Решение № 3778 от 16.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3778 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100505057 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 742/17.01.2023 г., постановено по гр. д. № 27509/22 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав, е уважени предявените от А. Р. Ж., ЕГН **********, срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с БУЛСТАТ 129009938, осъдителни искове с правна квалификация чл. 181, ал. 1, вр. ал. 4 ЗМВР сумата от 4320 лева, представляваща левовата равностойност на дължимата й за периода от 01.06.2019г. до 31.05.2022г. неосигурена храна в размер на по 120 лв. за всеки месец ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателното изплащане по изпълняваната от нея длъжност„старши експерт“ в 01 сектор „Административно и правно обслужване“ към отдел „Координация и информационно – аналитична дейност“ при ответника Столична дирекция на вътрешните работи и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на А. Р. Ж. сумата от 631,67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2019г. до 25.05.2022 г.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва р е ш е н и е т о изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Страните не спорят, че ищецът към исковия период – от 03.01.2019г и до датата на подаване на исковата молба, е била в служебно правоотношение със СДВР на длъжност ‚старши експерт“ в сектор 03 „Правно обслужване и работа по предложения и сигнали“ към отдел ‚Координация, административно и правно обслужване‘ при СДВР като държавен служител на длъжността ‚Старши експерт“, а това се установява и от служебна бележка на л. 14 от делото и от самата заповед с № 8121К-8/ 03.01.2019г. л. 16 от делото.

Страните не спорят досежно наведената в исковата молба претенция досежно нейния размер от по 120 лева месечно, както и че тази сума за исковия период или в размер на 4320 лева не е изплатена като е спорен по делото въпросът, дали в периода, в който е бил със статут на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ищецът е следвало да получава левова равностойност за храна.

Осигуряването на безплатна храна на служителите в МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер е регламентирано изрично в разпоредбата на чл. 181, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР, според която за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и, ал. 3 ЗМВР, се осигурява безплатна храна. Според разпоредбата на ал. 4 от същата разпоредба азмерът на сумите и предоставенето на добавката по ал. 1 - 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, а условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по, ал. 1 3 се определят с наредби на министъра на вътрешните работи – арг. ал. 5.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на 2 ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч. От анализа на приложимите норми става ясно, че предоставянето на безплатна храна е свързано с изпълняването на определени „специфични дейности“, изброени изрично в чл. 2 от действащата наредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. - безплатна храна за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура. Дейностите, свързани със специфичния характер на труда са регламентирани в чл. 2 от Наредба № 8121з904/30.07.2015 г., това са служители, които работят: в среда на йонизиращи лъчения; под въздействие на експозиция над установените норми на канцерогени, мутагени, органични разтворители и биологични агенти, химически агенти, шум, вибрации, тежки метали;в състава на екипажите на кораби; при изпитване на взривни материали и боеприпаси - само за пряко заетите; в контакт с биологични агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции; клинични лаборатории, научно-технически лаборатории и лаборатории по микробиология, както и с трупен материал; в затворени помещения с висока температура извън допустимите норми съгласно БДС 14776/87 г. и излъчвана от специфични източници на топлина (кухненски блокове, перални и сушилни, парокотелни помещения и работещите във „Водолечение“ към филиалите на Медицинския институт - МВР (МИ - МВР); при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от НИМХ; в специални (затворени) помещения с клас на чистота А, В и С; в производството по електролизно поцинковане и галванотехника; водолазна дейност; на служителите на МИ - МВР, които участват в операционни екипи.

Във връзка с посоченото и с оглед на изложените в исковата молба твърдения, настоящият състав приема, че по делото ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че същият е работил при специфични условия на труд по смисъла на Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч. От анализа на приложимите норми се извежда, че предоставянето на безплатна храна е обусловено от изпълняването на дейности, свързани със специфичен характер на труда, изчерпателно изброени в чл. 2 от действащата в процесния период Наредба № 8121з904/30.07.2015 г. В този смисъл е необосновано оплакването в жалата, че в съответствие с ЗНА приложение следва да намерят разпоредбите на ЗДСл и КТ, тъй като не е налице нормативна празнота, а напротив, налице е изрична нормативна регламентация.

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 81213904/30.07.2015 г. - държавните служители, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, с право на безплатна храна, се определят поименно със заповед на ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Анализ на цитираната разпоредба води до извода, че право на безплатна храна имат служители от МВР при две хипотези - първата е 3 да извършват дейности със специфичен характер на труда, изброени в чл. 2 от Наредбата и втората хипотеза, производна от първата е - да са определени поименно със заповед на директора на СДВР. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства да е биел включван в заповеди сред поименно определени лица, извършващи дейности със специфичен характер на труда, респективно да е извършвал на дейности, свързани със специфичен характер на труда, по смисъла на чл. 2 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г., за които се полага безплатна храна и ободряващи напитки.

Предвид оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че Наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгл. чл. 142, ал. 2 от ЗМВР, според която разпоредба статутът на държавните служители по, ал. 1, т. 1 (полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението) се урежда с този закон, в който смисъл са и споделяните от настоящия състав на съда съображения в Решение № 55 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014 г., III г. о., ГК, според което отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими.

Правното положение на служещите в МВР полицейски служители не е неравностойно спрямо тези по КТ и ЗДсЛ. В тази връзка законодателят в ЗМВР е предвидил полицейските служители да получават допълнителни материални блага, което оказва осезателно влияние за подобряване на общото материално и социално състояние допълнително възнаграждение за прослужено време; увеличен размер на платен годишен отпуск; обезщетения при прекратяване на правоотношението в увеличен размер спрямо ЗДсЛ и КТ; по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд по чл. 187, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ЗМВР. В заключение следва да се отбележи, че правото на държавните служители, работещи в системата на МВР да получават безплатна храна се отнася единствено и само за служителите, които работят при специфични условия на труд, регламентирани в чл. 2 от Наредба № 81213-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч.

Изложеното налага обоснован извод, че предявения от ищеца главен иск е недоказан, доколкото по делото не е установено на ищеца да са възложени специфични дейности по чл.

2 от Наредба № 8121з- 904/30.07.2015 г. за процесния период и за същият да е предвидено предоставянето на безплатна храна с нарочна заповед по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, като с оглед изхода на делото по главния иск неоснователен се явява и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва.

Тъй като изводите на въззвния съд не съвпадат с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

С оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3 , т. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.

4

1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззиваемата страна. Право на съдебни разноски има въззивникът, който е представил доказателства за внесена д.т. в размер на 86,40 лева и 100 лева за юрк. възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 742/17.01.2023 г., постановено по гр. д. № 27509/22 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Р. Ж., ЕГН **********, срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с БУЛСТАТ 129009938, осъдителни искове с правна квалификация чл.

181, ал. 1, вр. ал. 4 ЗМВР сумата от 4320 лева, представляваща левовата равностойност на дължимата й за периода от 01.06.2019г. до 31.05.2022г. неосигурена храна в размер на по 120 лв. за всеки месец ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателното изплащане по изпълняваната от нея длъжност„старши експерт“ в 01 сектор „Административно и правно обслужване“ към отдел „Координация и информационно – аналитична дейност“ при ответника Столична дирекция на вътрешните работи и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на А. Р. Ж. сумата от 631,67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2019г. до 25.05.2022 г.