Решение № 213 от 05.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Бургас, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №

20212100900101 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявена искова претенция от „ВодоканалстройДимитър Костов“ ЕООД, ЕИК 205207299, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ж.к.“Хладилника“, ***, ет.7, съдебен адрес: гр.София, бул.

„Тодор Александров“ №28, ет.7 против „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК 102116887, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, а след вписана промяна в Търговския регистър със седалище и адрес на управление: гр.Варна, р-н Одесос, бул.“Русе“ № 49, ап.4 и против Д. Х. К., ЕГН ********** от ******** за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13/06.02. 2020г., том I, рег.№ 529, н.д.№13/2020г. на нотариус Иван Кожухаров, вписан в Служба по вписванията- гр.Бургас, с вх. Рег.№1169/06.02.2020г., акт №182, том 3, дело № 628, с който първият ответник е прехвърлил на втория ответник следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД- 18-9/30.01.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: Обл. Бургас, Община Бургас, п.к. 8000, ж.к., „Славейков“ , бл. 1Б, ет. 0, обект кафе „Поморин“ с посочена в документа площ 54кв.м., намиращ се на етаж 0 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 8, брой подземни етажи 0, предназначение: друг вид сграда за обитаване. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта:1, ведно с прилежащи части: 0,210% ид.ч. от общите, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: няма, над обекта: ***, ***. 82, който съгласно представен документ за собственост представлява: кафе „Поморин“, находящ се в гр. Бургас, к-с „Славейков“, бл. 1Б, между вх.7 и проход, със застроена площ от 54 кв.м., при граници за имота: изток- външен зид; запад- външен зид; север- проход; югстълбище на вход 7, заедно с 0.210% идеални части от общите части на сградата- 8.92кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя, образуваща имот по плана на гр. Бургас.

Ищецът твърди, че „Водоканалстрой- Димитър Костов“ ЕООД е кредитор на 1

„Водоканалстрой“ ООД и има вземане към него в размер на 1 200 000лв. Това вземане придобил по силата на договор за цесия, сключен между „Водоканалстрой- Димитър Костов“ ЕООД и Д.К. на 13.07.2018г. Длъжникът бил уведомен за цесията с нотариална покана от 16.07.2018г. Вземането на Д.К. от своя страна произтичало от прекратяване на участието му като съдружник във „Водоканалстрой“ ООД през 2017г. и представлявало част от паричната равностойност на дружествения му дял, която дружеството било длъжно да му изплати в резултат от прекратяване на участието му като съдружник по реда на чл. 125 ал.2 вр. ал. 3 ТЗ.

Съществуването на задължението на „Водоканалстрой“ ООД за заплащане на дружествения дял на Д.К., както и действителността на последващия договор за цесия, с който Д.К. прехвърля част от вземането си на „ВодоканалстройДимитър Костов“ ЕООД били потвърдени на първа инстанция с решение № 169/03.11.2020г. постановено по т.д.

№384/2018г. по описа на БОС, съгласно което „Водоканалстрой“ ООД било осъдено да заплати на ищеца сумата от 1 200 000лв.

Ищецът посочва, че първият ответник на 06.02.2020г. предприел действия по намаляване на своето имущество, като сключил с Д. К. сделка, по силата на която й прехвърлил процесния недвижим имот. Съгласно справка в Имотния регистър към 20.01.2021г. длъжникът не бил собственик на недвижими имоти, което означавало, че с процесната сделка се е лишил от единствения недвижим имот, който притежава. Освен това сделката била сключена между свързани лица по смисъла на §1, ал.1 т. 2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ. Д.К. работела като ***** на **** още от основаването му през 1994г.

