Решение № 315 от 27.02.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Бургас, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина П. И.ова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20222100501215 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с адрес гр.Несебър, ул.“Христо Кудев“ № 15, представлявана от председателя на Управителния съвет на ЕС – Андрей Казаков, подадена чрез пълномощник адв. Гьорчева, против решение № 53 от 25.03.2022 г. , постановено по гр.д.№ 221/2021 г. по описа на РС-Поморие.

С решението е ОСЪДЕН ответника И. Д. Б. да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес гр.Несебър, ул.“Христо Ботев“ № 15, представлявана от председателя на УС на ЕС – Андрей Казаков, сумата от 1435.50 лева – дължими такси за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. за поддръжка и управление на общите части, ведно със законната лихва върху сумата от 31.03.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 262.40 лева – законна лихва за забава върху главницата от 1435.50 лв. за периода от 01.04.18г. до 19.03.2021г., както и сумата от 659.61 лв. разноски по делото съразмерно с уважената част, като е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от Етажната собственост на сграда с идентификатор *** за осъждане на ответника И. Д. Б. да заплати сумата от 769.34 лева – дължима такса за фонд „Ремонт и обновяване“ и сумата от 16.88 лева – лихва за забава за периода 01.11.2020 г. до 19.03.2021 г.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната част, като неправилно и необосновано. Оспорва се като неправилен извода на съда, че от 1 представените доказателства не можело да се установи какъв е процентът идеални части от общите части на обектите на ответника и не можело да се прецени дали се дължат претендираните суми. В тази връзка, въззивникът посочва, че са представени доказателства относно обектите на ответника и прилежащите им идеални части, на база на които ОС е взело решение за определяне на вноската във Фонд „Ремонт и обновяване“, за което в жалбата е извършен анализ на доказателствения материал и са изложени подробни съображения за аргументиране съществуване и основателност на претендираните вземания.

Отделно от това се сочи също, че вноската във Фонд „Ремонт и обновяване“ има законов и задължителен характер, поради което същата се дължи, независимо от взето решение за размера й. Моли въззивния съд да отмени решението на НРС в обжалваната му отхвърлителна част и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция.

Становището се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия И. Д.

Б., представляван в процеса от назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв. Иво Антонов. В съдебно заседание, въззиваемият не се явява, особеният представител също не се явява и не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Етажна собственост на сграда с идентификатор ***, гр.Несебър, против И. Д. Б., за заплащане на следните суми: 1435.50 лева – дължими такса за поддръжка управление на общите части за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. (по 478.50 лв. за всяка година) и 262.40 лева – законна лихва за забава върху сумата за периода от 01.04.2018 г. до 19.03.2021 г.; 769.34 лева – вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2020 г. и 2021 г. (по 384.67 лв. за всяка година) и 16.88 лева – законна лихва за забава върху сумата за периода от 01.11.2020 до 19.03.2021 г.; ведно със законните лихви върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът И. Б. и б. му В. Б. са съсобственици в равни идеални части на 8 самостоятелни обекта в сградата в режим на етажна собственост с идентификатор *** в гр.Несебър, а именно: апартамент № 404, на ет.4, с идентификатор ***, с площ 37.46 кв.м.; апартамент № 410, на ет.4, с идентификатор ***, с площ 38.41 кв.м.; апартамент № 411, на ет.4, с идентификатор ***, с площ 51.84 кв.м.; апартамент № 501, на ет.5, с идентификатор ***, с площ 38.07 кв.м.; апартамент № 505, на ет.5, с идентификатор ***, с площ 39.58 кв.м.; апартамент № 506, на ет.5, с 2 идентификатор ***, с площ 44.21 кв.м.; апартамент № 507, на ет.5, с идентификатор ***, с площ 36.14 кв.м. и апартамент № 508, на ет.5, с идентификатор ***, с площ 33.74 кв.м. Твърди се, че с решения на ОС на ЕС от 20.08.2017 г., 08.09.2018 г. и 03.09. 2019 г. е бил определен размера на годишната такса за поддръжка и управление на общите части на комплекса от 3 лв./кв.м. за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Твърди се също, че на 29.08.2020 г. е проведено следващото ОС на ЕС, на което с решение по т.9.1 е определен размера на годишната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1 % от МРЗ за всеки притежаван процент идеални части от общите части от отделните собственици за 2020 г., 2021 г. и следващите години, като е прието вноската за 2020 г. да се заплати до 30.10.2020 г., а вноската за 2021 г. и следващите години да се заплаща до края на м.февруари за текущата година. Ответникът дължал за притежаваните от него ½ ид.ч. от процесните обекти годишна такса за управление и поддръжка за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., както и годишна вноска за фонд „Ремонт и обновление“ за 2020 г. и 2021 г. в размер на исковите суми. Твърди се, че задълженията на ответника са станали изискуеми, като същият многократно е бил канен – устно и по електронна поща да изпълни задълженията си, но и до момента сумите не са изплатени, поради което същият дължи и мораторна лихва за забава върху тях в посочените в исковата молба размери. Предвид това, претенцията до съда е за осъждане на ответника да заплати на ищцовата ЕС посочените суми, ведно с дължимата мораторна лихва за посочените периоди и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът е ангажирал по делото писмени доказателства в подкрепа на изложените от него твърдения в исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника И. Б., представляван в процеса от назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв. Иво Антонов, не се е явил в съдебно заседание и не е взел становище по исковата молба.

