Определение № 700 от 23.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 700 гр. Варна, 23.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Василева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20233100101577 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.119, ал.4 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД от Б. С./ Благомир Стефанов Станойков до 1993г./ срещу Авиокомпания „България Еър“ за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 60 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от ищеца при превозването му на 12.03.2012г. от летище „Фредерик Шопен“ Варшава, Полша до летище София, България при твърдения за нарушаване на правилата за полети в Европейския съюз, изразяващи се в липса на проверка на самоличността му от служителите на авиокомпанията съобразно правилата, превозването му и оставянето на ищеца като принудително депортирано лице в Република България при липса на редовни документи за това, вкл. и нередовен документ за самоличност, следствие на което се твърди са е незаконно депортиран от Канада в България.

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило по основание и размер предявения иск. Наведено е твърдение, че настоящото производство е напълно идентично със страните и предмета на по-рано заведеното и висящо гр.д. № 3397/17г. на ВРС, поради което е отправено искане второто заведено дело да бъде прекратено на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК. Наред с това е релевирано възражение за местна неподсъдност на делото пред ОС-Варна, тъй като седалището на ответника е в гр. София и същото няма поделение или клон в гр. Варна. Отделно от това ищецът сам твърди, че няма постоянен и настоящ адрес в България. Направено е и 1 възражение за изтекла погасителна давност на вземането и изложени правни съображения за неоснователност на предявения иск.

След извършена служебна справка се установява, че идентичен спор между същите страни се разглежда в СГС, по който е образувано гр. д.

8896/2023г, като производството по делото е висящо и е насрочено о.с.з. на 24.04.2024г. Исковата молба, по която образувано гр. д. 8896/2023г. по описа на СГС, I ГО, IV състав, се основава на същите факти, като е предявен същия петитум на иска за обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД. Не се твърди исковете да са частични. Тези факти са мотивирали съда да постанови Определение №4703/14.12.2023г., с което е прекратено производството по делото като недопустимо, на основание чл.126, ал.1 ГПК.

С Определение №93/29.01.2024г., постановено по възз.ч.гр.д.

№43/2024г. ВАпС е отменил

Определение №4703/14.12.2023г. като преждевременно постановено – преди произнасяне по реливираното възражение на ответника за местна неподсъдност на спора.

На ищеца е предоставена възможност да обоснове избраната местна подсъдност на спора. В предоставения срок същият е посочил, че ответникът има наети офиси в гр.Варна, от които могат да се закупуват билети, за което са приложени фотоснимки и на основание чл.108 ГПК исковете можели да предявят пред ВОС. Излага се, че ищецът не е регистриран в гр.Варна, но обичайното му местопребиваване е в този град. Същият нямал редовен документ за самоличност и ако бил принуден да пътува до гр.София рискувал да бъде арестуван за установяване на неговата самоличност.

Съдът след взе предвид твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба, намира, че възражението за местна неподсъдност на делото е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Ответникът съгласно разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК е направил възражение за местна неподсъдност в срока за отговор на исковата молба.

При съобразяване на правната квалификация на предявения иск, касаеща претенция за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане следва, че не е налице някоя от хипотезите на изборна подсъдност вкл. и на 2 чл.115, ал.1 ГПК доколкото при наличните твърдения извършването на деянието е завършило в гр.София .

Не са налице предпоставките и на чл.113 от ГПК, който предвижда изборна подсъдност за иск на потребител, предвид че ищецът няма качеството на такъв / бил е принудително депортиран чрез въздушен транспорт/.

Обстоятелството, че ответникът има регистрирани офиси на територията на гр.Варна за продажба на самолетни билети не обосновава приложението на чл.108,ал.1, изр.2 ГПК предвид липсата на възникнали преки отношения между страните по смисъла на разпоредбата.

Фактът, че от 2012г. ищецът не е предприел действия по снабдяване със съответни документи за самоличност, респ. регистриране на настоящ и постоянен адрес и рисковете, които съществуват в тази връзка не е в състояние да дерогира местната подсъдност на спора.

С оглед на всичко изложено и на основание чл.119, ал.4 от ГПК във вр. с чл.105 от ГПК, производството по делото следва да се прекрати и делото да се изпрати по подсъдност на Софийски градски съд по седалището и адресът на управление на ответното дружество.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1577 по описа за 2023г. на Варненски окръжен съд, на основание чл. чл.119, ал.4 от ГПК във вр. с чл.105, вр. чл.108 от ГПК.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3