Акт от 13.06.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 813

Варна, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

КРАСИМИР

КИПРОВ

Членове:

ДАРИНА РАЧЕВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА кнахд № 20237050700934 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник Група РУ

Аксаково при ОД на МВР Варна срещу Решение № 481 от 28.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110204991 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено НП № 22 – 0445 – 000624 от 26.07.2022 г., издадено от ВПД Началник група към РУ Аксаково към ОД на МВР гр. Варна, с което на М.И.Т., ЕГН: ********** с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 11.03.2022 г. около 12:55 часа в гр. Игнатиево, обл. Варна по ул. „*******“ в посока към ул. „*******“ до сградата на Кметство гр. Игнатиево, управлява собствения си лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ********, като автомобила е със служебно прекратена регистрация от 24.01.2022 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон.

Сочи се, че наказателното постановление съдържа изискуемите реквизити, издадено е при спазване на всички нормативни изисквания. Релевират се съображения за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на административно – наказателната отговорност на ответника. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – В.

Д.

К., депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от М.И.Т. срещу НП № 22-0445-000624/ 26.07.2022 г., на основание чл.

175, ал. 3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка: На 24.01.2022 г. по служебен ред e прекратена регистрацията на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *******, собственост на жалбоподателкатал Собственикът на превозното средство не е уведомен от органите на МВР за прекратената регистрация, респ. не са отнети регистрационните табели на превозното средство. Около 12:55 часа на 11.03.2022 г. М.Т. управлява автомобил с рег. № ******* по ул. „*******“ в гр. Игнатиево, обл. Варна в посока на движение към ул. „*******“. При извършена проверка полицейски служители при РУ Аксаково е установено, че считано от 24.01.2022 г. автомобил с рег. № ******* е с прекратена регистрация. Прието е, че от г- жа Т. е нарушен чл. 140, ал. 1 ЗДв.П, на същата дата е съставен АУАН. В срока по чл.

44, ал. 1 възражение не е постъпило. Материалите по преписката са изпратени на Районна прокуратура – Варна, за преценка за евентуално извършено престъпление от общ характер, в частност престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление от 21.06.2022 г. на Варненската районна прокуратура, е отказано образуването на наказателно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, поради субективна несъставомерност. Материалите по прокурорската преписка са изпратени на Началника на РУ Аксаково към ОД на МВР гр. Варна за евентуално налагане на административно наказание. На 26.07.2022 г. ВПД Началник група към РУ Аксаково към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издава наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДв.П, на М.И.Т. административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДв.П.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд от правна страна, че от събраните в производството доказателства следва еднозначен извод за обективна съставомерност на вмененото на М.И.Т. административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно –на 11.03.2022 г. превозното средство не е о регистрирано съобразно изискването на чл.140 ал.1 от ЗДвП, а с управлението му е осъществен обективния състав на нарушение по чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Това нарушение е субективно несъставомерно предвид липсата на доказателства Т. да е уведомена и да е знаела, че регистрацията на автомобила и е прекратена, считано от 24.01.2022 г. Съдът се позовава и на Постановлението на ВРП за отказ да се образува наказателно производство, предвид липсата на доказателства Т. да е знаела за прекратената регистрация на МПС и въпреки това да е предприела управлението му, т. е. че деянието не е умишлено. Така ВРС приема, че липсват доказателства деянието да е извършено от Т. виновно, поради което вмененото му административно нарушение е субективно несъставомерно. С тези съображения въззивният съд отменя НП като незаконосъобразно.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник сектор в ОДМВР– Варна, видно от Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на ответника по касация нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочено е нарушение материално правна норма, наказанието за което е индивидуализирано.

На следващо място, административно наказателно отговорни лица според санкционната норма на чл. 175, ал. 3 ЗДвП са всички лица, които са водачите на МПС, което е без валидна регистрация, независимо дали те са собственици на превозното средство. А и в случая административно наказателната отговорност е ангажирана не за неизпълнение на задължението за пререгистрация, а за управление на МПС с прекратена регистрация.

Нито ЗДвП, нито Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждат изискване за уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията на МПС в случаите на нерегистрирането на МПС в двумесечен срок от придобиването. В този смисъл уведомяването за прекратяване на регистрацията не е елемент от фактическия състав на отговорността.

Изискване за отнемане на регистрационния талон и регистрационните табели е предвидено при служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 11 от ЗДвП в случаите на глава шеста по ЗДвП - чл.

171 и сл. ЗДвП, което е различно основание за служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано ППС и очевидно е неотносимо за процесния случай.

Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДв.П не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Прекратяването на регистрацията в случая на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП настъпва по силата на закона, като само се отразява с отбелязване служебно в автоматизираната информационна система.

Предвид обстоятелството, че наказаното лице е управлявало МПС със СРМПС, то е длъжно и е могло да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, а именно неправомерността на управлението на нерегистрирано МПС с оглед прекратяването на регистрацията на МПС. Управлявайки процесния автомобил несъмнено е налице виновно поведение от страна на наказаното лице, което се явява съсобственик на МПС.

Правилно отговорността на водача е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл.

175 „а“, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, която предвижда нарушението в диспозицията си.

Доколкото процесното административно нарушение по ЗДвП е извършено на 11.03.2022 г., по аргумент от чл. 189 „з“ (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) не са приложими разпоредбите на чл. 28 и чл.

58 г ЗАНН, предвиждащи възможност за квалифициране на случая като маловажен.

По изложените съображения, поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде отменено, а вместо това да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да се потвърди.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в размер на 160 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Воден от горното, касационният състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 481 от 28.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110204991 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., а вместо това:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 – 0445 – 000624 от

26.07.2022 г., издадено от ВПД Началник група към РУ Аксаково към ОД на МВР гр.

Варна, с което на М.И.Т., ЕГН: ********** с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 11.03.2022 г. около 12:55 часа в гр. Игнатиево, обл. Варна по ул. „*******“ в посока към ул. „*******“ до сградата на Кметство гр. Игнатиево, управлява собствения си лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *******, като автомобила е със служебно прекратена регистрация от 24.01.2022 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА М.И.Т., ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати

ОД на МВР Варна на сумата от 160.00

(сто и шестдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл.

63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Особено мнение на докладчика по делото Виолета