Определение № 3150 от 19.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3150 гр. София, 19.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Касационно гражданско дело № 20258002101255 по описа за 2025 година приема следното:

Образувано е по касационна жалба на М. С. М., В. И. Н., М. И. М. и К. А. Б. против решение № 1087 от 31.10.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3212 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 260909 от 30.06.2023 г. по гр. д. № 7062 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, I9 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. С. М. и И. М.

Н., починал в хода на производството и заместен по реда на чл.227 от ГПК от В. И. Н., М.

И. М. и К. А. Б., срещу Н. Г. Д. искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 36 000 евро, представляваща неустойка за забава, дължима съгласно чл.22, ал.1 от сключен на 11.03.2016 г. договор, за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2020 г. до пълното изплащане на сумата.

Касаторите твърдят, че обжалваното решение на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд най-напред да очертае ясно действителния предмет на спора, да изложи и обсъди в мотивите си всички спорни въпроси, повдигнати от страните с исковата молба, в отговора на исковата молба, с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, с всички възражения и доводи на страните по тях, допустими и относими към предмета на спора, основан на претенция за неустойка за забава на изпълнение на строеж на 1 сграда при условията на ЗУТ, да посочи всички факти и обстоятелства по повдигнатите спорни въпроси, които приема за доказани, съответно – за недоказани, да посочи доказателствата, въз основа на които ги приема или не приема за доказани, както и да изложи причините, поради които не възприема някои факти и доказателства, и допустимо ли е да се произнася по претенция за нищожност на клауза за неустойка за забава на изпълнението на възложен строеж с мотиви за незначителност и неизясненост на обема на неточното, некачественото и на частичното неизпълнение на възложените СМР спрямо целия обем на възложените СМР? Счита, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, възприета в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решения № 18 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 2356/2020 г. на ІI ГО, № 140 от 08.03.2021 г. по т. д. 2601/2019 г. на І ТО, № 77 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 2332/2018 г. на II ГО, № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на I ТО.

2. При произнасяне по възражение за нищожност на изрично договорена клауза за неустойка за забавено предаване на изпълнен строеж на сграда, размерът на частично неизпълнените СМР, на некачествено изпълнените СМР и ненадлежно изпълнените СМР относим ли е към преценката на потенциалните вреди от забавеното предаване на целия строеж, или за срока на забавата неизпълнението следва да се преценява като пълно и на тази база да се прилагат критериите за нищожност на клаузата за неустойка за забава, възприети в задължителната и друга практика на ВКС? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 210 от 09.12.2024 г. по т.д. № 1109/2023 г. на І ТО на ВКС.

Ответникът по касационната жалба Н. Г. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

На 11.03.2016 г. страните по делото са сключили договор, по силата на който ищците М. С.

М. и И. М. Н. като собственици на УПИ XXXIX с площ от 16 218 кв.м. и на УПИ XLII с площ от 542 кв.м. по плана на [населено място], [община], ведно с построените в имотите „краварник - комплекс“ и стопанска сграда, са възложили на ответника Н. Г. Д. в качеството му на изпълнител, извършването на подробно описани в договора строително-монтажни работи. Ответникът се е задължил да инициира и извърши промяна в действащия регулационен и застроителен план за имотите, предмет на договора, вследствие на което да се обособят четири УПИ; да бъде разделена функционално и документално съществуващата сграда в първия имот на две сгради - Хале 1 и Хале 2; да извърши СМР за Хале 1, Административна сграда 1, Административна сграда 2 и в двора на имота, подробно описани в чл. 3.1 до чл. 3.22 от договора. Страните са уговорили, че възложените видове СМР ще бъдат изпълнени на два етапа като Етап 1 включва - Хале 1, вход и достъп до Хале 1; Административна сграда 1 и вход и достъп до нея; Административна сграда 2; изцяло изграждане на оградата с всички врати; изграждане на електрическа инсталация на Хале 1, 2

Административна сграда 1, Административна сграда 2, дворно осветление, дворна врата, питейна вода и бунар, изграждане на септична яма. Съгласно чл. 3Б от договора в замяна на извършването на описаните СМР, възложителите ще прехвърлят на изпълнителя собствеността върху един от новообразуваните УПИ, ведно с Хале 2, във вида, в който се намира към датата на сключване на договора, с прилежащия му навес, без частта за изграждане на Административна сграда 2 /която остава в Хале 1/ и прилежащия му парцел.

Прехвърлянето на описаните имоти ще се осъществи след направа на СМР, включени в Етап 1. Страните се договорили, че възложителят ще съгласува и приема изпълнените работи след съставяне на необходимите строителни актове и протоколи (чл. 5 от договора), като са предвидили, че възложените по договора СМР се считат за окончателно приети от възложителя с подписване на двустранен приемо-предавателен протокол без възражения (чл.

