Решение № 90 от 29.08.2024, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Поморие, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20232160100756 по описа за 2023 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от М. Р. Е. от гр.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Г. С., против З. М. М. от гр.Поморие.

Ищцата твърди, че страните са родители на детето А. З. М., родено на **.**.**** г., от съвместното им съжителство, започнало от 2008 г.

Сочи от ищцата, че е напуснала съвместно обитаваното с ответника жилище поради системен тормоз от съжителя й и родителите му и през 2021 г., след което се установила да живее в чужбина – Германия.

Твърди, че след раздялата на страните продължила да мисли и се интересува за детето, с което контактувала по телефона, изпращала му пари, закупувала му вещи.

Твърди, че при посещенията в страната ответникът ограничавал личните й контакти с детето, затруднявал контактите на ищцата с детето и по телефона.

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, за предоставяне на ищцата упражняването на родителските права по отношение на детето А. З. М., определяне местоживеенето на детето при майката, осъждане на ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер 350 лв., считано от предявяване на иска и занапред, до настъпване на законни причини за прекратяване или изменяне на издръжката и определяне на режим на лични отношения на ответника с детето.

Предявен е и съединен иск с правно основание чл. 127а, ал.2 СК, съдът да разреши на детето на страните да напуска страната, придружавано от майката и ищца или трето упълномощено от нея лице, неограничено, без да е необходимо за това съгласието на бащата и ответник, с 1 цел пътуване в страните от Европейски съюз, Великобритания и Турция, за срок от влизане в сила на решението по делото до навършване на пълнолетие от детето, както и да разреши издаване на паспорт за пътуване извън пределите на страната на малолетното дете.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.К. Т., е депозирал отговор, с който не оспорва, че страните са родители на малолетното дете А., които не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие по въпросите по чл.127, ал.2 СК, на свой ред прави искане да му бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на детето, за определяне местоживеенето на детето при него, осъждане на майката да заплаща месечна издръжка на детето в размер 350 лв. и определяне на режим на лични отношения на детето с майката.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците си, като ответникът се явява и лично, поддържат заявените искания, оспорвания и възражения.

Пристъпвайки към разглеждане на претенциите по същество, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и закона, съдът прие следното.

Страните не спорят, а и се установява от представения по делото заверен препис от удостоверение за раждане от **.**.**** г., на общ. Поморие, въз основа на акт за раждане № 175/**.**.**** г., че детето А. З. М., ЕГН **********, е родено на **.**.**** г., от майка ищцата М. Р. Е. /И./ и баща ответникът З. М. М..

Също е безспорно, че страните са прекратили съвместното си съжителство, след което ищцата се установила да живее в чужбина – Германия, където на 08.09.2023 г., е сключила граждански брак с М.Ф. Е., видно от представения препис от удостоверение за граждански брак от 24.10.2023 г., на общ.Поморие.

По делото са представени социални доклади, изготвени от социален работници при дирекция „Социално подпомагане” гр. Поморие и гр.Бургас, отдел „Закрила на детето”, в които се сочи, че след раздялата на страните през 2018-2019 г., непосредствените грижи по отглеждане на детето А. са поети от бащата, с подкрепата на собствените му родители.

Бащата и детето живеят в собствено жилище в гр.Поморие, представляващо едноетажна жилищна постройка, състояща се от преддверие, кухня с хол, баня с тоалетна, спалня и детска стая. За детето е осигурена самостоятелна стая, която е подходящо обзаведена и оборудвана за дете. В жилището се поддържа много добра хигиена. В дворното място има още една жилищна постройка, в която живеят бабата и дядото на детето по бащина линия.

Детето е редовен ученик в 5 клас на ОУ „Христо Ботев“ гр. Поморие, посещава редовно учебните занятия в безупречен вид, има добър успех, не създава конфликти и не участва в такива, посещава и извън класни форми на обучени, печелело е грамоти от състезания.

Бащата редовно посещава родителски срещи и се интересува от успеха на детето. Детето има създаден приятелски кръг от съученици, връстници и съседи, с които контактува ежедневно, в разширения му семен кръг са включени бабата и дядото по бащина линия, с които детето живее заедно. Детето има личен лекар и е в добро общо здравословно 2 състояние. Бащата е емоционално привързан към детето, както и то към него, двамата имат изградени добри отношения на разбирателство. Бащата реализира доходи от труд по трудово правоотношение. Съгласно доклада, по сведения от майката и ищца същата живее в Германия, гр. Берлин, в жилище под наем, представляващо двустаен апартамент, състоящ се от спалня, хол и кухня със самостоятелен санитарен възел. Както бе посочено майката има сключен граждански брак с М.Ф. Е., към момента на изготвяне на доклада е била бременна, с предстоящо раждане през 2024 г. По сведения от майката между нея и детето има изградена силна емоционална връзка. Съгласно доклада майката и детето редовно контактуват по телефона, като при посещенията на майката в страната същата осъществява лични контакти с детето. Пред социалните работници детето е заявило, че е запознато с желанието на майката да живее при нея, като е изразило желание първоначално да посети майката като гост и да се запознае с обстановката.

