Решение № 1201 от 10.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. Пловдив, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300501594 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 1059/10.03.2023г., постановено по гр. д. № 12941 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, V гр. с., се осъжда Институт по овощарство гр. ****, ЕИК ***** да заплати на Фонд „Научни изследвания“, ЕИК *****, сумата от 8996, 06 лева главница, представляваща подлежаща на възстановяване сума на отпаднало основание, поради развалянето на сключения между страните договор за финансиране на научноизследователски проект в „Конкурс за финансиране на научни изследвания 2017г.“ с № ДН 16/4 от 11.12.2017г. и сума в размер от 399, 82 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 26.02.2021г. – 04.08.2021г., ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /05.08.2021г./ до окончателното й заплащане и сумата от 1157 лева – разноски по съразмерност, като отхвърля предявените от Фонд „Научни изследвания“ против Институт по овощарство гр.

****, осъдителни искове за разликата до пълния предявен размер на главницата от 22 560, 89 лева, както и до пълния предявен размер мораторна лихва в размер на 1002, 71 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.08.2021г. до окончателното й заплащане. Осъжда Фонд „Научни изследвания“ да заплати на Институт по овощарство гр. ***** сумата от 800 лева – разноски по съразмерност.

1

Постъпила е въззивна жалба вх. № 18426/08.06.2023г. от Фонд „Научни изследвания“, ЕИК **** чрез адв. И. А. от САК против така постановеното решение в отхвърлителната му част като неправилно и немотивирано. Прави се оплакване за допуснати процесуални нарушения във връзка с допускане на доказателствените искания на ответника в първоинстанционното производство, въпреки настъпилата преклузия.Оспорва се и възприетата фактическа обстановка в първоинстанционното решение. Оспорва се извода на районния съд, че правото на възражение на ответника във връзка с взетото решение за възстановяване на средства, било нарушено.Моли се за отмяна на решението в обжалваната част, вместо което да бъде постановено решение, с което да се уважи иска в пълния претендиран размер, тъй като претенцията била съобразена с правните норми, насоките за конкурса и сключения договор за финансиране и била резултат от слабото представяне на отчета по договора на първи етап, установено от независимите оценители на научен и финансов отчет за първи етап на договора.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.В съдебно заседание чрез пълномощника адв. Б. оспорват същата като неоснователна и молят да се остави без уважение, а решението на районния съд в оспорваната част като правилно да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.То е и правилно, като същевременно въззивният съд при служебната му проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Предявените искове пред първоинстанционния съд са с правно основание с чл. 55, ал.

1, пр. 3 във вр. с чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на Институт по овощарство ****, ЕИК ***** да заплати на Фонд „Научни изследвания“, ЕИК *****, да възстанови сумата от 22 560, 89 лева, поради развалянето на сключения договор за финансиране на научно-изследователски проект в „Конкурс за финансиране на научни изследвания 2017г.“ с ДН 16/4 от 11.12.2017г. и за сумата от 1002, 71 лева мораторна лихва за периода 26.02.2021г.

– 04.08.2021г.

Твърденията в исковата молба са, че между страните по делото бил сключен процесния договор с тема на научното изследване: „Възможности за получаване на екологично чиста плодова продукция от костилкови овощни видове – слива, праскова и череша“, като 2 финансирането било в общ размер от 119 600 лева, със срок на изпълнение 36 месеца.На основание чл. 4, ал. 3 от договора било извършено авансово плащане на 50% от средствата за проекта в общ размер 59 800 лева, платими на два транша – на 13.12.2017г. и на 25.05.2018г. по 29 900 лева от ищеца. На 11.06.2019г. с вх. № 100138/37 бил представен научен и финансов отчет за първи етап на изпълнение на научно-изследователския проект.С решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ била приета оценка на изпълнението на първи етап –незадоволителна.След разглеждане на постъпило възражение срещу научната оценка от бенефициента и оценка на супероценител, била поставена и окончателна оценка на договора за първи етап на проекта с решение на ИС на ФНИ с протокол № 20 от 15.05.2020г. и отправено изявление за прекратяване на договора, съотв. на основание чл. 87, ал. 4 от правилата на ФНИ се изисквало от базовата организация Институт по овощарство ****, да бъдат възстановени неизразходваните средства за първи етап в размер на 24 969, 36 лева и средствата, изразходвани за възнаграждение на колектива в размер на 13 564, 83 лева, общо в размер на 38 534, 19 лева.Тези средства били установени въз основа на доклад за фактически констатации вх. № 94ВВ/46 от 11.06.2019г. от Одиторска кантора „У.“ ЕООД, гр. ****, извършили одит на изразходваните средства на първи етап от договора.Било отправено писмо-покана до ответника за възстановяване на получените средства в 30-дн. срок с писмо изх. № 100138/2 от 21.01.2021г. , получено на 25.01.2021г., като в този срок средствата не били възстановени.На 13.04.2021г. били възстановени средства по прекратения договор в размер на 15 973, 30 лева и оставала дължима сума в размер на 22 560, 89 лева. В случая било наложено частично възстановяване на получените средства на основание чл. 4, ал. 4 от процесния договор.

