Решение № 206 от 25.05.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Плевен, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500228 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 120/28.11.2022 г., постановено по гр. дело № 302/2021 г. по описа на Никополски районен съд, съдът е осъдил Р. Г. Г. – И.,гр.С., Р. И.

Т. ,гр. С., Р. П. В. ,гр. С., Г. Л. И.,гр. С. и В. Л. И. с ЕГН ********** ,гр.

Плевен, на основание чл.109 от ЗС, да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на М. М. Г. ,гр. Плевен с ЕГН *** ,да упражнява правото си на собственост върху УПИ IX - 565, кв.59, като премахнат стената на собствената им разрушена жилищна сграда, изградена на калкан със жилищна сграда, лятна кухня и навес, построени в дворно място, съставляващо УПИ IX - 565, кв.59 по плана на с. ***, общ. Г., както и да запълнят със земна маса изграденият в техният имот до вътрешната регулационна граница с имота на ищеца канал за извършване на ремонт на автомобили.

Със същото решение РС-Никопол е осъдил Р. Г. Г. - И. от гр.С., Р. И. Т. от гр.С., Р. П. В. от гр.С., Г. Л. И. от гр.С. и В. Л. И. с ЕГН ********** от гр.

Плевен, да заплатят на осн.чл.45 от ЗЗД вр.чл.50 от ЗЗД на М. М. Г. от гр.

Плевен, ЕГН ***, сумата от 4 861,54 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК Р. Г. Г. - И. от гр. С., Р. И. Т.

1 от гр. С., Р. П. В. от гр. С., Г. Л. И. от гр. С. и В. Л. И. с ЕГН ********** да заплатят на М. М. Г. от гр. Плевен с ЕГН *** направените от него разноски по делото в размер на общо 1 865,00 лв.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение от В. Л. И., Г. Л. И. и Р. П. В. ,чрез процесуалния им представител – адв. Е. М. от Пл.АК. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, допуснато от страна на съда съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, немотивираност и необоснованост с оглед събраните по делото доказателства.Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните доказателства и решението следва да бъде отменено изцяло.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че РС е обсъдил повърхностно и избирателно събраните по делото доказателства, а мотивите на съда не кореспондират със събраните доказателства. Въззивниците твърдят, че през годините В. И. и Г. И. са извършвали козметични ремонти или по-скоро укрепвания на необитаемата къща. През 2019 г. е отправено предложение от ищеца да му бъде предоставен за ползване или закупуване имота, но съгласие за това не е постигнато. След подадена от ищеца М. М. Г. жалба, че намиращата се в имота сграда се саморазрушава и е опасна, В., Г. и Р. са укрепили и реконструирали авариралата стреха, след което укрепването е прието и одобрено от Община – гр. Г.. Това обстоятелство опровергава твърдението на М. М. Г., че предписанията по цитирания от него констативен протокол, не са изпълнени.

Според въззивниците не отговаря на истината твърдението, че намокрената стена, изградена на калкан с ищеца, от атмосферните условия дъжд и сняг и натрупаната влага, оказват въздействие върху стените на сградите на ищеца, вследствие на което са настъпили посочените в исковата молба щети - разрушена варо-циментова мазилка, мухъл по стените и влага.

Не отговаря на истината и обстоятелството, че изградения в имота канал за извършване на ремонт на автомобила се намира на вътрешната регулационна линия. Въпросният канал е част от гаражна клетка/гараж, който е част от сградата, граничеща на калкан с ищеца. Не рушащата се сграда и попадналата вода в канала са причина за влагата и щетите в сградите на ищеца, а факта, че ищецът няма поставени водосточни тръби и изградени улуци по калкана на къщата и при топене на сняг и дъжд, водата се стича по външните калканни стени на къщата и ги мокри. Това е и причината за падането на част от стената на нашата къща, граничеща с ищеца, а именно липсата на улуци за оттичане на дъждовната вода. В този смисъл не може ищецът да черпи права от собственото си противоправно поведение, респективно бездействие.

Негова отговорност е да постави улуци на покривните конструкции на собствените си сградите, за да не се оттичат водите по стените на същите.

Твърдените от ищеца щети в сградите се дължат на причина - липса на изградени водосточни тръби и улуци на покривните конструкции на собствените му сгради. Твърдят, че по никакъв начин ищецът не е отправял искания към тях за запълване на канала и извършване на действия по 2 събаряне на стената, като не възразяват да извършат тези действия, но считат, че това няма да спре течовете по калканните стени на неговите постройки и получаването на влага, докато ищеца не си сложи водосточни тръби и улуци на покривната конструкция, тъй като липсата на водосточни тръби и улуци е една от главните причини да се компрометира с времето и калканната стена на тяхната сграда.

Въззивниците молят Окръжния съд да отмени решението на Никополски районен съд, като неправилно и незаконосъобразно, ведно с произтичащите от това правни последици. Претендират направените разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. М. Г..

Не е постъпил писмен отговор и от въззиваемите Р. Г. Г. – И. от гр.

Плевен и Р. И. Т. от гр. Плевен.

