Решение № 1005 от 19.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000502289 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 266449 от 06.11.2021 г. по гр. д. № 10571/2020 г. на Софийски градски съд ЗК “Лев инс” АД, София е осъдено на основание чл.432, ал. 1 от КЗ да заплати на Й. Д. С. от гр.София сумата 45000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, получени при ПТ на 07.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2020 г., до окончателното й изплащане, като искът е отхъврлен за разликата до 100000 лева.

Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част и от ответника за разликата над 10000 лева. Ищцата счита, че при определяне на обезщетението не са обсъдени всички доказателства, не са съобразени всички вреди; неправилно е приета липса на усложнения при възстановяването, поради което то е несправедливо занижено. Жалбоподателката оспорва извода за наличие на съпричиняване вредоносния резултат от нейна страна поради нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДвП. Претендира отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на предявения иск изцяло.

Отвътникът оспорва жалбата на ищцата. Поддържа в своята жалба прекомерно завишен размер на определеното обезщетение предвид пълното 1 възстановяване на ищцата. Позовава се на допуснато от водача на лек. Автомобил „Шкода Рапид“, което е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Счита, че приносът на пострадалата в причиняване вредоносния резултат е поне 50%, а определеният от съда принос е силно занижен. Иска се отмяна на решението за разликата над 10000 лева и отхвърляне на иска над тази сума.

Въззиваемата ищца оспорва въззивна жалба.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от Й. Д. С. против ЗК “Лев инс” АД, София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Твърди се в исковата молба, че на 07.01.2020 г. при управление на лек автомобил „Фолксваген голф“ от И. В. Й. настъпило ПТП, при което ищцата като пешеходец получила счупване на горния край на тибията, мозъчно сътресение, контузия и подкожен хематом на главата, разкъсно-контузна рана на дясната лакътна става.

Произшествието й причинило силни физически болки, негативни психически изживявания, тревожност и стрес. Лечението било извършено чрез операция на дясната тибия, както и рехабилитация. Претендирала е обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100000 лева, ведно със законната лихва от 05.10.2020 г. до окончателното им плащане, както и разноски.

Ответната страна е оспорвала иска. Направено е възражение както за прекомерност на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, така и за липса на противоправност в действията на водача на лекия автомобил „Фолксваген голф“. Направено е възражение за съпричиняване вредоносния резултат от ищцата, която е стояла върху пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Налице е основание за ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. По този въпрос липсва оспорване във въззивната жалба на фактическите изводи на съда, че доказателствата установяват всички елементи от фактическия състав на горната правна норма. Влязлото в сила решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди, 2 обвързва със сила на пресъдено нещо страните. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Пред настоящата инстанция се спори по наличието и размера на съпричиняване вредоносния резултат от ищцата, както и по справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

По въпроса за съпричиняването. С решение от 09.03.2021 г. по НОХД № 12372/2020 г. на СРС е прието, че водачът на лек автомобил „Фолксваген голф“ И.

В. Й. е нарушил правилата на движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1, ал.2, т.1; чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП като при наличие опасност – спрял автомобил на пътя и на пешеходец, намиращ се на пътното платно до спрелия автомобил, не е осигурил безопасно странично разстояние между неговия автомобил, спрения автомобил и пешеходката.

Писмените доказателства, показанията на свидетелите Ж., Г. и Й. и заключението на вещото лица по автотехническата експертиза установяват механизма на настъпване на ПТП, при което ищцата е пострадала като пешеходец.

Автомобилът, управляван от Й., е ударил пешеходката, която е стояла в близост до спрян полицейски автомобил на 300 м. след надлез „Надежда“ в посока бул.“Княгиня Мария Луиза“. ПТП настъпва през нощта при изкуствено улично осветление в края на връзката между кръговото движение на надлеза и бул.“Рожен“. Лентата за движение, идваща от надлеза, е една, тя е отделена от намиращата се отдясно велоалея с мантинела, висока един метър. Спреният автомобил е бил с включена синя светлина.

