Определение № 12227 от 28.09.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12227 гр. Варна, 28.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №

20263110104822 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 70635/09.09.2026 г., подадена от ищцата Ц. П. Ц., действаща, в качеството си на майка и законен представител на малолетната си дъщеря М.

И. В., чрез адв. С. Д., за изменение на постановеното по делото Решение № 3384/29.08.2026 г., в частта за разноските, чрез присъждане на претендираното адв. възнаграждение.

Молителителят счита, че не е налице една от предвидените предпоставки в хипотезата на чл.

78, ал. 2 ГПК, а именно че ответникът по делото е станал причина за образуване на делото.

Сочи, че плащане от ответникът е направено след получаване на исковата молба, както и че плащане е направено едва двадесет дни след получаване на исковата молба. Посочва, че съобразно представената по делото вайбър кореспонденция, че ответникът е уведомен за необходимостта от лечение на дъщеря му на 29.05.2026 г., както и за необходимостта от внасяне на сумата от 2000 евро. Съответно и указания да поделяне на сумата между ответника и майката на детето, в което същият посочил, че може да предоставя по 50 евро на месец, без да посочва кога ще започне да ги заплаща, нито е започнал да ги превежда.

Поради което майката и законен представител на малолетната си дъщеря М. И. В., е заплатила сумата от 2000 евро. Впоследствие ответникът, в продължение на месец и половина, не е извършвал плащания, поради което това е дало повод за завеждане на делото.

В законоустановения срок, насрещната страна – И. И. В., чрез адв. С. НеноваВасилева, е депозирала отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на същата. Излага доводи, че вайбър кореспонденция не представлява годно правно основание за изпадане в забава или официална покана за плащане на конкретно изискуема сума. От представената по делото кореспонденция е видно, че страните са водили диалог, като ответникът е декларирал воля и готовност да съдейства, според финансовите си възможности, че ще започне да плаща, когато започнат вноските за лечението на детето.

Като такова уведомяване до получаване на исковата молба е нямало. Също така, след като е получил исковата молба, е заплатил вноските за лечение на детето. Видно от приложената вайбър кореспонденция, ответникът не е отказал да заплаща добавка към издръжка. Сочи, че месечната издръжка е регулярно изплащана. Освен това, в рамките на едномесечния срок за отговор, е заплатил вноска от 62,50 евро, представляваща месечна добавка, признал е иска, поради което следва приложението на 78,ал. 2 ГПК.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Подадената молба е допустима – същата е подадена от надлежна страна в процеса и съобразно изискванията на т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на 1

ВКС, представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителят, се явява процесуална предпоставка за допустимостта на искането, какъвто е представен в срока по чл. 80 ГПК.

Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна.

С постановеното по делото решение, съдът е уважил предявения иск, с правно основание чл. 143, ал. 4 СК, като е осъдил ответника И. И. В., да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете М. И. В., действащо чрез неговата майка и законен представител Ц. П. Ц., месечна добавка към определената по съдебен ред по ГД № 11183/2025 г. по описа на ВРС месечна издръжка, в размер на 210 евро, за покриване на изключителни здравословни нужди — провеждане на ортодонтско лечение по план на д-р Зорница В., д.м. — в размер на 62.50 евро месечно (с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи), за период от 36 месеца, считано от датата на предявяване на иска – 06.07.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съдът не е присъдил в полза на ищцата сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че ответникът не е станал причина за завеждане на иска, както и направеното от него признание на същия.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която разпоредба се позовава ответната страна, е видно, че възлагането на разноските в тежест на ищеца, е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания: с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца, е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника.

Повод за завеждане на делото следва да се търси в извънпроцесуалното поведение на ответника, например ако той оспорва претенцията на ищеца, или ако не заплаща дължимите суми (въпреки, че изискуемостта им е настъпила – Определение № 369 от 19.02.2024г. по ч.т.д. № 216/2024г. по описа на I търг.отделение на ВКС). В такива случаи, съдът е длъжен да изследва цялостното поведение на ответника, а не единствено изявлението му в хода на процеса, че признава иска. Може да се направи извод, че „повод за завеждане на делото“ е извънпроцесуално поведение на ответника, с което (мълчаливо или изрично) оспорва претенцията на ищеца.

Спорният въпрос се свежда до наличието на втората предпоставка - дали ответника е дал повод за завеждане на делото. По делото в тази насока като покана за изпълнение се сочи и представя вайбър кореспонденция между майката и бащата на детето. ВКС приема, че авторството и значението на Viber/електронна/ кореспонденция, се преценяват в съвкупност с останалите доказателства. В случаят такива други доказателства не бяха събрани, от които да се приеме, че е налице валидна покана за изпълнение. Но дори да се приеме, че ответникът е бил уведомен за провеждане на специализирано стоматологично и ортодонтско лечение на своята дъщеря, от съдържанието се установява искане за споделяне на плащане на целия размер на лечението, съответно на половината лечение, на което ответникът не е отказал съдействие, не е отказал да заплаща. Същият е посочил как може да помогне. Но оттам няма данни да му е съобщено за дата, на която следва да ги внася всеки месец. Такива данни се извличат едва с исковата молба. Също така, за да се приеме, че вайбър кореспонденцията е покана за плащане, отникъде не може да се установи точния размер на месечните вноски, който в кореспонденцията е сумата от 50 евро, съответно и падежа на вноските няма данни да е разбираем ида е установен преди получаване на исковата молба. Никъде в представената кореспонденция няма определен ден за изпълнение, от който да се приеме, че е изпаднал в забава ответника, оттам да е станал причина за завеждане на делото. От друга страна ако добавката се установява да е определена с падежи, при определен ден за изпълнение, то забава настъпва след изтичането му и без допълнителна покана, съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. По делото данни за наличие на определен ден от месеца, в който следва да се извършва плащане не е установен, от друга страна не е установено същият да е отказвал плащане. Поради което не е доказано поведение, което да е дало повод за образуване на делото.

Поради така изложените съображения, съдът не намира основание да ревизира извода 2 си, формиран при постановяване на крайния акт по делото, с оглед на което молбата по чл.

248 от ГПК, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВЖЕНИЕ подадената молба с вх. № 70635/09.09.2026 г., от ищцата Ц. П. Ц., действаща, в качеството си на майка и законен представител на малолетната си дъщеря М. И. В., чрез адв. С. Д., за изменение на Решение № 3384/29.08.2026 г. постановено по гр.д. № 4822/2026 г. по описа на ВРС, 33 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИСИ от настоящото определение, да се връчат на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3