Решение № 135 от 07.11.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Силистра, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Ана Аврамова

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Ели Ст. Н.а в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243400600321 по описа за 2024 година и вземайки предвид данните по делото,прие за установено следното:

С Присъда №37/2024 по НОХД №39/2024 РС-Силистра е признал Н. Н.

К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр. второ вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК, за това, че на 27.01.2023г., около 18.25 ч. в гр.Силистра, обл. Силистра, при управление на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № СС5354 АХ, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.119, ал.1 ЗДВП като при приближаване към пешеходната пътека на кръстовището, образувано от бул. „Македония“ и ул.

„Анастас Янков“, не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека Й. Н.

Й., ЕГН **********, като намали скоростта на движение и спре, и по непредпазливост и е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната подбедрица в областта на проксимална диафаза на малкопищялната кост, обуславяща трайно затруднение движенията на десен долен крайник, и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за срок от три години, като го оправдал в извършване на релевантно към обвинението нарушение по чл.47 ЗДвП. На основание чл.343г НК подсъдимия е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от Н.К., в която се сочат допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Атакува се и справедливостта на наказанието, поради което се иска от въззивната инстанция да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или да отмени присъдата и постанови нова, с която 1 да бъде оправдан подсъдимия по предявеното обвинение.

Депозирано е допълнително писмено изложение към въззивната жалба, в което се твърди отново, че е нарушен материалния закон, допуснати са процесуални нарушения, както и несправедливост на наложеното наказание, което отново се оспорва. Прави се искане за назначаване на повторна АТЕ, с конкретни задачи. Моли се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за нейното изменение чрез преквалификация по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.второ и приложение на чл.78а НК.

С още едно допълнително изложение, представляващо обяснение, се представят и две схеми.

В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия, пледира за снизхождение, предвид възрастта на подсъдимия, и за приложение на разпоредбата на чл.55НК, чрез изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание.

В правото си на защита, подсъдимия сравнява заключенията на експертизите по отношение на изминато разстояние след удара и скорост на автомобила след удара.

Повереникът на ЧО счита присъдата за правилна и законосъобразна, всички въпроси касаещи съставомерните факти са изследвани, наказанието е справедливо, в неговия минимум, моли за потвърждение на присъдата.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, с нищо не е нарушено правото на защита и правото на справедлив процес, за да се иска връщането за ново разглеждане. Релевира доводи за липса на нарушения на материалния закон, мястото на съприкосновението между автомобила и пешеходката е изяснен, и че няма основание за прилагане на по – леко наказуемия текст на чл.343 от НК. При липса на отегчаващи вината обстоятелства и наличие на многобройни смекчаващи такива, без колебание чл.55 НК би могъл да намери приложение.

В последната си дума подсъдимия заявява, че желае справедливост и е невинен.

Силистренски окръжен съд, наказателно отделение, след като извърши цялостна проверка относно правилността на постановената първоинстанционна присъда, съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, констатира следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

За да постанови така обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установени следните факти:

На 27.01.2023 г. св. Й. Й. отишла в салон за красота в гр. Силистра в района срещу сградата на медицински център „Ескулап“, намиращ се по бул.

„Македония“. Като приключила процедурата след 18.00 ч. свидетелката тръгнала към магазин „Веселина“, разположен отстрани на мед. център „Ескулап“, и в който магазин работела майка и - св. Мария Н.а.

През това време подсъдимият К. управлявал собствения си л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № СС5354 АХ по бул. „Македония“ в посока от „Старата автогара“ към бензиностанция ОМВ и при тази посока на движение бил в дясната лента на пътното платно. След него се движел л.а., управляван от св.

2

Енчо В.. Вече било тъмно, валял умерен дъжд и асфалтовата настилка била мокра, уличното осветление било включено. Св. Й. се насочила да пресича булеварда по пешеходната пътека, пряко насочена към сградата на визирания медицински център и която пътека се явявала първа (западна) при указаната посока на движение от „Старата автогара“ към бензиностанция ОМВ. На всяка от четирите страни на кръстовището имало ясно очертана и видима пешеходна пътека, тип „Зебра“, обозначена с видими пътни знаци.

Св.Й. застанала в началото на посочената пешеходна пътека към 18.20ч., което и положение било пряко възприето от майка и - св.Н.а, която очаквала дъщеря си, за да се прибират заедно към дома им. Видяла момичето, че изчаква в началото на пешеходната пътека преди да започне пресичането. Св.

Н.а влязла отново в магазинното помещение, за да си прибере личните вещи преди да затвори търговския обект. Преди да тръгне по пътеката св. Й. се огледала за преминаващи по булеварда превозни средства. След като видяла, че вече няма такива и може свободно да премине по пешеходната пътека, започнала пресичането.

