Решение № 99 от 29.06.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Тетевен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20264330100783 по описа за 2026 година

Предявен е иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит, съединен с иск за заплащане на недължимо платена сума.

Ищцата твърди,че на 11.12.2025г. между нея и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №и, във връзка с който на ответника е предоставена сума в размер ан 3000 лева,катоп е уговорено същата дабъде върната на 18 месечни вноски.Посочената лихва в договора е в размер на 23.33%,а годишния процент на разходите/ГПР/ е 49.66%. Общо дължимата сума за връщане е 2070.73 евро.Заемната сума е преведена с платежно нареждане на 12.12.2025г. С платежно нареждане от 29.12.2025г ищецът е платил на ответника сума в размер на 3216 лева.

Съгласно т.6 от договора,кредитът се обезпечава с поръчителство,предоставено от посочено лице.В тази връзка е сключен договор за гаранция към договора за кредит,като ищецът дължи на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер на 3180 лева.

Твърди,че сключения договор за кредит е нищожен,тъй като в сключения договор за гаранция е предвидена такса за гаранта вразмер надхвърлящ стойността на кредита.Възнаграждението по договора за гараниция следва да бъде включено в ГПР по одговора за кредит,което не е сторено в случая.

В договора не е посочен конкретно методът ,по коийто е начисле4н ГПР,не са упоменати условията за прилагането на лихвения процент,неса посочени условията за 1 издължаване на кредита,включително погасителен план.

Моли да бъде постановено решение,с което бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит №и,сключена между страните, както и да бъде осъден ответника,на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД,да заплати на ищцата сумата от 110.44 евро,като платена при начална липса на основание по договора за потребителски кредит.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който е изразено становище за неоснователност на иска.

От представените поделото писмени доказателства,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложен е Договор №и/11.12.2025г,сключен между страните,за предоставяне на потребителски кредит,при следните параметри: размер на кредита 3000.00 лева/1533.88 евро/,брой вноски-18,лоихвен процент 23-33%,годишен процент на разходите 49.66%.

Съгласно чл.5 от договора,същият се обезпечава с поръчителство ,предостовено от Multitude Bank,

Приложен е договор за гаранция,сключен между Multitude Bank и ищцата,съгласно който клиента/ищцата/заплаща такса за предоставяне на гаранция в размер на 3180.00 лева.

При така изложената фактология се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск за признаване на недействителност на правна сделка поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 200599406 е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД.

В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК. От друга страна, ищецът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

2

Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.

Страните по делото са валидно обвързани от Договор за потребителски кредит №и/11.12.2025г., сключен между А. А. И. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“

ЕООД, с ЕИК: 200599406.

Видно от съдържанието на Договор за кредит Договор за потребителски кредит в него с чл. 5 на договора е предвидено обезпечение на кредита, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора.

Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от ответното търговско дружество на ищеца на потребителски кредит. Този договор № и като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на Закон за потребителският кредит, каквото е и наименованието му договор за предоставяне на потребителски кредит. По сключването на договора и получаването на заемната сума ищецът не спори, той признава това обстоятелство в исковата молба.

Ищецът като страна по горният има правният интерес по съдебен ред да обяви целият договор, отделни негови клаузи, или допълнителни споразумения за нищожни, за да предотврати за в бъдеще евентуалното им негативно за него проявление.

Ищецът има правото да иска обявяване и на нищожността на всеки договор, стига да има по него качеството потребител. Договорът не е подписан нито лично от ищеца, нито има доказателства за подписването му по електронен път с обикновен, или квалифициран електронен подпис, но въпреки това, обстоятелството се признава от него, тъй като именно клаузи от представеният от него договор той иска да бъдат обявени за нищожни Може да се предположи, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като същият попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г.

Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, каквото му е вменено и от сегашната редакция на чл.

7, ал. 3 ГПК, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна. на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др. /; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др. /.

3

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне.

В конкретния случай няма доказателства от които съдът да приеме, при посочената по-горе условност, че клаузите на договор за потребителски кредит са били индивидуално уговорени с ищеца като заемополучател. В този смисъл частта от договора за заем относно параметрите му са неравноправни, по силата на чл. 143, т. 9 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, налагат приемането на условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, в резултат на което не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на такъв договор, съставляващо още едно основание за неравноправието им, по силата на чл. 143, т. 18 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК.

Договорът не съдържа погасителен план, поради което е нищожен, поради неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, при което на осн. чл. 23 ЗПК ищецът по основния иск дължи на кредитора само чистата сума на кредита без лихви, такси и разноски.

На следващо място, задължението по т. 5 от договора за потребителски кредит за поръчителство със свързано с кредитора лице /от справка в търговския регистър може да се установи, че гаранта по т. 5 от договора Multitude Bank, е едноличен собственик на капитала на кредитора/, на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

При така предвидените в процесния договор условия по кредита настоящият състав приема, че при сключване на процесният договор с така предвиденото обезпечение под формата на гаранция по чл. 5 практически е налице и заобикаляне на императивна разпоредба по чл. 19, ал. 4 ЗПК с оглед предвиденото ограничение в разпоредбата относно максималния размер на ГПР. Това е така, защото възмездният характер на договора за поръчителство, представляващ по съществото си договор за поръчка, представлява разход по кредита, който не е включен в ГПР, в противоречие със справедливостта в гражданските и търговските отношения и с посочената разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. В този смисъл коментираната клауза съобразно разпоредбата на чл. 145 ЗЗП е неравноправна клауза, която се преценява при вземане предвид на всички обстоятелства, свързани със сключването на договора, към момента на неговото сключване и всички клаузи, не само в договора, а и на друг договор, сключван с потребител, с уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Независимо от обстоятелството, че съгласно т. 5 от договора ищецът сам е избрал дали да ползва услугите на това трето лице, за което се дължи възнаграждение за гаранция, което макар и формално 4 да се счита от ответника, че не би могло да се включи в ГПР, преценено съобразно разпоредбата на чл. 145 ЗЗП, води до значително неравновесие в отношенията между страните във връзка с еквивалентността на насрещните престации, върху обема на които рефлектира свързания с основния договор за потребителски кредит договор за гаранция.

При това положение целта на Закона за защита на потребителите е с приоритетно значение спрямо целта, посочена в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 18 ЗПК и отразена и в чл.

5 от процесния договор за кредит. В договора за кредит не е посочено какво е включено и как е формиран ГПР.

Предвид изложеното,настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на чл.

11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК, поради което при действието на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. В този смисъл е и последователната практика на Въззивната инстанция, в лицето на ОС - Ловеч, обективирана в Решение № 65 от 10.04.2023 г. по В. Гр. дело № 73/2023 г. по описа на ОС - Ловеч и др.

С оглед изложеното процесният договор за потребителски кредит е нищожен и искът за прогласяване на същата е основателен и следва да бъде уважен.