Решение № 147 от 12.04.2019, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

П. , 12.04.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

П. ски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря вергиния петкова в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N

81 по описа за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 574 от 25.04.2018 г., постановено по гр. д. № 7397/2017 г. П. ският районен съд е разпределил на основание чл. 32 ал. 2 СК ползването на недвижим имот, находящ се в гр. П. , ***, както и на сградите, построени върху него между съсобствениците К.Г.Д. с посочено ЕГН, Н.Г.Д. с посочено ЕГН и А.Г.Г. с посочено ЕГН, както следва:

В дял на ищците К.Г.Д. и Н.Г.Д.

- ДЯЛ А, оцветен в жълто на схема № 1, състоящ се от празно дворно място от 224,38 кв.м., заедно с първи етаж на жилищната сграда, мазата с площ 11,40 кв.м. и антрето пред нея от 3.10 кв.м. /схема №3/, северната част от таванското пространство от 30 кв. м. /по схема №4/, сградата гараж № 5 с площ 18 кв.м. и част от сградата на допълващо застрояване № 3 с площ 19,50 кв.м., като вътрешното стълбище на сградата е за общо ползване, включително подстълбищното пространство в сутерена с площ 3,40 кв.м., където се намира водомерния възел /схема №3/, съществуващата врата между двете мази да бъде зазидана /схема №3/, зазиданата по-рано входна врата на първия етаж на стълбището да се отвори отново /схема№2/,

В дял на ответницата А.Г.Г. - ДЯЛ Б, оцветен с синьо на схема № 1, състоящ се от празно дворно място от 55,63 кв.м., заедно с втори етаж на жилищна сграда, мазата от 13.06 кв.м. /схема №3/, южната част на таванското помещение от 30 кв.м. /схема№4/, сградата гараж № 4 с площ 21 кв.м., сградата на допълващо застрояване № 2 с площ 13 кв.м. и част от сградата № 3, обозначена като 3-1 от 6,5 кв.м., като подхода към № 2 ще се осъществява през сграда № 4, а към сграда №3-1 през сграда № 2, като вътрешното стълбище на сградата е за общо ползване, включително подстълбищното пространство в сутерена с площ 3,40 кв.м., където се намира водомерния възел /схема №3/, съществуващата врата между двете мази да бъде зазидана /схема № 3/, зазиданата по-рано входна врата на първия етаж на стълбището да се отвори отново /схема № 2/.

С решението си ПРС е постановил скицата на вариант № 5 от допълнителното заключение на вещото лице на стр. 98 от делото да се счита неразделна част от решението.

Със същото решение ПРС е осъдил А.Г.Г. да заплати на К.Г.Д. и Н.Г.Д. сумата от 181,72 лв. за направени по делото разноски.

С определение №

3424/21.09.2018 г. по гр.д. № 7397/2017 г. ПРС е оставил без уважение молбата на А.Г.Г. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението по делото в частта относно разноските.

С определение № 1301/06.12.2018 г. по ч.в.гр.д. № 840/2018 г. ПОС е отменил определение № 3424/21.09.2018 г. по гр.д. № 7397/2017 г. на ПРС и е изменил на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК решение № 574/25.04.2018 г. по гр.д. № 7397/2017 г. на ПРС в частта относно разноските, като е осъдил А.Г.Г. да заплати на К.Г.Д. и Н.Г.Д. сумата от 1,18 лв. за направени по делото разноски.

Недоволна от така постановеното решение относно извършеното разпределение е останала въззивницата А.Г.Г., която чрез пълномощника си адвокат М.И. го обжалва пред ПОС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според въззивницата първоинстанционният съд при разпределяне на съсобствеността не е съобразил правата на всяка от страните в съсобствения имот, представляващ дворно място, които са 11/16 и.ч. за ищците /въззиваеми/ и 5/16 и.ч. за ответницата

/въззивница/ и по ½ и.ч. от сгради № 2 и № 3, построени в имота, както и фактическото положение в имота, в който има изградена бетонна пътека осигуряваща достъп до стопанските сгради и до външната чешма в имота. Твърди се, че с решението въззивницата е задължена да преустрои собствената й сграда № 4 в имота и разпределената й за ползване сграда № 2 в имота за да осигури достъп до сграда № 3, което практически е невъзможно според нея, а от друга страда, ако не го направи изобщо не може да ползва разпределените й сгради № 2 и № 3. Според въззивницата при разпределение на ползване съдът следва да съобрази, че обект на разпределение може да бъде само незастроената част от дворното място, а площта заета заета от постройките на всеки от съсобствениците следва да се съобрази, като се предостави съответната площ в повече на другия съсобственик. Според въззивницата при разпределението следва да се предвиди прилежащ терен около жилищната сграда за достъп до нея и обслужването, както и да се осигури достъп до съществуващите в задната част на дворното място стопански постройки. Според въззивницата всички предложени в първата инстанция варианти на заключение на вещото лице са изготвени в противоречие с чл. 7, 8 и 21 и приложение към чл. 21 от Наредба № 7/2003 г. за правила и устройство на отделните видове територии и устройствени зони като линиите, определящи необходимата за функционирането на всяка сграда площ следва да са на разстояние от всички ограждащи стени на сградите най - малко 1/3 от височината им., като едва след приспадане на тези площи следва да се определи частта от дворното място за реално ползване на всеки от съсобствениците. Възивницата атакува решението и в частта, в която е постановено общо ползване на вътрешното стълбище и подстълбищното пространство, което води до нейния етаж и не се ползва от собствениците на първия етаж, като според нея водомерният възел не се ползва от въззиваемите, които имат друг водомер. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, алтернативно да разпредели ползването му между страните съобразно правата им, като присъди на въззивницата направените в двете инстанции съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от въззиваемите К.Г.Д. и Н.Г.Д. чрез пълномощника им адвокат А.Д., в който се оспорва изцяло основателността на въззивната жалба. Според въззиваемите избрания от ПРС вариант на разпределение в най - голяма степен е съобразен с правата на страните и закона. В отговора на въззивната жалба се излагат подробни доводи относно правата на страните, като според въззиваемите по делото е спорно единствено какво да бъде разпределението на постройки № 2 и № 3 в имота. Въззиваемите считат, че предвиденото реално преустройство е незначително – отваряне на врата с размери 1 м./2 м. в задната част на гаража на въззивницата, представляващ сграда № 4, а от друга страна всяко друго разпределение на дворното място ще доведе до нарушаване на правата на въззиваемите в съсобствеността. Според въззиваемите не е необходимо обособяване на площ за общо ползване около общата сграда, тъй като страните са длъжни да си осигурят временен достъп за ремонтни дейности, а при липса на този достъп в чл. 192 от ЗУТ е предвиден административен ред за осигуряването му.