Представя доказателства в тази връзка. Трудовото правоотношение между ***** и Д. К. не било прекратено към момента на подаване на исковата молба и тя все още била служител на дружеството. Именно като ***** на фирмата е била наясно с всички плащания от и към дружеството- ответник. Също така познавала и бившия управител и мажоритарен съдружник- Д.К., което водило до заключението, че няма как да не е била наясно с факта на неговото напускане и произтичащото от това задължение за „Водоканалстрой“ ООД за изплащане на дружествения му дял. Подобни дългосрочни отношения били индикация, че гжа К. е знаела за увреждането на кредитора и с това действие се целяло осуетяване на принудителното изпълнение от ищеца върху процесния имот. За пълнота се посочва, че данъчната оценка на процесния имот била 64 353,90 лв., видно от нотариалния акт, а продажната цена, която Д.К. платила за него била приблизително същата и много под пазарната стойност. Ищецът уточнява също така, че поради дългосрочната й работа като ***** при ответника, К. е била наясно, че процесния недвижим имот е единствено недвижимо имущество на „Водоканалстрой“ ООД.

В допълнение се твърди, че дългът на „Водоканалстрой“ ООД към ищеца е обезпечен с особен залог, вписан в ЦРОЗ на 30.08.2017г. Впоследствие, на 16.07.2018г. в ЦРОЗ било вписано прехвърлянето на обезпеченото вземане в полза на цесионера „ВодоканалстройДимитър Костов“ ЕООД. След като в продължение на повече от две години „Водоканалстрой“ ООД не предприел действия за доброволно погасяване на своя дълг „Водоканалстрой- Димитър Костов“ ЕООД пристъпил към изпълнение и това обстоятелство било вписано в ЦРОЗ на 20.12.2019г. Съгласно чл. 30 ЗОЗ обстоятелствата, вписани в ЦРОЗ се считат за известни на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Според ищеца към 06.02.2020г. Д. К. е знаела за задължението на своя контрагент към ищеца, както и за започнатото срещу „Водоканалстрой“ ООД изпълнение по реда на ЗОЗ. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът „Водоканалстрой“ ООД чрез процесуалния си представител адв. Петър Бончовски в предоставения му срок за отговор е депозирал такъв, като с него оспорва предявения иск. Посочва, че с процесната продажба ищецът по никакъв начин не се увреждал. Той нямал вземане в размера, който претендирал. Неговото вземане определено 2 по правилата на чл. 125 ал. 3 ТЗ възлизало на брутната сума от 196818,66лв. След отчитане на събития, възникнали след изготвяне на баланса към 30.11.2017г. размерът на дела му се определял на 386294,82лв.

„Водоканалстрой- Димитър Костов“ ЕООД имал предостатъчно обезпечения, предоставени от дружество „Водоканалстрой“ ООД преди напускането на праводателя муД.К. като съдружник и управител. Ищецът като цесионер не поискал никакви други обезпечения. Ответникът заявява, че е учреден залог към банка в размер на 350 000лв. и обезпечение по ЗОЗ върху активи на дружеството- машини в размер на сумата от 1 600 000лв. Тези договори по същество представлявали споразумение, че представените обезпечения били достатъчни и това било предварително установено между страните.

Посочва, че ако е бил поискан недвижимият имот за обезпечение, то той е щяло да се предостави, а не машините.

Ответникът заявява, че ищецът разполагал и с обезпечение върху сметките и вземанията на дружеството в размер на 1 200 000 лева. Прилага доказателства. Уточнява също така, че „Водоканалстрой- Димитър Костов“ ЕООД стартирал изпълнение по ЗОЗ върху заложените машини, от което се удовлетворявал и събирал суми над дела му, определен по баланс, макар спорът относно неговата равностойност да не е завършил.

Посочва, че повече от три години процесният имот е бил на разположение на ищеца и той по никакъв начин не предявил претенции към него като допълнение към имуществото, от което евентуално да търсел удовлетворение.

Дружеството- ответник имало немалко текущи плащания, като се нуждаело от обезпечаване на оперативната дейност, така че да изплаща регулярно задълженията си.

Посочва, че при изповядване на сделката не се е установило наличие на никакви вписвания, включително и на особен залог. Купувачът нямал задължение да изследва кредиторите на ответника.

Ответникът Д. К. чрез процесуалния си представител Боян Койнов е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска. Сочи, че с протокол от проведеното на 06.02.2018г.