С постановеното по делото решение, районният съд е уважил исковата претенция за заплащане на дължими такси за поддръжка и управление на общите части в размер на 1435.50 лв. и лихвата за забава върху тях в размер на 262.40 лв. за претендирания период, като е приел, че ОС на ЕС е взело решение за размера та дължимите такси, което не е било атакувано в срока по чл.40, ал.2 от някои от етажните собственици. С решението, районният съд е отхвърлил претенцията за заплащане на претендираните вноски за фонд „Ремонт и обновление“ и лихвите върху тях, като е приел, че на ОС на ЕС е взето решение за размера на вноската в размер на 1 % от МРЗ за всеки процент идеални части от общите части, но от доказателствата по делото не може да се направи извод какъв е процента ид.ч. на обектите на ответника, поради което не може да се прецени дали се дължат претендираните суми и да бъде изчислено задължението. Поради това, тази претенция е отхвърлена като неоснователна, както и иска за заплащане на лихвите за забава върху посочените вноски.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява 3 само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.

Така постановеното първоинстанционно решение се обжалва от въззивника в отхвърлителната му част относно вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, а в останалата част решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила. С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за основателна, а постановеното от ПРС решение за неправилно в обжалваната му част.

В случая, безспорно се установява по делото, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от горепосочените самостоятелни обекти в процесната ЕС – апартаменти 404, 410, 411, 501, 505, 506, 507 и 508 със съответните идентификатори, поради което в качеството си на етажен собственик дължи заплащане на такси и вноски за тях, определени с решение на ОС на ЕС. Установено е също, че с решение по т.9.1 от проведеното на 29.08.2020 г. ОС на ЕС е създаден фонд „Ремонт и обновяване“ и е определен размера на годишната вноска за този фонд в размер на 1 % от МРЗ за всеки притежаван процент идеални части от общите части от отделните собственици за 2020 г., 2021 г. и следващите години, като е прието вноската за 2020 г. да се заплати до 30.10.2020 г., а вноската за 2021 г. и следващите години да се заплаща до края на м.февруари за текущата година. В съдържанието на същия протокол, в табличен вид са посочени самостоятелните обекти в ЕС с етаж и номер на апартамент, площ на обектите, идеалните части от общите части за всеки обект, собственик и начинът на присъствие на ОС – лично или чрез пълномощник. По същия начин са описани обектите – етаж, номер, идеални части и собственик в приложения към протокола от 29.08.2020 г. и негова неразделна част Списък на явилите се на събранието лица, като И. Б. е участвал лично на събранието, за което е положил подписа си в протокола. Взетите на това събрание решения, в т.ч. и отразените в протокола на ОС размери на идеалните части на отделните собственици не са били оспорени по съдебен ред в срока по чл.40, ал.3 ЗУЕС, нито по делото е направено оспорване от ответника на така представените доказателства, поради което не може да се приеме, че е налице неяснота относно идеалните части от общите части за отделните обектите на ответника.

С оглед горните данни, въззивният съд намира за неправилен извода на ПРС, че от доказателствата не можело да се направи извод какъв е процента ид.ч. на обектите на ответника, поради което не можело да се прецени дали се дължат претендираните суми и да бъде изчислено задължението. Не е съобразено даденото разрешение в т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при решаване на делото и без да е сезиран с оплаквания съдът следва да следи за правилното приложение на императивните правни норми, а приложимата в случая норма на чл.50 ЗУЕС относно уредбата на фонд „Ремонт и обновяване“ е именно от императивен характер. Съгласно чл.50, ал.2 т.1 ЗУЕС, средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на ОС, съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от 1 % от минималната работна заплата за страната. При това положение, след като ПРС е считал, 4 че липсват доказателства за размера на идеалните части за обектите на ответника, то е следвало служебно да изчисли задължението му по реда на чл.162 ГПК в определения от законодателя минимален размер на вноската по чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС, а не направо да отхвърля иска. Този начин на изчисление се прилага, когато липсва решение на ОС на ЕС за размера на вноската и не са налице данни за размера на идеалните части от общите части за обектите в етажната собственост. Настоящата хипотеза обаче не е такава, тъй като в случая има взето решение от ОС на ЕС за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“ и за определяне размера на годишната вноска към този фонд за процесните 2020 г. и 2021 г., както и са налице данни за размера на идеалните части от общите части за обектите на ответника – общо 10.510 % ид.части, видно от протокола от 29.08.2020 г.