Решение № 466 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330201804 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 - 0273 – 000076/ 25.03.2025 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на Д. Г. Г. е наложена глоба с еврова равностойност 357,9 евро /700 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В хода на целия административно наказателен процес /при двукратното разглеждане на делото пред районен съд и пред административен съд-Пловдив/ се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По-конкретно се сочи, че:

- в АУАН и НП не било надлежно индивидуализирано мястото на извършване на нарушението;

- протоколът за използване на АТСС бил изготвен от лице, което не било оправомощено със Заповед № 3173-12605/30.12.2022г.;

- от снимковия материал на заснетото нарушение било видно, че между заснетия автомобил и радара били налице редица препятствия (стълбове, 1 дървета и пожарен кран), като камерата била разположена под равнината на пътя;

-не били спазени изискванията на чл. 9, ал.1 от Наредба № 81213-532 от 12.05.2015 г., доколкото патрулният автомобил бил разположен извън платното за движение;

-не били налице условията за валидност на клипа, доколкото той не бил наличен във всеки един от кадрите т-измерен +/- 2 кадъра.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ИЗМЕНЯНЕ НА НП.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното НП намери, че са налице основания за неговото изменяне по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 28.06.2024г. в 09,31 часа в община Калояново, село Долна Махала, ул. „1-ва“, Д. Г. Г. управлява товарен автомобил ***** собственост на ЕТ „ДЕС 93 – Д. Г.“, ЕИК ***** със скорост 104 км/ч , при общо ограничение за населено място 50 км/ч. Наказуема скорост след приспаднат толеранс от -3% е 101 км/час, превишение 51 км/час. Нарушение № 46235 е установено с ATCC TFR1-M 511.

Съдът намира, че изложената в НП фактическа обстановка се опровергава частично от събраните по делото доказателства .

На първо място по делото се установява по несъмнен начин, че на процесните дата и час, на сочения в НП пътен участък, МПС с рег.№****** се е движело със засечена скорост 104 км/час. В тази връзка съдът съобразява приложеното по административната преписка статично 2 изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от

Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Неправилно, обаче е приложен законоустановения толеранс по смисъла на чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

Тук следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен в АУАН и НП.

Незаконосъобразен е обаче начинът на приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 104 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,12 км/час. След приспадане на толеранса се получава 100, 88 км/час.

При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че ЗДвП борави с цели числа на наказуемата скорост и на наказуемото превишение. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която е била в сила към датата на извършване на деянието.

Поради изложеното получената скорост от 100,88 км/час следва да се закръгли към цяло число, като при спазване на принципа за гарантиране правото на защита на наказаното лице, закръглянето следва да се извърши по най-благоприятния за него начин, а именно към по-ниското цяло число- 100км/час, като именно тази скорост следва да се приеме за наказуема.

В този смисъл Решение № 9167 от 24.10.2025 г. по к. адм. н. д. № 1281 / 2025 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.

В противен смисъл би било изпразнено от съдържание правилото, че при засечена скорост до 100 км/час се приспада толеранс -3 км/ч, а при измерена скорост над 100 км/час толерансът е не 3 км/час, а 3%.

Изрично следва да се отбележи, че в случая са неприложими общите математически правила за закръгляне на дробите към най-близкото цяло число, като в случая това би било по-голямото число 101 км/час, доколкото то 3 е свързано с по-неблагоприятни последици за наказания субект.

От принципа за законоустановеност на административните нарушения и наказания /чл. 2, ал.1 ЗАНН и чл. 9, ал.1 НК / следва, че потежка административна санкция за наказания субект не може да се извежда на база разширително тълкуване на законовата норма, правоприлагане по аналогия или прилагане на опитни правила, към които няма изрично препращане в бланкетна законова норма.

Случаите, когато до по-висока санкция е допустимо да се достигне в резултат от приложение на математическите правила за закръгляне, са изрично предвидени в закона- например чл. 13 от Закон за въвеждане на еврото в република България, като прави впечатление, че закръглянето е след втория десетичен знак, а не е предвидено закръгляне към по-високо цяло число.

По аргумент от обратното в случаите, когато липсва изрична законова регламентация, а се налага закръгляне, то следва да бъде извършено:

-не при съобразяване на опитните математически правила;

- а при спазване на правилата на наказателния процес за право на защита.

