Определение № 3988 от 19.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3988 гр. Варна, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. В. П.а

Членове:

В.Г мл.с. Хр.М като разгледа докладваното от В.Г Въззивно гражданско дело № 20243100501012 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 20693/14.08.2024 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, чрез адв. Н. Б., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото решение № 840/18.07.2024 г. в частта за разноските.

В молбата се твърди, че съдът не е обсъдил изявено с отговора на въззивната жалба възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, при съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на делото и задължителния характер на даденото от СЕС с решение по дело C-438/22 тълкуване на чл.101, пар.1 от ДФЕС. Отправено е искане за намаляване на присъдените на въззивника разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна М. И. Н. не е изразил становище по молбата.

Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес 1 и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

По въззивна жалба вх.№ 21968/18.03.2024 г. от М. И. Н. е осъществен инстанционен контрол на решение № 439/12.02.2024 г., по гр. д. № 12257/2022 г. по описа на РС-Варна , в частта му: с която е признато за установено вземане на „Енерго-Про Продажби” АД от М. И. Н. на сума от 4517,88 лева, представляваща незаплатена електроенергия за периода от 02.07.2017 г. до 01.07.2018 г. за обект с клиентски № 1100028160 и абонатен № 0100302031, находящ се в гр. Варна, ж.к . „************, ап. 53, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1366.64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.07.2019 г. до 08.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 4541/18.07.2022г. по чл.

410 ГПК по ч.гр. дело № 9272/2022 г. по описа на ВРС, както и в частта му за разноските.

С решение № 840/18.07.2024 г. по настоящото дело Окръжен съд Варна е частично е отменил оспорения първоинстанционен акт, като вместо него е отхвърлил предявените от „Енерго-Про Продажби” АД срещу М. И. Н. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца разликата над сумата от 1826,26 лева до сумата от 4517,88 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 15.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и разликата над сумата от 535.20 лева до сумата от 1366.64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.07.2019 г. до 08.07.2022 г., за които суми е издадена посочената заповед за изпълнение. Мотивирано въззивният съд е присъдил на страните съразмерно разноски, както за заповедното, така за първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото.

Основание да се допусне изменение на решението в частта за разноски е налице в случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски, а също, когато липсва или е налице непълно произнасяне по искането или когато неоснователно не е 2 съобразено изявено възражение за намаляване поради прекомерност.

Действително в съдържанието на отговора на въззивната жалба е обективирано бланкетно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът е пропуснал да обсъди в крайния си акт в частта му по чл. 81 от ГПК.

Предвид задължителния на осн. чл. 633 ГПК за всички съдилища характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както приема след това в своята практика и ВКС, размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ не са обвързващи за съда, но могат да служат като ориентир при определяне служебно на размер на възнаграждения и дължими разноски за процесуално представителство. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съдът приема, че настоящото въззивно производство по делото се характеризира с по-висока от обичайната правна и фактическа сложност.

Действително делата по установителните искове за дължимост на суми по корекция на сметка за електроенергия са масови и практиката на ВКС е многобройна. Въпреки това следва да се отчете, че по същите следва да се съобразяват множество обстоятелства във връзка с приложимия материален закон към съответната корекционна процедура, както и да се проследи релевантната и актуална практика /с оглед промените настъпили в същата през годините/. Отделно от това, предмет на конкретния казус са много и различни възражения, свързани с наличието на договорна връзка между страните, материалната легитимация на ответника, основанието за начисление на процесната сума, приложимия закон, фактическите обстоятелства по софтуерната намеса, релевантния период на корекцията, размера на дължимата сума, както и евентуалното погасяване на вземането по давност. В допълнение предмет на разглеждане са както иск за главница, така и иск за мораторна лихва. Проведено е открито съдебно заседание. За преценка на основателността на въззивната жалба са ценени всички доказателства, събрани в хода на първоинстанционното разглеждане на спора, включително гласни доказателствени средства и експертни заключения.

Процесуалният представител на въззивника е сезирал съда с обоснована, 3 детайлна и аргументирана въззивна жалба. Участвал е активно в процеса и е изразил становище, когато му е предоставяна възможност за това. Въз основа на горното, съдът приема, че възнаграждението за един адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК, което следва да бъде компенсирано на въззивната се страна трябва да бъде съответно поне на обичайните размери на адвокатски възнаграждения, които се уговарят от лицата, предоставящи услуга по защита пред съд и правно съдействие, а дори и по-високо. Както се посочи по-горе, за ориентир могат да се ползват минималните по НМРАВ размери на възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, като в случая заплатеното от въззивника възнаграждение е дори под минимално предвиденото. Това е така, предвид че съгласно чл.2, ал.5 от същата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях по отделно независимо от формата на съединяване на исковете. В конкретния казус са предявени две самостоятелни претенции – за главница и за законна лихва, като минималното възнаграждение по първата е в размер на 751,79 лева, а по втория – в размер на 436,66 лева, или общо 1188,45 лева, а въззивникът е заплатил на процесуалния си представител хонорар в размер на 1000 лева, видно от договор за правна помощ от 13.06.2024 г. (л. 42 от делото). Дори и материалният интерес да се изчисли без приложение на чл.2, ал.5 от НМРАВ, минималният хонорар би бил 888.45 лева, който се явява близък до този, заплатен от въззивника.

Предвид изложеното за фактическата и правна сложност на делото, реално извършената от адвоката работа и при съобразяване на обичайните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20693/14.08.2024 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 за изменение на решение № 840/18.07.2024 г., постановено по в. гр. дело № 1012/2024 г. по описа на ВОС в 4 частта за разноските, на основание чл.248, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5