От така установената пътна обстановка следва извод, че е изключен престой на пешеходци на пътното платно, след като същото е било ограничено с мантинела. Водачите, управляващи по конкретния участък, не очакват и предполагат наличие на пешеходец. В случая ищцата е нарушила правилото на чл.113, ал.2, т.2, предл.2 от ЗДвП да не спира без необходимост на платното за движение. При това тя е следвало да съобрази, че спрелият автомобил, до който е стояла на платното за движение, затруднява движението на идващите от надлеза автомобили. Видно от представения с исковата молба протокол от 30.01.2020 г. за разпит на свидетел, ищцата е посочила, че забелязала фаровете на приближаващия се автомобил от разстояние около 200 метра. Изложеното обосновава наличие на принос на ищцата в настъпването на собствената й увреда, който съдът определя 3 на 20%.

Спорен е въпросът за размера на справедливото обезщетение, което да компенсира установените по делото вреди.

При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от заключението на съдебномедицинска експертиза: а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания –счупване на страничния кондил на дясната голямопищялна кост, рана в дясната лакътна област, мозъчно сътресение контузия и подкожен хематом на главата; б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – 7 дни болнично лечение за операция на подбедрицата с открито наместване и фиксиране с плака и винтове; 3 дни болнично лечение за отстраняване на синтезния материал; 2 дни болнично лечение по повод артроскопско лечение на усукваща травма на дясната колянна става; раната е заздравяла за около 15 дни, а мозъчното сътресение и хематома са отзвучали за един месец; общ възстановителен период от счупването – 6 месеца; от артроскопската операция – 3 месеца. в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – през първите 4 месеца след счупването и един месец след усукващата травма - болки с по- голям интензитет; г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 25 години; д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ – нужда от чужда помощ за обслужване, невъзможност да стъпва на увредения крак за 3 месеца, придвижване с патерици за 4 месеца; е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно състояние – възстановяването е пълно, обемът на движение на ставата е запазен, няма остатъчна симптоматика; ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие.

Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 50 000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. За разликата над тази сума до пълния предявен размер искът е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства за търпени болки и страдания по продължителност и интензитет 4 над приетите по-горе от съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно обогатяване за ищцата.

След приспадане на определения принос, ответникът дължи на ищцата заплащане на обезщетение в размер 40000 лева.

Поради частично съвпадение между изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в осъдителната част до 40000 лева и да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение над 40000 лева до 45000 лева и държавна такса и разноски над 1840 лева като искът за разликата над 40000 лева до 45000 лева следва да се отхвърли. На отмяна подлежи решението и в частта, с която в полза на адв.О. е присъдено възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА над 1694,40 лева с ДДС. В останалата осъдителна и отхвърлителна част решението следва да се потвърди. Ищцата следва да заплати на ответника допълнително сумата 32,50 лева за разноски пред първоинстанционния съд.

При този изход на делото и при направено искане въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател разноски пред настоящата инстанция в общ размер на 600 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция (200 лева) и за държавна такса (700 лева), съответно на отхвърлената част от иска. В полза на адв.О. следва да се присъди възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 4186,67 лева с ДДС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 266449 от 06.11.2021 г. по гр. д. № 10571/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която ЗК “Лев инс” АД, София, София е осъдено на основание чл.432, ал. 1 от КЗ да заплати на Й. Д. С. сумата над 40000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания; в полза на адв.В. О.

– възнаграждение над 1694,40 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. С. от гр.София срещу ЗК “Лев инс” АД, София иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 07.01.2020 г. за разликата над 40000 лева до 45000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която “ЗК “Лев инс” АД, София е осъдено да заплати на Й. Д. С. сумата над 10000 лева до 5

40000 лева за обезщетение на неимуществени вреди, със законната лихва от 05.10.2020 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Й. Д. С., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, да заплати на ЗК “Лев инс” АД, София сумата 632,50 лева (шестстотин тридесет и два 0,50) за държавна такса и деловодни разноски пред двете инстанции и възнаграждение за осъществяваното пред въззивната инстанция процесуално представителство от юрисконсулт.

ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, София да заплати на адв.В. О. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 4186,67 (четири хиляди сто осемдесет и шест 0,67) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6