22, ал. 4 от договора). Този протокол е основание за приключване и на съответния етап на договорените СМР, ведно с изпълнението и на останалите изисквания по чл. 8 предоставянето от изпълнителя на възложителя на всички предвидени от закона и съответните държавни служби документи, които да му послужат за узаконяване на Хале 1, Административни сгради 1 и 2 и ограда. В изпълнение на задълженията си по чл. 10 от договора, ищците предоставили имотите на изпълнителя при подписването на договора, копия от одобрения инвестиционен проект, както и от останалата необходима съпътстваща документация за изпълнение на подготвителните работи и изпълнение на строителството, вкл. и издадените разрешения за строеж за извършването на преустройството на сградите и за масивната ограда. Изпълнителят се задължил да изпълни възложеното в сроковете, посочени в чл. 4 от договора, като за Етап 1 бил договорен срок до 30.08.2017 г. (чл. 21 от договора). Съгласно чл. 22, ал. 1 в случаите на забавено изпълнение на възложеното от първия етап, включително случаите, когато забавата е поради причини за отстраняване на некачествено или неточно изпълнение, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 1500 евро на месец, а ако забавата продължи повече от шест месеца - неустойката е 3000 евро на месец. В чл. 3 от договора е предвидено, че неустойките за забава за отделните етапи се дължат отделно една от друга.

В исковата молба ищците са изложили, че на 30.10.2018 г. са констатирали пропуски по изпълнението на СМР, включени в Етап 1 и бил подписан протокол, като след това са депозирали и възражения в кантората на упълномощен от изпълнителя адвокат с подробно посочени забележки по качеството на изпълнението на СМР, които включвали, както възражения по отношение общото некачествено изпълнение на възложеното, така и конкретно по всяка една от дейностите, описани в договора. В нарочно становище изпълнителят е признал, че е налице неизпълнение по част от констатираното от ищците, като декларирал, че към датата на приемане на първи етап от възложените дейности, недостатъците ще бъдат отстранени. Ищците твърдят, че пропуските не били отстранени и считано от 31.08.2017 г. изпълнителят изпаднал в забава за предаване на дейностите, включени в Етап 1. Ето защо са предявили обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 36 000 евро, представляваща неустойка за забава, дължима съгласно чл.22, ал.1 от договора за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., ведно 3 със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., до пълното изплащане на сумата. Ответникът Н. Д. оспорил предявените искове. Повдигнал е възражения за нищожност на сключения договор на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, тъй като липсва конкретно уговорена престация в полза на всяка от страните като абсолютна стойност, както и на основанията по чл. 26, ал.1, пр. 1 и 3 ЗЗД, защото възложителят поел задължение да прехвърли собствеността върху несъществуващ имот, а описаните в договора СМР, за които изпълнителят поел задължение да извърши, не са били остойностени и липсва обща стойност на престацията. Посочил, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е и клаузата за неустойка, съдържаща се в чл. 22, ал. 1 от договора, тъй като е била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е установил, че за обект „Цех за студена обработка на метали преустройство на съществуващ краварник в [населено място], [община] е била изготвена и одобрена строителна документация, въз основа на която са били издадени Разрешение за строеж № 116/21.06.2007 г. и Разрешение за строеж № 157/25.07.2007 г.; че е налице одобрен на 17.08.2016 г. от Главния архитект на [община] екзекутивен проект за обект: „Цех за студена обработка на метали - преустройство на съществуващ краварник; че върху отделните чертежи от екзекутивните проекти е положен подпис срещу строител от Г. Д.; че преобладаващата част (над 90 %) от договорените видове работи, включени в Етап 1, са изпълнени на място; че СМР, включени в Етап 2 от договора не са извършени. Според експерта към договора няма изготвена количествено-стойностна сметка относно договорените СМР, в която да са отразени количества и стойности. Констатирано е, че в обекта са налице участъци с некачествено изпълнение, така както са описани във възраженията на възложителите съгласно Протокол от 30.10.2018 г. Те са отстраними по своя характер, след което е възможно приемането на работите от Етап 1. Към деня на огледа от вещото лице констатираните пропуски не са били отстранени или довършени. В допълнително заключение на СТЕ е посочено, че за обект „Цех за студена обработка на метали - преустройство на съществуващ краварник” са били съставени Акт образец 7 от 30.04.2009 г. и Акт образец 14 от 19.05.2009 г., касаещи изпълнение и приемане на СМР по покривно покритие с метални столици и ЛТ ламарина върху съществуващата стоманенобетонна конструкция на изградения навес между двете халета и пред административната сграда. Бил е съставен и Акт образец 10 от 30.06.2009 г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, в който е било отбелязано, че строежът се спира поради необходимост от уточняване на инвестиционните намерения на възложителите относно сроковете и начина на изпълнение на строежа. С влязла в сила заповед № 17-222 от 10.07.2018 г. на кмета на [община] е одобрено изменение на ПУП - плана за регулация на парцели XLII, XLI и XXXIX и тяхното обединяване в един общ поземлен имот XXXIX.

Съдът е обсъдил и събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства за извършените СМР.