Решение № 985 от 22.05.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1688/2023
- Вид
- Решение № 985
- Подписан
- 22.05.2024
- В сила
- 18.06.2025
- Състав
- МОНИКА ГАРАБЕД ЯХАНАДЖИЯН
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 985 гр. Бургас, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20232120101688 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Р. Р., ЕГН **********, адрес в ***, адрес за призоваване в ***, чрез адв.З. Р., против „Стратеджия“ ЕАД, ЕИК 206649549, седалище и адрес на управление гр.Българово, Индустриална зона-Българово, съдебен адрес в ***, чрез адв.Г.Н., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 16 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, произходящи в резултат на претърпяна на 20.03.2022 г. трудова злополука, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, както и че на 20.03.2022 г., около 19,00 часа, при изпълнение на служебни задължения бил качен за зареждане на мобилна топилня върху платформа с височина 1-1,5 м. Предполага, че платформата не е била укрепена и обезопасена, поради което и паднал от нея, при което ударил главата си на чучура на топилната, след което паднал по гръб върху метални слитъци, разположени на около 0,50 м. на палет на пода, а от там се свлякъл на бетонния под. Ищецът твърди, че след като дошъл в съзнание имал проблем с ориентацията, не можел да стане, изпитвал много силни, нетърпими болки в главата, която кървяла, както и по тялото. Впоследствие бил откаран в 1
УМБАЛ Бургас, където му бил извършен преглед, при който се установило, че е получил рана на главата и фрактура на осемребрена дъга в ляво.
Последвало лечение като бил изписан на 23.03.2022 г. с предписано домашно лечение, с наставление за редовни прегледи, смяна на превръзките и последващо лечение. Ищецът твърди, че в резултат на увреждането претърпял болки и страдания, които продължили три месеца, като през първите 30 дни били с по-интензивен характер. Освен тях преживял и стрес от случилото се, както и болки и страдания при обработване и зашиване раните на главата, при смяна на превръзките. За да зарастнат пукнатите ребра се наложило да бъде максимално неподвижен, като всичко това се отразило на нормалния му живот, движел се трудно, изпитвал болки при дишане, не можел да се грижи за детето и семейството си. Наложило се дъщеря му да живее при дядо си за три месеца, тъй като майката била в чужбина. Ищецът твърди, че впоследствие получил болка и в дясната подбедрица, а при преглед се установило, че същата е в резултат на падането като получил флебит и тромбофлебит, поради което и се наложило да продължи домашното си лечение, след приключването на което бил съкратен и уволнен от работа.
Ищецът твърди, че за злополуката има издадено Разпореждане за трудова злополука №***/01.08.2022 г. и допълнително такова с №*** #3 от 06.02.2023 г.
В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства и претендира съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен пълномощник, който поддържа иска и моли за уважаването му.
Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар. Представя писмена защита.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който претенцията се оспорва като неоснователна. Твърди се, че трудовата злополука е настъпила при проявена от ищеца груба небрежност, който без каквото и да е нареждане се качил самоволно, в нарушение на всички инструкции и правила за безопасност на нерегламентирана платформа. Твърди, че зареждането на топилнята е следвало да се осъществи от площадката, (зареждането от платформа било забранено), но същата била задръстена от материал за зареждане, който 2 ищецът вместо да разчисти решил да използва мобилната платформа. Твърди, че при настъпване на инцидента ищецът е бил без предпазни очила, които са абсолютно задължителни и вероятно поради високата температура или блясък залитнал назад, удряйки се в съседна топилня и складирани кюлчета алуминий. Оспорва и твърдението на ищеца, че не е декларирал злополуката, както и претърпените от последния травми и причинно-следствената им връзка със злополуката. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Предявените искове са с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, при условията на обективно кумулативно съединяване.
Направеното възражение за съпричиняване е с правно основание чл.201, ал.2 от КТ.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите и неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства – Трудов договор от 02.07.2021 г. и Заповед №*** г., се установява, че ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „***“ с място на работа – фабрика за алуминиеви изделия, *** и навсякъде, където изисква спецификата на дейността. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, считано от 22.07.2022 г.
Между страните по делото е безспорно, че на 20.03.2022 г. ищецът претърпял злополука на работното място, която е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. В този смисъл са приетите като доказателства Разпореждане №***/01.08.2022 г. и допълнително такова с №*** #3 от 06.02.2023 г., и двете на НОИ, ТП-Бургас. Видно от съдържанието им, ищецът е извършвал зареждане на мобилна топилня (сивиера) №1 с кюлчета алуминий и бракувани такива детайли. При зареждането той паднал назад от около 1-1,5 м. височина, като си ударил главата в съседна сивиера и складирани кюлчета алуминий и получил рана в окосмената част на главата и счупване на 8-мо ребро в ляво. По делото няма данни разпореждането и издаденото впоследствие Разпореждане №***#3 от 06.02.2023 г. да са били обжалвани, липсват и твърдения в тази насока от страна на ответника, поради 3 което и съдът приема, че са влезли в сила.
