащане /изцяло или частично/, с препис за връчване на заявителя.

В случая възражението срещу заповедта е подадено в срок, плащането е извършено също в срокът по чл. 412, т. 8 ГПК,но надлежно доказателството за плащане не е представено от длъжника,който се е позовавал на това.

В този смисъл съдът приема, че са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист по чл. 406, ал. 1 от ГПК само по отношение на разноските по заповедното производство,тъй като длъжникът е станала причина за образуването му.

Същевременно по искането на заявителя да му бъде издаден и изпълнителен лист за 16,25лв. – мораторна лихва върху посочените вземания ,изчислена от датата на забавата до датата предхождаща депозирането на заявлението,то в тази част искането му е неоснователно.Претенцията за изтекли /мораторни/ лихви ,въпреки ,че е „подчинена“ на главния иск не е била потвърдена с решение по реда на чл.422 от ГПК ,а в случая е било налице възражение от длъжника.След като заявителят в срока по чл.415,ал.4 от ГПК не е представил доказателства ,че е предявил установителен иск за вземането си за мораторна лихва ,то в тази част издадената заповед за изпълнение на парично задължение подлежи на обезсилване ,на основание чл.415,ал.5 от ГПК.

2

Водим от горното,съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, № 21003/03.12.2021год. по ч.гр.д.№ 66946/2021год. по описа на СРС,65 състав В ЧАСТТА ,в която е разпоредено длъжникът „ВЪЛЧЕВ - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ „ЕООД с ЕИК: 202775187 и адрес: гр. София, УЛ.ГЕОРГИ ПАПАНЧЕВ 14, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на заявител „А1 България“ ЕАД с ЕИК: 131468980 и адрес: гр. София, УЛ.КУКУШ (КИРИЛ ПЧЕЛИНСКИ) 1, общ. Столична, обл. София (столица) сумата 285,57 лева /двеста осемдесет и пет лева и 57 стотинки/, представляваща неустойка за предоставени, но невърнати оборудвания , ведно със законна лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 16,25лева /шестнадесет лева и 25 стотинки/ представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2021 г. до 23.11.2021 гогд.,на основание чл.415,ал.5 от ГПК.

ПОСТАНОВЯВА издаването на Изпълнителен лист в полза на кредитора „А1 България“ ЕАД с ЕИК: 131468980 и адрес: гр. София, УЛ.КУКУШ (КИРИЛ ПЧЕЛИНСКИ) 1, общ. Столична, обл. София (столица) срещу длъжника „ВЪЛЧЕВ - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ „ЕООД с ЕИК:

202775187 и адрес: гр. София, УЛ.ГЕОРГИ ПАПАНЧЕВ 14, общ. Столична, обл. София (столица) за сумата от 325 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на адвокат..

Да се отбележи издаването на изпълнителния лист върху Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, подадена, чрез СРС до СГС в двуседмичен срок, който срок за заявителя, започва да тече от датата, на която му е връчен препис от настоящето разпореждане, а за длъжникът – от датата на получаване на покана за доброволно изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3