Същевременно автомобилът на подсъдимия приближавал процесната пешеходна пътека (първата в посоката му на движение). Св.Й. вече вървяла по нея и стигнала почти по средата на пътното платно, на разделителната линия между двете ленти, като погледнала вдясно и видяла л.а., управляван от подсъдимия. Последният не намалил скоростта преди пешеходната пътека, въпреки че възприел с периферното си зрение силует, който „притичвал по платното“. Момичето, което вече било стъпило в лентата за движение на процесния автомобил, усетило изведнъж, че автомобилът е „върху нея“ и изпищяла. Подсъдимият натиснал спирачките, ударил младата жена в дясната и страна и десен крак, тя се завъртяла с тялото си към капака на колата и се подпряла на него, след което тялото паднало по гръб пред автомобила, с глава насочена към следващата пешеходна пътека в същата посока на движение, успоредно на тротоара. Писъкът на пострадалата и създалата се шумотевица привлекли вниманието на св.Н.а, която в него момент тъкмо била влязла в магазина, което я накарало да излезе обратно навън. Видяла дъщеря си да лежи на пътното платно, с глава към втората пешеходна пътека по посока на движението и крака към тази, по която пресичала, като възприела, че тялото лежи в пространството между двете пешеходни пътеки. Краката на св.Й. сочели към автомобила, който я бил блъснал и който бил спрял малко по-напред до тялото и в обхвата на пространството между двете пътеки.

Особеното, неестествено спиране на подсъдимия след удара, било възприето от св.В. - лекар и директор на ЦСМП - Силистра, движещ се с колата си след подс.К., което накарало този свидетел също да спре. Излязъл от л.а. и отишъл към мястото, където лежала пострадалата св.Й., за да й окаже помощ. Преди отвеждането на св.Й. в Спешно отделение на мястото на инцидента пристигнали полицейските служители св.Георги Г. и св.Антоний Радков. Двамата заварили подсъдимия, св.Н.а, св.В., и възприели местоположението на пострадалото момиче - между двете пешеходни пътеки и това на л.а. на подсъдимия - малко след пешеходната пътека, явяваща се първа по посоката му на движение. Пред полицейските служители подс. К. посочил, че бил заслепен от светлините на идващия насреща му автомобил при разминаването, валяло дъжд и не видял пешеходеца, идващ от лявата страна на пешеходната пътека. Проверката на подсъдимия за употреба на 3 алкохол показала отрицателен резултат. Св. Радков видял, че по капака на автомобила има следа от удар.

Двете СМЕ дават заключение, че на св.Й. са били причинени увреждания, изразяващи се в закрито счупване на дясната подбедрица в областта на проксимална диафаза на малкопищялната кост във външния и край, обуславяща наличие на трайно затруднение движенията на десен долен крайник. Конкретният механизъм, който е довел до това счупване е удар с или върху твърди тъпи предмети и повърхности, каквато се явява и бронята на автомобила, при силен удар на височина от петите на около 40 см. и при скорост на движение около 41-42 км/ч, приета от АТЕ. Вещото лице е пояснило, че в случая е пострадала по-тънката и по-външно разположена кост на дясната подбедрица, като при посочената скорост е наличен достатъчен енергиен потенциал, за да причини посоченото счупване, след което да събори на земята пострадалото лице. Визира, че периодът на възстановяване при конкретното увреждане е повече от месец и съответства на данните от показанията на пострадалата, че е носила шина месец и половина, след което е имало възстановяване, физиотерапии, рехабилитации, който продължавали и към момента на съдебното производство.

Според АТЕ скоростта на л.а. към момента на удара е била 41 - 42 км/ч, а мястото на удара между автомобила и пещеходката е настъпил на около 5,4 м. от северния ръб на пътното платно на бул. „Македония“, и на около 1-1,5 м. от западния край на пешеходната пътека. В заключението вещото лице посочва, че при конкретните пътни условия и при установената скорост на движение на автомобила водачът на последния е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като е имал такава да възприеме пресичащият пешеходец и своевременно да задейства спирачната система на автомобила и да намали скоростта си на движение или да спре преди достигане мястото на удара.

Комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, дава заключение, че скоростта на автомобила непосредствено преди удара е била 45,40км/ч, а в момента на удара 42,77 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на автомобила е 31,26 м., а отстоянието му от мястото на удара в момента на стъпване на пострадалата на пешеходната пътека - 35,59 м.

Мястото на удара отстои на около 1,25 м. от левия за свидетелката Й. край на пешеходната пътека по дължината на пътното платно и на 5,79м. от ДРПП на бул. „Македония. Дадена е констатацията, че в момента на стъпване на пострадалата на пешеходната пътека не е имало подвижни или неподвижни обекти, които да са ограничавали видимостта на водача - подс.К. и на пешеходката един към друг и след като пешеходката изминала около 8,31 м. по пешеходната пътека автомобилът е я ударил с предната си част. Областта на равнището на регистрационния номер е ударила изнесения напред десен крак на св.Й., който е бил опорен, а областта на предния ръб на предния капак на л.а. я е ударила в областта на таза, и от удара свидетелката е била отхвърлена напред и паднала на асфалта. По отношение на травмите е дадено заключение, че същите са получени вследствие от удара с автомобила, като св.

Й. получила счупване на главичката на десния малък пищял (фибула), представляващо многофрагментното счупване с триъгълен фрагмент, и е резултат от директен удар от л.а. върху външната страна на дясното коляно, с разстояние от земята до нивото на счупване приблизително 40-42 см.

Установената травма е обусловила трайно затрудняване движенията на десния 4 крак за период по - голям от един месец.

Тези фактически изводи са правилно изведени въз основа на правилна оценка на доказателствения материал. Съдът обстойно е изследвал доказателствени източници, като нарушения при оценка на доказателствата не се констатират. Неоснователен е упрекът, че изводът за мястото на удара е направен само въз основа на показанията на пострадалата. Нейните твърдения са подкрепени от показанията и на останалите трима свидетели, поради което и липсва причина за недоверие на тази еднопосочност на гласните източници.