Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6280 от 20.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6046/2024
Вид
Решение № 6280
Подписан
20.10.2025
В сила
20.10.2025
Състав
Пепа Маринова-Тонева, Цветомир Милчев Минчев, Василена Дранчовска

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 39 · Закон за собствеността
  • § 5, т. 39 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6280 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100506046 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20115307/07.02.2024 г., постановено по гр. дело № 74046/2016 г. по писа на СРС, 54 състав, е отхвърлена предявената от И. Я. М., ЕГН **** претенция за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1276 кв. м., с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), с адрес: с. Локорско, р-н „Нови Искър“, ул. ****, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***; 2/ двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, в която се намират самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент, разположен на първи етаж на сградата, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент, разположен на втори етаж на сградата, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – *** и над обекта – няма, като така описаните имоти са изнесени на публична продан на основание чл. 348 ГПК и е постановено от получената сума от проданта съсобствениците да получат паричната равностойност на дяловете си в съсобствеността, както следва: 1/3 идеална част – за Г. К. Х., 1/3 идеална част – за Т. И. М. и 1/3 идеална част – за И. Я. М.. Със същото решение по предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС И. Я. М. е осъден да заплати на Г. К. Х. и на Т. И. М.

1 сумата от по 25 930,34 лв. в полза на всеки от тях, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобственото на страните недвижимо имущество, за периода от 23.11.2017 г. до 22.11.2022 г. и съобразно квотата им в съсобствеността, като исковете срещу тях са отхвърлени за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от по 30 000 лв.

Съдът се е произнесъл и по въпроса относно отговорността за съдебните разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника И. Я. М. в следните части: в частта, с която е отхвърлена предявената от него възлагателната претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и съсобственото имущество е изнесено на публична продан, както и в частта, с която са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобственото на страните недвижимо имущество за периода от 23.11.2017 г. до 22.11.2022 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Конкретно се твърди, че предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК са налице и заявената от него възлагателна претенция е следвало да бъде уважена, оспорвайки да се касае за смесена съсобственост, а за възникване такава на основание наследствено правоприемство. Счита се за неправилно решението на СРС и в частта, с която са уважени претенциите на останалите съделители с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените имоти, оспорвайки да му е връчвана представената нотариална покана. В тази връзка се посочва, че в тежест на предявилия претенцията съделител е било да установи предявяване на същата пред ползващия съсобственик по начин, който гарантира реално узнаване за нея. Конкретно се оспорва надлежното изпълнение на процедурата за връчване по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 3 ГПК поради липсата на удостоверяване кога и какви действия са извършени от нотариуса при отделните посещения, както и относно мястото, на което е залепено уведомлението. Излагат се съображения за ограничаване на процесуалните му права поради неучастието на него или пълномощника му в две последователни открити съдебни заседания (съответно на 25.10.2023 г. и на 08.11.2023 г.), при наличието на основателни причини за отлагане на делото, позовавайки се на представени болнични листи.

По изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваните части, като се уважи заявената от него възлагателна претенция и имотите му се възложат в негов дял, както и да се отхвърлят предявените срещу него претенции по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Т. И. М., с която се изразява становище за нейната неоснователност. Конкретно се поддържа, че възлагането по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е приложимо при възникнала съсобственост вследствие на наследяване на общ за всички съделители наследодател, какъвто настоящият случай не е, тъй като всеки от съделителите се явява наследник на различно лице. Счита се за преклудиран заявеният едва с въззивната жалба довод относно ненадлежното връчване на поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като И. М. не е направил такова оспорване в рамките на първоинстанционното производство. Излагат се съображения, че в негова тежест е било да 2 установи наличието на нередовно връчване на адресираната до него нотариална покана от Г.

Х. и П. М.а, което той не е сторил. Твърди се, че в приложимата в конкретния случай редакция на чл. 47 ГПК преди измененията с ДВ бр. 86/2017 г. не се съдържат конкретни изисквания за срок, брой посещения или интервали от време между извършване на посещенията на адреса. Оспорват се изложените доводи за ограничаване на правото на участие на въззивника в процеса. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендират се и разноски.

Отговор на въззивната жалба е постъпил и от въззиваемата Г. К. Х., с която също се изразява становище за нейната неоснователност. Конкретно се посочва, че доводите на въззивника за наличието на комбинираната съсобственост са неотносими, тъй като в настоящия случай такава не е налице, а доколкото не се касае за наследяване на общ за всички съделители наследодател, то предпоставките за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК не са налице, още повече, че не са ангажирани и доказателства относно липсата на друго жилище. Също се счита за преклудирано направеното с въззивната жалба оспорване относно ненадлежното връчване на поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като този факт не е оспорен от страна на въззивника в рамките на първоинстанционното производство. Излагат се съображения, че процедурата по надлежно връчване на нотариалната покана е надлежно изпълнена. Оспорват се изложените доводи, свързани с ограничаване на правото на участие на въззивника в процеса, тъй като е разполагал с възможността да упълномощи адвокат и да поиска назначаването на нова експертиза пред въззивния съд, което той е сторил. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а решението да се потвърди в обжалваните части. Претендират се и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, като във връзка с доводите във въззивната жалба по отношение на неговата правилност въззивният 3 съд намира следното:

С решение № 252712/23.10.2019 г., постановено по гр. дело № 74046/2016 г. по описа на СРС, 54 състав, влязло в сила на 25.11.2021 г., процесните имоти са допуснати до делба между страните по делото при равни квоти: по 1/3 идеална част за всеки от съделителите Г.

К. Х., Т. И. М. и И. Я. М., като към настоящия момент съдебната делба е във фазата по извършването й.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, посредством теглене на жребие, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК.

В случая, в преклузивния срок по чл. 346 ГПК от страна на съделителя И. Я. М. е заявена възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, като същият е отправил искане за възлагане на делбените имоти в негов дял.

Съгласно посочената разпоредба ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. Приложимостта на възлагането в хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: съсобственият имот да е жилище; съсобствеността да е възникнала само по наследяване; наследникът да е живял в жилището към момента на откриване на наследството; да не притежава друг жилищен имот. Следователно, от приложното поле на посочената норма е изключена всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала от наследяване, като под комбинирана /смесена/ съсобственост следва да се разбира тази, която е възникнала от осъществили се повече от един юридически факти, като напр. наследяване и прекратена СИО, наследяване и сделка с част от имота и др. – в този смисъл са решения на ВКС № № 86/09.03.2012 г. по гр. дело № 1100/2011 г., № 239/06.08.2012 г. по гр. дело № 81/2011 г., № 223/12.10.2012 г. по гр. дело № 235/2012 г., № 18/27.02.2013 г. по гр. дело № 572/2012 г., № 144/11.07.2014 г. по гр. дело № 7209/2013 г. и др. Право на възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т. е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване, като страните следа да имат общ наследодател, за да бъде това негово право противопоставимо на останалите сънаследници. Смисълът на закона е наследственият имот 4 да остане в патримониума на един от наследниците. Ако е налице последователно придобиване на права по наследство от двама общи наследодатели (възходящи) от страна на всички съделители, възлагане може да се иска ако са налице предпоставките за това към момента на откриване на което и да е от двете наследства, тъй като всяко едно от последователно осъществилите се наследявания дава право на възлагане по смисъла на чл.