Във връзка с оставяне на исковата молба без движение ищецът е уточнил, че процесният договор е бил развален, тъй като след представянето на научен и финансов отчет и извършено рецензиране от независими оценители на научния отчет на първи етап на изпълнението на договора, било установено, че съществува неизпълнение като работата по проекта не била извършена качествено, а постигнатите резултати били под 50 % от научните резултати, заложени в работната програма според оценителите, както и проектът имал поскоро приложен, отколкото фундаментален характер.Не били използвани никакви статистически методи, за да се докажат предимствата на нехимичните средства за борба с вредителите.Публикували се едни и същи резултати по няколко пъти и по различни договори и проекти към Фонда, което довело до незадоволително изпълнение съгласно изискванията на чл. 82 от Правилника на Фонд „Научни изследвания“.

В срока по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство.

Районният съд е приел в обжалваното решение след направен цялостен анализ на събраните по делото доказателства и договорните клаузи, че както разпоредбите на договора, така и тези на Правилника на Фонд „Научни изследвания“, не изискват обосноваване от ИС на ФНИ при вземане на решение за прекратяване на договора при „незадоволителна оценка“.Право на възложителя е да следи за целесъобразното разходване 3 на бюджетни средства при финансиране на проекти като този по процесния договор, вкл. като преустанови договорено вече финансиране при етапно изпълнение на проект, когато междинните резултати не оправдават очакванията по работната и научната програма, в който смисъл е дадената оценка и което правило произтича от специалния закон – ЗННИ, от Правилника на Фонд „Научни изследвания“, както и уговореното от страните в сключения договор - чл. 4, ал. 7 от същия.Съгласно цитираната разпоредба от договора подлежат на връщане неизразходваните средства и недопустимите разходи, а в случая не се твърди, нито се установява по изпълнение на договора да са направени недопустими разходи, съотв. неизразходваните средства съгласно приетия финансов отчет са в размер от 24 969, 36 лв.

Настоящият състав на съда намира, че горепосочените изводи на районния съд са правилни и обосновани, тъй като кореспондират с изложеното в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства.Макар да намира за основателно възражението във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство във връзка с допускането и събирането на допълнителни доказателства след настъпила преклузия, настоящият състав също взе предвид, че процесния договор е развален в хипотезата на чл. 4, ал. 7 от същия, поради незадоволителна оценка за първи етап от проекта.При наличие на такава хипотеза страните са договорили, че на Фонда се възстановяват неизразходваните и недопустимите разходи, като относно неизразходваните такива по делото е безспорно, че са в размер на 24969, 36 лева.Не е спорно също възстановяването на сумата от 15973, 30 лева от изпълнителя.

Относно недопустимите разходи, както правилно е отбелязал и районният съд, самият ищец не твърди да са направени такива.Напротив, в приложения към исковата молба доклад за фактически констатации, изготвен от „Одиторска кантора У.“ ЕООД, е обосновано, че разходите за изпълнение на първи етап от процесния договор са реално възникнали и като краен резултат от изпълнението на проекта активите са включени в счетоводните системи на бенефициентите, респ. одиторите не са открили недопустими суми, които да са включени във финансовия отчет.

При тези данни районният съд правилно е приел, че сумата от 13 564, 83 лева, изразходвана по перо „възнаграждение на колектива“, не подлежи на възстановяване, а искът е основателен и доказан до размера от 8996, 06 лева – невъзстановения размер на неизразходваните средства по договора, съотв. до пълния претендиран размер от 22560, 89 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.С оглед уважения размер за главницата правилно е уважен и акцесорния иск до размера от 399, 82 лева, респ. до пълния претендиран размер от 1002, 71 лева същият е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид гореизложеното решението на районния съд в обжалваната част е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1400 лева.

4

По тези съображения ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1059/10.03.2023г., постановено по гр. д. № 12941 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, V в. гр. с., в частта, с която отхвърля предявените осъдителни искове от Фонд „Научни изследвания“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** против Институт по овощарство гр. ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, за разликата до пълния предявен на главницата от 22 560, 89 лева или за сумата от 8996, 06 лева - претендирана за възстановяване сума на отпаднало основание, поради развалянето на сключения между страните договор за финансиране на научно-изследователски проект в „Конкурс за финансиране на научни изследвания 2017г.“ с № ДН 16/4 от 11.12.2017г., както и за разликата от 399, 82 лева до пълния предявен размер мораторна лихва от 1002, 71 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.08.2021г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.