Общо събрание на „Водоканалстрой“ ООД, брутният размер на дружествения дял на напусналия съдружник- цедент на ищцовото дружество бил определен на 196 818,66лв., въз основа на приетия от първия ответник баланс към 30.11.2017г. Този размер не бил оспорен от напусналия съдружник- Д.К. по съдебен ред.

Уточнява, че преди да се стигне до сключване на процесния договор за цесия от 13.07.2018г. напусналият съдружник- Д.К. сключил друг договор за цесия с търговско дружество, различно от ищцовото, а именно с „Водоканалстрой- Костови“ ЕООД договорът бил сключен на 09.07.2018г. С последния цесионен договор, цедентът по същото време прехвърлил своето вземане от първия ответник, представляващо равностойността на неговия дружествен дял в размер на 600 000лв.

Според ответницата след като размерът на дружествения дял на цедента на ищцовото дружество над определения по счетоводен баланс на „Водоканалстрой“ ООД не бил безспорно установен в нарочно исково производство, то тогава прехвърленото с първия цесионен договор вземане над сумата от 196 818.66лева не съществува. Друг извод, който ответницата прави е, че напусналият съдружник- явяващ се праводател на ищцовото дружество няма как да е прехвърлил на същото това дружество свое вземане от „Водоканалстрой“ ООД, защото вече е сторил това с първата цесия. Следователно втората цесия от 13.07.2018г. се явявала нищожна поради липса на предмет и не е предизвикала търсения ефект. Казаното означавало, че ищцовото дружество не можело да се легитимира като носител на вземане от първия ответник, което вземане да произтича от приложената към исковата молба цесия.

По отношение соченото в исковата молба знание за наличие на дълг към „Водоканалстрой- Димитър Костов“ ЕООД в размер на 1 200 000лв. и съответно за 3 увреждащия ефект от процесната продажба върху ищцовото дружество се уточнява, че видно от съдържанието на договора за залог върху вземания от 26.10.2017г., Д.К. сам е определил размера на дружествения си дял, а сумата от 350 000 лева още на 26.10.2017г. била блокирана от банката, което фактическо положение продължавало и към настоящия момент. Поради това не можело да се приеме, че ответницата К. е знаела за задължението на „Водоканалстрой“ ООД към напусналия съдружник- Д.К. за размера над блокираната от банката сума възлизаща на 350 000лв. Именно като ***** в ответното дружество, ответницата била наясно и че считано от 26.10.2017г. въпросната сума е налична по банковите сметки на първия ответник в „ЦКБ“ АД, което пък показвало, че цедентът по процесните цесии, съответно и неговите цесионери са напълно обезпечени за паричната равностойност на дружествения дял на напусналия съдружник.

С допълнителната искова молба ищецът допълва и пояснява първоначалната искова молба, като взима отношение по депозираните отговори на ответниците. Посочва, че в производството по чл.135 ЗЗД длъжникът не можел да се брани с възражения относно недействителността, прекратяването или погасяването на вземането на кредитора. Цитира съдебна практика.

На следващо място уточнява, че в хода на настоящия процес е постановено решение на Апелативен съд- гр. Бургас, което потвърждава, че ищецът е кредитор на първия ответник.

Не отговаряло на истината и твърдението на ответниците, че Д.К. не оспорил по съдебен ред размера на вземането за равностойността на дружествения дял и представения от дружеството баланс към 30.11.2017г. Неоснователно се явявало възражението на ответниците, че дружественият дял на Д.К. е в размер на 196 818,66лв. След напускането на Д.К. било проведено Общо събрание на „Водоканалстрой“ ООД на 21.12.2017г., на което е взето решение за обезценка и отписване от баланса на дружеството на търговски вземания на обща стойност 6 057 945лв. В решението не се посочвало, че следва да се приложи със задна дата. Имуществените последици вследствие на настъпилото прекратяване на участието в дружеството трябвало да бъдат уредени към 29.11.2017г., поради което и решението на Общото събрание прието близо месец по-късно се явявало неотносимо.