Решение № 539 от 10.12.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Плевен, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.А в присъствието на прокурора И. Б. Ш. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20244400100239 по описа за 2024 година

Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от В. Г. В., с ЕГН ********** от с. *****, обл.

Плевен, подадена чрез адв. В. П. от АК – Плевен против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 4800,00лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и за сумата от 50 000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.В исковата молба се твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем от 07.02.2018г. ищецът В. Г. В. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 17/2018г., за престъпление по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено на 30.01.2018г. в гр. Кнежа и за престъпление по чл.213а, ал.2 т.2 от НК, извършено на 30.01.2018 г., в гр. Кнежа. С Постановление № 54 от 07.02.2018г. на Районна прокуратура – гр. Кнежа е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража" по отношение на ищеца В. Г. В., за срок до 72 часа. На 09.02.2018г. Районен съд Кнежа му е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ЧНД № 38/2018г. по описа на същия съд, която е потвърдена от Окръжен съд Плевен. Оставено е без уважени искане на ищеца за изменение на взетата мярка за неотклонение, като с Определение № 53/23.03.2018г., постановено по ЧНД № 69/2018г. по описа на PC Кнежа мярката за неотклонение „Задържане под стража"е потвърдена. С Определение № 332/03.04.2018г., Плевенски окръжен съд е потвърдил определението на Pайонен съд - гр. Кнежа.

Ищецът твърди, че на 30.04.2018г. Районна прокуратура Кнежа

1 е внесла обвинителен акт, с който са му повдигнати обвинения по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 213а, ал.2, т.2 от НК, като е било образувано № НОХД 101/2018г. по описа на КРС. Районният съд е провел 15 открити заседания и е постановил осъдителна присъда № 165/27.10.2020г., с която В. Г. В. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения за посочените престъпления. След обжалване, присъдата е била отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По образуваното ВНОХД № 927/2020г., Плевенски ОС е провел едно съдебно заседание, като за защита по него ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00лева.

Ищецът твърди още, че с определение № 33/15.03.2021г. ВКС е определил образуваното пред Pайонен съд Кнежа под № НОХД № 43/2021г. да бъде разгледано от Районен съд Бяла Слатина. Пред Pайонен съд Бяла Слатина е образувано НОХД № 126/2021г. по описа на същия съд, по което са проведени седем съдебни заседания.

Ищецът твърди, че е направил по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лв. С Присъда 260002/25.07.2022г., постановено по НОХД № 126/2021г., Районен съд Бяла Слатина е признал В. Г. В. за невиновен и го е оправдал по двете обвинения, на основание чл.304 от НПК. След подаден протест от Районна прокуратура Враца, Окръжен съд Враца е образувал ВНОХД № 363/2023г. С Решение № 154/25.08.2023 г. по същото, е потвърдена оправдателната присъда, като ищецът твърди, че е направил по него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.В искова молба се твърди и това, че с Договор за правна защита и съдействие от 21.04.2021г. ищецът е упълномощил адвокат за осъществяване на защита пред Районен съд Бяла Слатина срещу адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, както и с Договор за правна защита и съдействие е упълномощил адвокат за осъществяване на защита пред Окръжен съд Враца срещу адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лв.

Ищецът твърди, че задържането му, въз основа на взетата мярка за неотклонение, е продължило от 09.02.2018 г. до 29.10.2018 г. в Ареста в гр. Плевен - общо 8 месеца и 20 дни. За времето от 29.10.2018г. до 15.05.2019г. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест" по местоживеене в гр. Бяла Слатина или общо за период от 6 месеца и 15 дни. Ищецът твърди, че действията на Прокуратурата, свързани с предявяване на обвинение, искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и последващи действия, както и развилото се наказателно производство в периода от 07.02.2018г. до 25.08.2023г., когато е бил оправдан с влязла в сила присъда, е предизвикало у него изключителен стрес и негативни преживявания. След привличането му като обвиняем у него е било създадено чувство за вина, вследствие незаконното обвинение, станал е затворен, не е общувал с приятели и познати, страхувал се е, че предвид тежестта на обвинението може да му бъде наложено от съда наказание, което да търпи в затвор.Ищецът изтъква и това, че е налице продължителен период на наказателно преследване от повдигане на обвинение на 07.02.2018г. до влизане в сила на окончателната оправдателна присъда на 25.08.2023 г., т.е. период от пет години, който се явява неразумен, съгласно чл. 6. § 1 от КЗПЧОС. Посочва, че в съдебната фаза няма отложени съдебни заседания, поради 2 неправомерното му процесуалното и извънпроцесуално поведение. Явявал се е лично във всички открити съдебни заседания.По отношение на неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес, неудобство и срам, които е търпял до оправдаването му с влязъл в сила съдебен акт, ищецът претендира обезщетение в размер на 50000,00лв. По отношение на имуществени вреди твърди, че те произтичат от заплатеното от него адвокатско възнаграждение за защита и съдействие в различните фази на наказателното производство, в размер общо на 4800,00лв.Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата 4 800,00 лв. –обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2023г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ, вр. чл.86 от ЗЗД - сумата от 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 23.08.2023г. до окончателното й изплащане, изразяващи се в постоянен стрес, неудобство и срам, търпени вследствие на незаконното обвинение за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.3 и т.4 вр. чл.20 ал.2 от НК, за което с Присъда от 25.08.2023г., потвърдена с Решение № 50161/08.02.2023г. на ВКС, ищецът е признат за невиновен и оправдан. Ищецът претендира и заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, с оглед уважената част на предявените два иска.