Въззиваемите считат също, че разпоредбата на чл. 21 от цитираната Наредба № 7/2003 г. във въззивната жалба е ирелевантна към предмета на спора и не следва да бъде съобразявана от съда. Въззиваемите поддържат, че вътрешното стълбище в сградата следва да остане за общо ползване, тъй като чрез него се осъществява достъпа им до таванското помещение, а що се отнася до водомерния възел следва да съобрази, че освен контролния водомер, там се намира и спирателния кран, до който въззиваемите следва да имат достъп при авария. В заключение се иска от съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд.

В о.с.з. въззивницата А.Г.Г. лично и чрез пълномощника си адвокат М.И. поддържа въззивната жалба и иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за разпределение на ползване или алтернативно да уважи същия само по отношение на разпределението на дворното място съобразно вариантите, посочени от вещото лице в приетата по делото пред окръжния съд СТЕ и да не разпределя вътрешното стълбище и подстълбищното пространство във входа на въззивницата, които не се ползват от собствениците на първия етаж на жилищната сграда. Представя списък на разноските за сумата от 742 лв.. В писмените бележки, депозирани по делото от адвокат И. се развиват подробно доводи в защита на тезите на въззивницата, като по отношение на спирателния ВиК - кран на къщата се твърди, че същият се намира в коридора на мазата на въззиваемите, а не във входа към нейния етаж. В писмените бележки се посочва, че въззивницата е съгласна да заплаща обезщетение за тази площ от имота, която й е разпределена в повече от правата й при липса на друг вариант на разпределение.

В о.с.з. въззиваемият К.Г.Д. се явява лично, а въззиваемата Н.Г.Д. не се явява, но и двамата чрез пълномощника си адвокат А.Д. поддържат отговора на въззивната жалба и искат от съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на ПРС. Алтернативно правят възражение за прекомерност на заплатеното от въззивницата адвокатско възнаграждение. Поддържат, че не желаят присъждане на обезщетение, а единствено разпределение на ползването на имота съобразно правата на страните, тъй като всеки друг вариант облагоделства въззивницата. В писмените бележки, депозирани по делото от адвокат Д. се развиват подробно доводи в защита на тезите на въззиваемите. Според въззиваемите не следва да се възприема варианта на разпределение, предложен от вещото лице по приетата пред окръжния съд СТЕ, тъй като от една страна на вещото лице не е възложена задача да очертава площи за общо ползване около къщата на страните във връзка с поддържането й, липсва необходимост за това, както и с оглед отношенията между страните и предвид това, че съпругът на въззивницата е осъден за нанасяне на лека телесна повреда на въззиваемия с влязла в сила присъда. Според въззиваемите всеки от съсобствениците следва да има индивидуален достъп своите сгради и своята част от имота, като целта на производството е да се избягват контактите между тях по всякакъв начин. В писмените бележки въззиваемите се позовават на Европейските стандарти по конкретно посочени дела, съгласно които за свободно преминаване на един човек се изисква площ с ширина от 62,5 см., поради което според тях е нелогично вещото лице да определя площ за преминаване – бетонна пътека с ширина 130 см., още повече, че нормите на чл. 80 ал. 5 т. 2 от ЗУТ и § 5, т. 34 от ДР на ЗУТ установяват изискуема ширина за служебен тротоар за поддържане на на ремонт на улици и съоръжения в размер на 75 см.. Посочва се също, че тази площ не е необходима на въззиваемите за достъп до ползваните от тях постройки, като по този начин въззиваемата ще ползва сама тази площ и ще се наруши съдебното решение по в.гр.д. № 61/2017 г. на ПОС. Според въззиваемите съдът следва да приеме, че разпределението съобразно правата на страните е възможно единствено съгласно заключението на вещото лице инж. Влайчев, възприето от ПРС. Поддържа се отново, че въззиваемите не са съгласни да получават месечно обезщетение в размер на 2,27 лв. месечно за нарушаване на правото им на собственост. Относно ползването на пристройките въззиваемите поддържат, че предвиденото с атакуваното решение преустройство е незначително и това е единственият вариант въззваемите да не бъдат ощетени. Поддържа се, че вътрешното стълбище е обща част и същото служи и за достъп до таванското помещение, от което въззиваемите притежават ½ и.ч., като единственият вариант въззиваемите да не преминават през входа на въззивницата е да се отвори съществуващата врата на първия етаж и стълбището да се ползва общо с тази цел. Поддържа се също, че водомерния възел е обща част и следва да имат достъп до него.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: