Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30232 от 29.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59488/2022
Вид
Определение № 30232
Подписан
29.08.2023
В сила
31.01.2025
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30232 гр. София, 29.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110159488 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника ***********, с която е направено искане за изменение на постановеното по гр.д. № ********* по описа на Софийски районен съд, 157 с-в Решение № *********** в частта му за разноските, като бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените разноски за съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Излага съображения, че предвид направеното от него признание и плащане на претендираните суми, разноските следва да се възложат върху ищеца.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който изразява становище за неоснователност на молбата.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е образувано по искова молба на ************** по реда на чл.

422 ГПК след постъпило от длъжника *********** възражение срещу издадената по ч.гр.д. № ********. по описа на СРС, 157 с-в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *************

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, поради което и доколкото за доказване на доставеното количество топлинна енергия са необходими специални знания съдът е допуснал с определението по чл. 140 ГПК изслушване на съдебно-техническа експертиза, а е отхвърлил искането на ищеца за допускане на ССчЕ, тъй като ответникът не е навел към този момент твърдения за погасяване на вземането чрез плащане.

Въз основа на молба на ищеца за допускане на ССчЕ във връзка с постъпило след завеждане на иска плащане, съдът е допуснал такава с оглед установяване непогасения размер на задължението.

В депозираното на 29.03.2023 г. становище на ответника по предявените искове не е направено признание на исковете, а единствено е представено платежно нареждане за сумата от 102,15 лв.

1

В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГП***********ято се позовава ответникът в искането си по чл. 248 от ГПК, е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая, обаче не е приложимо това изключение. Законът изисква кумулативното наличие и на двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, от една страна, и от друга страна – да е признал иска. В случая не е налице нито една от посочените предпоставки, доколкото към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът-заявител е имал изискуемо вземане срещу ответника от една страна и от друга – ответникът, в качеството му на длъжник в заповедното производство е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, с което е предизвикал последващото процесуално поведение на заявителя – да предяви иск за установяване на вземането под страх, че заповедта за изпълнение може да бъде обезсилена. Не е налице и признание на иска, доколкото неподаването на отговор на исковата молба не може да се приравни на признание, а тъкмо обратното, и същевременно е подадено становище, в което са оспорени предявените искове. В този смисъл съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане, както на заповедното производство, така и на развилото се исково такова за установяване на вземането по заповедта за изпълнение, като в този случай последващото изявление за признание на иска, респективно погасяване на вземането чрез плащане, е без значение. Относно разноските за експертизи, ищецът е направил съответни искания за допускането им с оглед разпределената от съда доказателствена тежест и предвид липсата на признание от страна на ответника на съответните факти, които ще се установяват посредством експертизите, и след като фактите не са безспорни между страните и същевременно са необходими специални знания за установяването им, то съдът е направил преценка, че е допустимо и необходимо изслушването на СТЕ и ССчЕ. И след като ищецът е сторил разноски за събирането на допуснати от съда доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК същите следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника *********** за изменение на Решение № ***********, постановеното по гр.д. № ********* по описа на Софийски районен съд, 157 с-в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2