В съдебно заседание, въззивниците В. Л. И., Г. Л. И. и Р. П. В., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

В съдебно заседание, въззиваемият М. М. Г., редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Д. Д. от АК-Плевен, който оспорва въззивната жалба, като счита решението на Никополски районен съд за правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, въззиваемите Р. Г. И. и Р. И. – Т., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършване на проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА ПО

СЪЩЕСТВОТО СИ.

Предмет на разглеждане пред РС-Никопол е предявен от М. М. Г. против ответниците Р. Г. Г. - И., Р. И. Т., Р. П. В., Г. Л. И. и В. Л. И. негаторен 3 иск с пр.осн. чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат стената на собствената им разрушена жилищна сграда, изградена на калкан със жилищна сграда, лятна кухня и навес, построени в дворно място, съставляващо УПИ IX-565, кв.59 по плана на с. ***, общ. Г., както и да запълнят със земна маса изграденият в техният имот до вътрешната регулационна граница с имота на ищеца канал за извършване на ремонт на автомобили, с дълбочина около 1,5 метра, дължина 3,00-3,50 метра и широчина 0,70-0,90 метра, както и иск с правно осн. чл.45 от ЗЗД вр. чл.50 от ЗЗД за заплащане на сумата 4000,00лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди по наследствения му имот, представляващи проникване на влага, мухъл и плесен по стените на две стаи от жилищната сграда и лятната кухня в имота на ищеца, съпътствано с рушене и падане на вътрешна мазилка от стените, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 01.02.2020 г. до окончателното и изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че повече от двадесет години ответниците не са посещавали наследственият си имот, нито са се грижили за него, поради което той е започнал да се руши, включително и сградите в него.

Преди години покривът на сградата им се е разрушил и са останали само външните стени, като вследствие на атмосферното въздействие - дъжд и сняг, кирпичените тухли, от които е била изградена сградата се мокрели и задържали влага. С времето тази влага е проникнала в тухлите на сградите на ищеца М. М. Г., вследствие на което две от стаите на жилищната му сграда също са с влага и варовата мазилка в тях започнала да се руши, като това е направило стаите неизползваеми. С влага и мухъл е и стената на лятната кухня на ищеца, която също е на калкан с имота на ответниците. Освен това, в близост до вътрешната регулационна граница на имота на ответниците, в предната част на дворното им място, към улицата има изграден канал за автомобили, който също се пълни с вода, при сняг и дъжд, която се задържа и просмуква в основите на къщата на ищеца, вследствие на което през 2020 г. на стената на жилищната сграда на ищеца, откъм имота на ответниците, се е появила пукнатина, която с времето се разширява и по този начин застрашава целостта на жилищната сграда. Ищецът твърди, че ответниците не са изпълнили даденото предписание от Община - гр. Г. да премахнат доброволно изградената на калкан стена в техният имот. Твърди, че всичко това ограничава правото му да ползва имота си пълноценно и безопасно.

В проведеното на 17.10.2022 г. открито съдебно заседание по гр. дело № 302/2021 г. по описа на Никополски районен съд е допуснато изменение на предявеният иск по чл.45 вр. чл.50 от ЗЗД чрез увеличение размера на същият за сумата от 4 861,54лв.съгласно заключението на в.л. по назначената СТЕ.

В подадения отговор по чл.131 от ГПК, ответникът В. Л. И. чрез процесуалния си представител адв. Е. М. оспорва предявените искове и моли, същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Твърди, че са извършвани 4 през годините укрепителни и ремонтни дейности в имота, включително и такива по предписание на Община - Г., както и че причината за влагата в имота на ищеца е факта, че той няма поставени водосточни тръби и изградени улуци по калкана на неговата къща, което е причината да падне част от стената на къщата на ответниците.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците Р. Г. Г. – И.,Р. Т. и Г. Л. И., чрез назначеният им по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител - адв. Т.

А., са изразили становище , че претенцията е допустима и основателна.

Настоящият въззивен състав счита, че фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и изслушаната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице С. И. С. и е достигнал до правилни изводи относно това, какви факти се установяват от тях.

Не се спори по делото, че страните имат обща граница и са собственици на два съседни имота, находящи се в с. ***, общ. Г..

Също така, безспорно по делото е, а и видно от приложения Констативен протокол, че Община – гр. Г. е издала на 21.02.2020 г. по жалба на ищеца нареждане, ответниците Г. Л. И. и В. Л. И., в качеството им на наследници на собственика, в срок от един месец, след като бъдат уведомени, да укрепят или да премахнат сградата, находяща се в УПИ Х-564, кв.59 по плана на с. ***, тъй като същата е опасна. Тъй като по делото няма данни страните да са оспорили така издадената заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е влязла в сила.

Спорни по делото са въпросите налице ли са неоснователни действия или бездействия от страна на ответниците, които да пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост, следва ли ответниците да премахнат стената на собствената им разрушена жилищна сграда, изградена на калкан със жилищна сграда, лятна кухня и навес, построени в дворно място, съставляващо УПИ IX - 565, кв.59 по плана на с. ***, общ. Г. и да запълнят със земна маса изграденият в техният имот до вътрешната регулационна граница с имота на ищеца канал за извършване на ремонт на автомобили, както и дължат ли на ищеца М. М. Г. обезщетение за причинените му имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 4861,54 лв.