При наказуема скорост от 100 км/час, наказуемото превишение се явява 50 км/час, а не 51 км/час.

Съгласно чл.182, ал.1 ЗДвП, в редакцията към датата на извършване на нарушението /чл.2, ал.1 ЗАНН, доколкото новата редакция на ЗДвП е понеблагоприятна/ нарушителят се наказва:

-т. 5. за превишаване над 40 км/час - с глоба 600 лв.;

-т.6 за превишаване над 50 км/час - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/час превишаване над км/час глобата се увеличава с 50 лв.

В случая предвид констатираната действителна величина на наказуемото превишение, което е точно 50 км/час, приложимата санкционна норма се явява чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП, а не чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП, за която е наказан деецът, доколкото в приложното поле на чл. 182, ал.1, т.6 попадат само превишения, които надхвърлят 50 км/час, но не и тези, които са равни на 50 км/час.

4

Съгласно трайната съдебна практика в случаи като процесния, когато се установи, че:

- действителната величина на наказуемото превишение е по-ниска от вменената с АУАН и НП,

-поради което на дееца се следва по-лека санкция по смисъла на чл. 182 ЗДвП, се касае за типичен случай на закон за по-леко наказуемо нарушение , без съществено изменение на обстоятелствената част ( доколкото установената промяна във фактите е изцяло благоприятна за дееца), поради което Районният съд следва да изпълни правомощията си по ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 като преквалифицира нарушението и намали размера на наложената глоба от 700 лева на 600 лева и да отмени наказанието лишаване от права

Така Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 509/ 21 март 2022 година на Административен съд-Пловдив, ХІХ състав,к. а. н. дело № 228/2022 год., Решение № 508/ 21 март 2022 година на Административен съдПловдив, ХІХ състав, к. а. н. дело № 239/2022.

В тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, че не представлява съществено изменение на обстоятелствената част, респективно не налага изменение на обвинението ( каквото е недопустимо в процеса по ЗАНН) установяването на различни фактически положения, които обаче са изцяло в полза и по-благоприятни за наказания субект.

Така Решение № 122/28.05.2018 година, Второ наказателно отделение, К.Н.Д.412/18 г. на ВКС, Решение №200/21.12.2020 по дело №895/2020 на ВКС, Решение № 287 от 30.06.2014 г. по нак. д. № 796/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 304/12.04.2018 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 1066/2017 г. по описа на ВКС., Решение № 288/ 09 юли 2012 година касационно по н.д. № 904 по описа за 2012 година на ВКС, Решение № 13 от 26.07.2013 г. по нак. д. № 2137/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение №88/15.09.2020 по дело №301/2020 на ВКС.

В този смисъл и практиката на Административен съд Пловдив- Решение №538/29.3.2022г. на Административен съд Пловдив по КАНД 294/2022г.

5

ПО ПАСИВНАТА ЛЕГИТИМАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯ СУБЕКТ.

По делото правилно е установена легитимацията на наказания субект.

Съгласно чл. 188, ал.1 ЗДвП: „собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“

Практиката по прилагане на тази норма е безпротиворечива, като трайно се приема, че тя въвежда две самостоятелни категории пасивно материално правно легитимирани лица да понесат отговорност за извършеното нарушение на режима на скоростта:

- собственикът на МПС или регистрираният ползвател на същото, ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател;

- лицето, на което МПС реално е предоставено за управление.

Така Решение № 2179 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1679 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Основанията за понасяне на отговорност от двете категории субекти обаче са различни.

Отговорността на собственика и на вписания в СРМПС ползвател е презумпционна.

По силата на изричната законодателна воля, тя представлява отклонение от общия принцип за личната отговорност по ЗАНН. За нейното възникване е достатъчно само по себе си установяване на нарушение с МПС и вписване в СРМПС, като не е необходимо да се установи, че управлението реално е извършено от вписаното в свидетелството за регистрация лице.

От друга страна, отговорността на лицето, на което е предоставено МПС е лична, като основание за ангажиране отговорността му е доказаният факт, че МПС е било предоставено в негова фактическа власт към момента на нарушението, което предполага, че то е извършено именно от него.

Установяването на нарушения на режима на скоростта в повечето случаи с т а в а автоматизирано, без присъствието на човешки фактор или очевидци, поради което доказването чрез преки доказателства на действителния водач се явява затруднено до степен на невъзможност.

6