Решение № 297 от 10.08.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Дупница, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20221510201232 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № № ВG31032022/5800/Р8-579/29.09.2022 г.

Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция пътна инфраструктура (АПИ) гр. София е наложил на Р. К. Ю., с ЕГН ********** от с. З., община гр. Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „С.С.“, № ......,ет....., офис ....., административно наказание „глоба“ в размер на 1440.00 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за извършено нарушение по същия текст. Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна. В същата се оспорва авторството на деянието.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява от адв. Г. Ч., представено е писмено становище, в което е развил подробни съображения. Претендира деловодни разноски –възнаграждение за един адвокат.

В съдебно заседание въззиваемата страна- Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ на Национално тол управление (НТУ) към Агенция пътна инфраструктура (АПИ), се представлява от юрисконсулт Р., която моли за потвърждаване на наказателното постановление. Най-напред се изтъква, че при издаване на АУАН и НП са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН на ЗДвП, а факта на нарушението е безспорно установен, доколкото изготвения доклад, ведно със статичните изображения във вид на снимков материал имат презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл. 167а, ал. 3 и чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП и представляват доказателства за отазените в тях обстоятелсва.

Счита, че авторството на деянието е доказано по безспорен начин доколкото нарушителят 1 не е направил своевременно възражение след съставяне на АУАН, а в заключение се сочи, че нарушението не представлява маловажен случай. Претендира присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че НП бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2022 г. в 05:54 часа в направление излизане от територията на Република България на граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата, е пристигнало ППС с рег.

№ ............., вид: влекач, марка и модел „.............“, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от Р. К. Ю..

След извършена справка от страна на контролните органи е установено, че на 19.03.2022 г., в 10:48ч. горепосоченото пътно превозно средство попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). ППС, с техническа допустима максимална маса над 12 тона, се е движел по път А-3, км 72+381, без заплатена пътна такса, което е било засечено с контролно устройство с идентификатор с № 10091, част от системата на НТУ. Приложени са статични изображения във вид на снимков материал на пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, както и на основание чл. 167а, ал. 3 ЗДвП бил създаден доказателствен запис в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, ЗП, с номер на нарушението DВ5А66560F8FВ00Е053031F160А35С9.

На същата дата- 31.03.2022 г. година бил съставен акт за установяване на административно нарушение от страна на инспектор в ТД на АМ „Митница София“ – К.

А.ов, с който срещу Р. К. Ю., с ЕГН ********** от с. З., община гр. Б., било повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, изразило се в управлението на 19.03.2022 г., в 10:48ч. на превозното средство с максимално допустима маса над 12 тона, а именно автомобил с рег. № ............., по А-3, км 72+381, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Актът бил предявен на жалбоподателя за подпис и запознаване още в момента на съставянето му. Срещу така съставения акт жалбоподатеят не е дал обяснение, като в графата за обяснения и възражения е отразил, че няма такива. Не са депозирани писмени възражения и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № ВG31032022/5800/Р8-579/29.09.2022 г. от Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция пътна инфраструктура (АПИ) гр. София, с което АНО е наложил на Р. К. Ю., с ЕГН ********** от с. З., община гр. Б., административно наказание глоба в размер на 1440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева на основание чл. 179, ал.

2

3а от ЗДвП, за извършено нарушение по същия текст.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН от 31.03.2022 г; наказателно постановление (НП) ВG31032022/5800/Р8-579/29.09.2022 г., издадено от Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция пътна инфраструктура (АПИ) гр. София, както и всички останали документи, приложени по делото, ведно със събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства.

Съдът възприема същите в цялост като логични, последователни съответни помежду си. Те не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима, като преценена по същество се явява основателен в искането за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН от 31.03.2022 г, който е съставен от инспектор в ТД на АМ „Митница София“ – К. А.ов, в рамките на материалната и териториалната му компетентност, съобразно чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл.

167, ал. 3-3б ЗДвП и чл. 6, т. 2 и т. 17 от Устройствения правилник на Агенция „Митници “, както и приложената заповед. Въз основа на него е издадено и процесното НП, като същото изхожда от компетентен орган – директор на НТУ при АПИ, оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., на председателя на УС на АПИ, издадена в съответствие с чл. 189е, ал. 5, 6 и 12 и чл. 189ж, ал. 4 от ЗДвП.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42, и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, установените за това законови срокове.

Предвид на изложеното съдът намира, че не се констатират наведените в жалбата пороци на АУАН и НП, а служебната проверка на същите не констатира и други такива, които да станат основание за отмяна на НП.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно съставения АУАН и издаденото НП, Р. К. Ю., е нарушил разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно, който „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената 3 пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1440.00 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева лв.“ В настоящия случай от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява категорията на МПС с рег. № № ............., вид: влекач, марка и модел „.............“, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, предвид, на което същото попада в приложеното поле на чл. 10б, ал. 3 Закона за пътищата. На следващо място от приложения доказателствен запис- доклад № DВ5А66560F8FВ00Е053031F160А35С9 генериран от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, и фотоснимки към същия, категорично се установява, че на 19.03.2022 г., в 10:48ч. часа превозното средство е преминало по път А-3, км 72+831 включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса. Иначе казано нарушението е безспорно установено от обективна страна.

Същото обаче не може да се твърди за авторството на деянието, като настоящият съдебен състав намира, че не просто не се събраха достатъчно доказателства за водача, респективно субект на нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, да е жалбоподателя Р. К. Ю., а напротив, това твърдение е категорично опровергано. По делото не се установява конкретно жалбоподателя, който е бил проверен на 31.03.2022 г. на ГКПП Кулата да е управлявал превозното средство и на 19.03.2022 г. Нещо повече нито в АУАН, нито в НП се сочи именно той да е лицето водач на ППС към тази дата и час, т. е. да има качеството „водач“ на това ППС, в каквото е било привлечено към административнонаказателна отговорност на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. По преписката не са приложени тахографски листове, пътни листи, записи от дигитален тахограф, или дигитална карта на водача, или каквито и да е други документи, които биха подкрепили извода, че именно той е управлявал товарния автомобил. Недопустимо е единствено от факта, че същият е установен като водач на същото превозно средство при извършена в по-късен момент проверка да се прави извода, че той е бил водач на същото и към датата на деянието. Доказателствената тежест в административно-наказателното производство лежи на АНО.

Предвид на това и доколкото не се доказа жалбоподателят Р. Ю. да е субект на нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, осъществено на 19.03.2022 г., то съдът намира, че наказателното постановление е издадено при неправилно установена фактическа обстановка и като такова следва да бъде отменено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН след, като установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно и доказано по размер, поради което същото следва да бъде уважено. Реализираните разноски от страна на жалбоподателя И. А. М., в случая следва да бъдат намалени, тъй като е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, 4 ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнагараждения възнаграждението, което следва да бъде възстановено на жалбоподателя е в размер на 444.00 (четиристотин четиридесет и четири) лева и такива се следват при отмяна на обжалваното наказателно постановление, както и сума в размер на 48.62 лв.

(четиридесет и осем лева и шестдесет и две стотинки), която следва да внесе по сметка на РС гр. Дупница.

Воден от изложеното, и като намери, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № ВG31032022/5800/Р8-579/29.09.2022 г. Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция пътна инфраструктура (АПИ) гр. София, с което е наложил на Р. К. Ю., с ЕГН ********** от с. З., община гр. Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „С.С.“, № ......,ет....., офис ....., административно наказание „глоба“ в размер на 1440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева на основание чл. 179, ал.