Решение № 79 от 19.04.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. С., 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500084 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 119/09.11.2023г., постановено по гр.д.№ 215/2023г. по описа на Районен съд-Д. е прието за установено по предявените искове на основание чл.422, във връзка с чл.415 ал.1 т.1 ГПК, във връзка с чл.9 Закон за потребителския кредит, във връзка с чл.99, ал.1 и ал.3 ЗЗД от „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков –Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. чрез пълномощника й адв. Д.К.П. - АК С.З., преупълномощена от „И. и Д. – Адвокатско дружество“, с адрес за призоваване гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.“ № 77, ет.2, че съществува вземане по отношение на А. Р. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Д., обл. С., ул. „Г.В.“ №24, в размер на сумата 7 096.21 лева, от които: 1) 5 585.12 лева, представляваща останала съдебно непретендирана главница и 2) 1 511.09 лева –лихва за забава, дължима за претендираната главница, за периода от 16.07.2020г. до 06.03.2023г. датата на подаване на заявлението в съда, представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № ***г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 07.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски по ч.гр.д. №70/2023г. по описа на РС Д. в размер 141.92лв. за държавна такса, за които суми е издадена Заповед №35/27.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №70/2023г. по описа на РС Д.. Постановено е да се издаде изпълнителен лист въз основа на Заповед №35/27.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по г.гр.д.Д №70/2023г. по описа на РС Д. и съобразно размера на установеното вземане в настоящото производство, след влизане в сила на настоящото решение, на основание чл.416 ГПК. Осъден е А. Р. К., с ЕГН **********, от с.Б., общ. Д., обл. С., ул. „Г.В.“ № 24 да 1 заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков –Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. разноски по делото в размер на 591.92лв, от които 141.92 лева за държавна такса и 450.00 лева за експертиза.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3726/05.12.2023г. от А. Р. К., чрез пълномощника му адв. М.Л.Л. с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради противоречие със законна и трайната съдебна практика. Излагат с доводи че неправилно, първоинстанционният съд е приел, че давността за процесното вземане не е изтекла, тъй като началния момент, от който тече е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.

Действително, налице е съдебна практика, в този смисъл, но същата не е трайна и еднозначна. По този въпрос е налице съществен спор в съдебната практика, който и към настоящия момент не е решен. Следва да се има предвид, че постановеното ТР по т. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС не разрешава така възникналия спор относно началния момент на течението на давността, тъй негов предмет е преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който се отнася единствено за кредитите с поръчител, а не за давността на вноските по кредит. Съгласно разясненията в ТР № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК погасителната давност е установена в обществен интерес и целта й е да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права, включително да мотивира кредиторът по договор за кредит своевременно да търси плащане на вземанията с настъпил падеж пред угрозата да му се отнеме възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Институтът на погасителната давност служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Затова началният момент на течението на давностния срок винаги е свързан с изискуемостга на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение. Неупражняването на правото в рамките на давностния срок, води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Предвид обстоятелството, че вземането на банката е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, обективирано в договора и погасителния план. Именно от този момент тече и погасителната давност за съответната неплатена месечна вноска. Да се приеме противното би означавало да не се зачете волята на страните по договора, относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея течение на давността.Срокът по договора за банков кредит е този, с изтичането на който кредитополучателят е длъжен да се издължи съобразно конкретно уговорените условия. Ако междувременно не настъпи предсрочна изискуемост на кредита (каквато в настоящия случай, безспорно е установено, че не е настъпила), то след настъпването на падежа на всяка една от погасителните вноски вземането на кредитора за нея става изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД и започва да тече приложимият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД – по отделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било дължимо. Същевременно кредиторът може да предяви иск за всяка отделна вноска, като за всяка отделна вноска може да бъде уговорена неустойка или лихва за забава; кредиторът може да цедира вземането си за конкретна вноска, поради което и следва да се приеме, че отделните вноски се ползват с относителна самостоятелност и всяка от тях има отделен падеж, в който смисъл е и съдебната практика, според която давностният срок, според повелителната разпоредба на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, започва да тече от датата на настъпването на изискуемостта на всяка отделна погасителна вноска, а не от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Според ТР 2

3/2016 от 22.04.2019 г., по т.д.№3/2016 г., ОСГКТ, ВКС предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ТПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.

Поради което, предявяването на част от вземането с предходен частичен иск не е довело до прекъсване или спиране на давността по отношение на вземанията, предявени в настоящото исково производство.В настоящия случай, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано пред съда на 07.03.2023 г., като от тази дата се счита за предявен и установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, респективно погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната по аргумент от чл. 116, б.„б“ ЗЗД. С оглед изложеното, и като се вземе предвид Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., съгласно който за периода 13.03.2020г.-20.05.2020г. давностните срокове спират да текат, то всички вземания на ищеца, станали изискуеми преди 10.03.2018г. са погасени по давност. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за разноски за заповедното производство и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 521/12.02.2024г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез юрисконсулт В.Й., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че изложените от жалбоподателя доводи, които се свеждат до погасяване по давност на исковата претенция са изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо е оставил без уважение направеното възражение за изтекла погасителна давност. Ищецът в исковата си молба не се позовава на предсрочна изискуемост, а напротив- изрично сочи, че поради изтичане на крайния срок на договора -20.10.2018г. вземането е станало изискуемо.С ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В случая, банката не се е възползвала от това нейно право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

За да се възползва от него следва да бъде осъществен обективният и субективния елемент на института предсрочна изискуемост. Безспорно е осъществен „обективният", а именно преустановяване на плащанията, но банката не се е възползвала от правото си и не е реализирала „субективния" елемент, какъвто е надлежното уведомяване на длъжника за намерението кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Следователно липсата на упражняване правото на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, води до възможността на новия кредитор-цесионер да уведоми длъжника за това обстоятелство. Върху новия кредитор преминават всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане към длъжника, в това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените в договора предпоставки за това. В качеството си на нов кредитор „ЕОС Матрикс" ЕООД не е обявил кредита за предсрочно изискуем, крайният срок на договора е изтекъл, а с този факт настъпва и изискуемостта на цялото останало неплатено задължение. Изискуемостта на всички вземания по процесния договор е настъпила на уговорения краен падеж-на 20.10.2018г., т.е. към датата на 3 подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вземанията по договора са изискуеми и не са погасени с изтекла петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД относно главницата и тригодишна давност по чл.111 б."в" от ЗЗД относно лихвите, която давност по правилото на чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземанията стават изискуеми. Срокът на погасителна давност започва да тече именно от датата на уговорения краен падеж, а не от датата на падежите на отделните погасителни вноски по погасителния план, защото константната съдебна практика приема, че уговореното връщане на предоставена в заем сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на единното задължение на части /чл.66 от ЗЗД/.

В този смисъл приложимата за това задължение е 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД относно главницата и 3-годишната давност по чл.111 б."в" от ЗЗД относно лихвите и относно възнаградителната лихва навеждат мотивите към т.1 от ТР №3/27.03.2019 г. по тълк.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС, която започва да тече не от датата на падежите на отделните погасителни вноски, а от датата на крайния падеж за издължаване на кредита, в която насока е Решение №38/26.03.2019 г. по т.д.№1157/2018 г. на II т.о.,ТК на ВКС. Към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в PC Д., не е изтекъл петгодишния давностен срок по отношение на дължимата главница и тригодишният за претендираните лихви. Същият започва да тече от настъпване на изискуемостта на задължението. Това становище е изцяло потвърдено и с ТР № 5/21.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 5/2019г. на ОСГТК. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.