Определение № 2460 от 10.06.2026, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2460

Хасково, 10.06.2026 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО - VII състав, в съдебно заседание на 10.06.2026 г. 10:30 ч., в следния състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЪР ВУНОВ

При участието на секретаря Мария Койнова, като разгледа дело № 323/2026 г. докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – И. Д. М., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично.

ОТВЕТНИКЪТ - Главен архитект на Община Димитровград, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. Б. И., надлежно упълномощен да го представлява с пълномощно, представено в днешното съдебно заседание.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – Г. М. Г., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. Б. И., надлежно упълномощен да го представлява с пълномощно, по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ – С. Д. С., редовно призована, се явява лично. Депозирала е заключение в срок - на 02.06.2026г.

Становище по хода на делото:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Да се даде ход на делото.

Адв. И. – Да се даде ход на делото.

Адв. Б. И. – Ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът докладва постъпилото в срок заключение вх.№4130/02.06.2026 г. по назначената по делото съдебнотехническа експертиза, представено от вещото лице С. С..

Съдът докладва постъпила по делото молба вх.№4052/01.06.2026 г. от жалбоподателя, с искане за назначаване на допълнителни въпроси към съдебнотехническата експертизата.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Господин съдия, молбата подадох преди да е изготвена експертизата, но не поддържам подадената молба за назначаване на допълнителни въпроси. Нямам други искания преди изслушване на вещото лице.

Адв. И. – Нямам искания преди изслушване на вещото лице.

Адв. Б. И. – Нямам искания преди изслушване на вещото лице.

Пристъпи се към снемане самоличността и изслушване на вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – на 67 г., български гражданин, неосъждана, без родство със страните. Предупредена за отговорността по чл.291 от НК. Обещава да даде вярно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Представила съм заключение, което поддържам.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Описани са на стр.3 в заключението съседните имоти с идентификатор № *** и идентификатор № *** като съседни имоти, пряко граничещи с процесния обект. Това от къде го установихте?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Това са имотите по КК, така са нанесени в КК и съм проверила на място. Затова съм го описала.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Нямам други въпроси. Не оспорвам заключението – да се приеме.

Адв. И. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

Адв. Б. И. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира, че следва да се приеме заключението на вещото лице, доколкото същото е отговорило ясно, обосновано и компетентно на поставените въпроси. С оглед задачите, обемът на извършената работа и необходимото време, установени с представената по делото справка-декларация, следва да се увеличи възнаграждението ѝ със сумата от 280 евро, като същата се понесе от жалбоподателя. Същият следва да бъде задължен да внесе сумата, като му се укаже, че при неизпълнение съдът ще постанови определение за принудителното ѝ събиране на основание чл. 77 от ГПК във вр. с чл.144 АПК. След изпълнение на дадените указания на вещото лице да бъде изплатен остатъка от дължимото възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице С. Д. С. по съдебнотехническата експертиза, назначена по адм. дело №323/2026 г. по описа на АдмС – Хасково, в размер на 580 евро.

ПРИЕМА заключението на вещото лице С. Д. С. по съдебнотехническа експертиза, като на същата ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 580 евро, от които – 300 евро от внесения депозит, а остатъкът от 280 евро – след внасянето им от жалбоподателя по сметка на АдмС – Хасково(изд.РКО).

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя в 7-дневен срок, считано от днес, да внесе по сметка на АдмС – Хасково сумата от 280 евро, представляваща дължими от него разноски за възнаграждение на вещото лице С. Д. С..

УКАЗВА на жалбоподателя, че ако остане задължен за горепосочените суми съдът ще постанови определение за принудителното им събиране на основание чл. 77 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Съдът освободи вещото лице от съдебната зала.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ –Нямам други искания.

Адв. И. – Нямам искания.

Адв. Б. И. – Нямам други искания.

По понататъчния ход на делото с оглед приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът намира следното:

Жалбата се явява процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:

Безспорно е, че при всяко положение на делото съдът е длъжен да следи служебно за наличието или липсата на абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването на правото на оспорване. То може да бъде надлежно упражнено само ако е допустимо, а за да е такова, оспорващият трябва да има правен интерес от оспорването, като неговото отсъствие или отпадане в хода на процеса води до недопустимост на жалбата.

Обжалваното разрешение е издадено на основание чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или чл. 39, да не се нарушават правилата и нормативите за застрояване, и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. В ал. 2 изрично са посочени заинтересованите лица, на които се съобщава издаденото по този ред разрешение – тези по чл. 38 или чл. 39 ЗУТ.

В случая е безспорно, че се касае за промяна на предназначението на самостоятелен нежилищен обект, изграден в заварена сграда, поради което е приложима нормата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, която също е посочена като правно основание за издаване на обжалваното разрешение. Според нея преустройство или промяна на предназначението се извършва по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие, че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово или друго замърсяване. По аргумент от изречение последно - само ако не са налице тези условия, се спазват условията на чл. 185, ал. 2 и 3 от ЗУТ. Цитираната норма на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ определя материалноправните предпоставки за придобиване от останалите собственици в етажната собственост на качеството на заинтересовани лица, а именно – неспазване на изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 от ЗУТ и неспазване на изискванията за недопускане на наднормено шумово и друго замърсяване.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, безспорно се установява, че при преустройството на обекта, собственост на Г. М. Г., с идентификатор № *** по КККР на Димитровград, с адрес: [населено място], [улица], за което е издадено Разрешение за промяна на предназначение №1/30.01.2026 г. на Гл. архитект на Община Димитровград, не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им, не се изменят съществено общите части на сградата, няма данни да се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена, или през обслужващи помещения по една вертикална ос, доколкото вътрешните електрически и В и К инсталации са старо изпълнение, както и не е допуснато наднормено шумово или друго замърсяване.

При това положение следва да се приеме, че спорното преустройство действително попада в хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, също посочен като основание за издаването на Разрешение за промяна на предназначение № 1/30.01.2026 г. на Главен архитект на Община Димитровград. Следователно, за него не се изисква съгласие на останалите собственици в етажната собственост и по аргумент от чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, тези лица не са заинтересовани да го оспорят.

След като не е необходимо тяхното съгласие за издаване на процесното разрешение, то това изключва правният интерес на жалбоподателя в настоящото производство от оспорването му.

В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси – вж. напр. Определение № 6318 от 11.06.2025 г. по адм. д. № 5761/2025 г., Определение № 12105 от 11.11.2024 г. по адм. д. № 10366/2024 г., Определение № 12935 от 21.12.2023 г. по адм. д. № 11402/2023 г., Определение № 633 от 19.01.2023 г. по адм. д. № 4/2023 г., всички по описа на ВАС, II о.

По изложените съображения съдът намира, че в настоящия случай е налице абсолютна процесуална пречка за съществуването на субективното право на оспорване, за наличието на която е длъжен да следи служебно.

Ето защо и на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство – да се прекрати.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Д. М. срещу Разрешение за промяна на предназначение № 1/30.01.2026 г., издадено от Главен архитект на Община Димитровград.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 323/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от днес.

Заседанието приключи в 10:44 часа.