Към исковата молба са представени и приети следните писмени доказателства, в заверени от страната копия: Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение на В. Г. В. от 07.02.2018г.; Определение № 53/23.03.2018 г. на Районен съд – гр. Кнежа, постановено по ЧНД № 69/2018г. по описа на същия съд; Определение № 332/03.04.2018 г., постановено по ВЧНД № 327/2018г. по описа на Плевенски ОС;

Обвинителен акт по досъдебно производство № Д-12/2018 г. по описа на РП –Кнежа;

Присъда № 165/27.10.2020 г., постановена по НОХД № 101/2018 г. по описа на Районен съд – Кнежа; Решение № 260026/15.02.2021 г.,постановено по ВНОХД № 927/2020 г. по описа на Плевенски ОС; Определение №33/15.03.2021г., постановено по КНЧД № 205/2021г. по описа на ВКС;Присъда № 260002/25.07.2022 г., постановена по НОХД № 126/2021 г. по описа на Районен съд Бяла Слатина; Решение № 154/25.08.2023 г., постановено по ВНОХД № 363/2023г. по описа на Окръжен съд Враца. Приложено е НОХД № 126/2021г. по описа на Районен съд Бяла Слатина.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - София, представлявана от Главния прокурор на Република България, чрез прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Плевен, с който се оспорва предявеният иск. Ответникът посочва, че съгласно задължителните указания, визирани в т.2 и т.З от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, липсват ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения от ищеца адвокат на различните етапи на наказателното производство, както и че приложените към исковата молба договори за правна защита и съдействие, не се намират в кориците на делото.

Относно неимуществените вреди, претендирани от ищеца в размер на 50 3

000,00 лв., ответникът счита, че не са в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В конкретния случай размера на исканото обезщетение от 50 000,00лв. е крайно завишен и явно несправедлив. Претенцията на ищеца е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи, вкл. и тази на ЕСПЧ. Според ответника, твърдените вреди не надхвърлят обичайните такива, които се презумират при всяко незаконно обвинение.

Налице са и факти, които сочат на нисък интензитет на увреждане - продължителността на наказателното производство, която е разумна, предвид развитието на процеса в двете му фази, като във фазата на досъдебното производство, същото е приключило в рамките на няколко месеца,

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Предявеният от ищеца В. Г. В. от с.*****, Плевенска област иск е с правно осн.чл.2, ал.1, т. 1 и 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., претърпени в резултата на обвинение в извършване на две престъпления - по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4 вр. чл.20 ал.2 от НК и второто по чл.213а, ал.2, т.2 НК, за които е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 126/2021г. по описа на РС Бяла Слатина и иск със същото правно основание за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 800лв. – заплатени за адвокатски възнаграждения.

Безспорно е между страните, а се установява и от приложеното към исковата молба постановление от 07.02.2018г., че срещу ищеца и друго лице е било образувано досъдебно производство № ЗМ 17/2018г. по описа на РУ Кнежа, като В. Г. В. е бил привлечен като обвиняем на 07.02.2018г. за това, че:

На 30.01.2018г., в гр. Кнежа, в дом, находящ се на ул. *********, в съучастие с П. И. П., с ЕГН ********** от с. *****, ул. **********, като съизвършители, с цел да принуди Г. П. С., с ЕГН **********, от гр.

Кнежа, живущ на адреса, да се разпореди със своя парична сума в размер на 300 лева в негов интерес, го заплашил с насилие и му нанесъл удари с ръце и крака в областта на главата и тялото му, с което му е причинена 4 лека телесна повреда, изразяваща се в оток и хематом на клепачите на едното око, с протрИ.е на очната цепка и излив на кръв под конюнктивата на същото око, малки кръвонасядания в слепоочната област, състояние довело до разстройство на здравето временно и неопасно за живота - престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;