За горното като фактология свидетелстват и разпитаните по делото свидетели Д. Д., А. А. и П. К., първите двама от които без да са преки очевидци на инцидента имат непосредствени впечатления от състоянието на ищеца след трудовата злополука. Така от показанията на св.Д. и А., последният от които колега на ищеца, става ясно, че ищецът е получил травми в областта на главата, ребрата и крака, възстановявал се е в продължение на месеци, през които отслабнал много, близо 20 дена е бил бинтован, ползвал е и патерици. Разпитания по делото свидетел К. също не е пряк очевидец на инцидента, но има непосредствени впечатления от това, което се е случило, тъй като изгледал запис от находяща се в халето камера, на който се виждало как ищецът стои на малката платформа, която е за почистване и на която имало и две кофи с материал, като с единият си крак е стъпал на четвъртото стъпало, а с другия на сивиерата, вследствие на което залитнал и паднал. Пак от записа свидетелят установил, че ищецът не е бил с очила. Свидетелят е категоричен в показанията си, че на работното място на ищеца се е провеждал седмичен инструктаж за безопасност при работа с машината.
По делото е извършена от в.л.Ш. съдебномедицинска експертиза по приложени по делото медицински документи, въз основа на които дава заключение, че ищецът е бил приет в УМБАЛ Бургас с диагноза Контузно корпорис (Контузия на тяло). Фрактура косте 8 синистра (Счупване на 8-ма ребрена дъга в ляво). При прегледа е констатирана и малка рана в окосмената част на главата. Видно от заключението, счупеното 8-мо ребро в ляво причинява на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите наранявания отговарят на болка и страдание.
Възстановяването от описаните травми би следвало да е пълно, без остатъчни последствия и белези. От рентгеновото иследване се установява и суспектно (предполагаемо) счупване на 8-ма ребрена дъга, което при проведена на покъсен етап обзорна рентгенография е потвърдено. Периодът на възстановяване е 25-30 дни. Според вещото лице, флебитът и тромбофлебитът са възпалителни заболявания на венозната система и нямат връзка с полученото от трудовата злополука увреждане.
В различен смисъл е заключението на вещото лице специалист хирург 4 по извършена по делото повторна съдебно-медицинска експертиза, според което установените при ищеца флебит и тромбофлебит са в причинноследствена връзка с увреждането. Възстановяването продължава 25-30 дни. В съдебно заседание вещо лице пояснява като причина за получаването им това, че е имало залежаване, ползване на патерици, изпитване чувство на стрес и страдания.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.200 от КТ, съгласно която за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Според цитираната разпоредба, вредните последици следва да са резултат на пряка или косвена връзка с трудовата дейност на работника - при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието или по пътя към местоработата му. Законът изисква още да е налице причинна връзка между увреждането и настъпилите вреди. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер, т.е. работодателят отговаря независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпване на вредите.
Следователно, за да бъде уважена претенция на ищеца същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване изложените в исковата си молба факти и обстоятелства относно установена по съответния ред трудова злополука по време на съществуващо трудово правоотношение и характера на претърпените неимуществени вреди.
Предвид наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, ответникът следва да установи, че пострадалият е проявил груба небрежност към момента на инцидента.
В настоящия казус, ответникът не оспорва, че злополуката е приета от компетентния за това орган за трудова, поради което и въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото 5 правоотношение, не подлежи на установяване. В този смисъл са Решение № 319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС, , решение от 19.05.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. на ВКС, решение № 141/29.04.2009 г. по гр. д. № 347/2008 г. на ВКС, решение № 1247/2008 г. по гр. д. № 4465/2007 г. на ВКС, решение от 01.12.2005 г. по гр. д. № 1507/2003 г. на ВКС и др.
При тази доказателствена установеност съдът приема, че уврежданията на ищца – контузия на главата, счупване на 8-ма ребрена дъга, флебит и тромбофлебит са в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука и в този смисъл кредитира като компетентно дадено заключението по повторната СМЕ.
Изводът, който се налага е, че исковете за компенсиране на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания, са доказани по своето основание и са налице предпоставките за ангажиране обективната и безвиновна отговорност на ответника – работодател.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи като съобрази обществения критерий за справедливост, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, контактите и социалния живот, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.