По делото са представени заверени преписи от платежни документи – преводни нареждания, за периода от 03.03.2020 г. до 18.02.2023 г., с наредител ищцата и получател ответника, установяващи извършени от Германия 34 бр. плащания от ищцата на ответника на парични суми в размер 50 евро и 100 евро, в общ размер 2 000 евро.

Представени са и преписи от фактура и касова бележка, двете от 09.03.2023 г., установяващи закупуване от ищцата на мобилен телефон на стойност 799 евро.

По делото са изслушани показанията на св. К.А.Х. и А.С.А. (познати на ищеца).

В показанията си св.Х. сочи, че познава ответника и детето на строните, което е спокойно и ученолюбиво, като за него се полагат много добри грижи. Твърди, че детето е отличен ученик, посещава кръжоци и има грамоти, винаги е добре облечено. Според свидетелката майката осъществява лични контакти с детето за една седмица през лятото, когато е в страната.

Св. А.А. сочи, че от 6-годишна възраст за детето се грижи бащата, подпомаган от собствените му родители, като майката понякога изпраща парични средства за детото.

Свидетелят също утвърждава, че майката се вижда с детето за седмица през лятото.

Изслушано от съда по реда на чл.59, ал.6 от СК, вр.с чл.15, ал.1 от ЗЗДетето, детето на страните изразяват желание да отиде в Германия при майката, за да види дали е хубаво при нея.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

По делото не се спори от страните, че същите са родители на детето А., че не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, което обуславя правния интерес от предявяване на иск по чл.127, ал.2 СК, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, като съдът следва да се произнесе по всички въпроси, предвидени в чл.127, ал.2 от СК, в който смисъл Решение № 30 от 1.02.2019 г. по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о., ГК на ВКС.

Безспорно е по делото, че ищцата е напуснала съвместно обитаваното с ответника жилище и 3 се е установила в чужбина, но не се събраха доказателства в подкрепа на изложените от ищцата причини за раздялата на страните, съответно не се установява раздялата да се дължи на обстоятелства, касаещи родителския капацитет на страните.

След раздялата на страните бащата и ответник е полагал адекватни грижи за детето, като доказателствата по делото сочат, че същият притежава и е проявил всички необходими качества да бъде отговорен и надежден родител и да се грижи за пълноценното развитие на детето.

От друга страна не се събраха доказателства, сочещи на намален родителски капацитет на майката. Ищцата е изградила и запазила емоционална връзса с детето, демонстрирала е родителска грижа, в това число финансово е подпомагала ответника, макар предоставяните от нея средства да не са значителни, осъществявала е и лични контакти с детето.

Когато родителите са трайно разделени и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, какъвто безспорно е процесният случай, съдът следва да разреши спора между тях като обсъди съвкупността от обстоятелства, които са от значение за постановяване на решението по делото, при основен и водещ критерий за преценката на съда – интересите на детето.

С Постановление № 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и са посочени обстоятелствата които следва да се имат предвид от съда при решаване на спор за родителските права. Тези обстоятелства са родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на детето.

Според съда и двамата родители притежават необходимият за отглеждане на дете родителски капацитет, интелектуалните им и материални възможности са равностойни и двамата са изградили емоционална връзка с детето, могат да осигурят неоходимите условия за отглеждането му и разполагат с подкрепата на разширения си семеен кръг в полагането на грижите за детето.

Съдът приема, че за детето А. се полагат адекватни грижи от ищеца, активно подпомаган от разширения си семеен кръг.

Условията при които се отглежда детето при ответника и баща са добри, последният не е в невъзможност да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната и др., а родителският му авторитет е изграден и запазен. Дето под грижите на ответника е добре възпитано, любознателно и примерен ученик.

Ищцата е запазила емоционалната си връзка с детето, осъществявала е контакти с него, поради което у детето не се констатират негативни последици от раздялата на родителите.

Според съда обаче за съхраняването на емоционалната връзка на майката с детето след раздялата е съдействал и бащата, като твърденията на майката, че бащата е възпрепятствал 4 контактите й с детето са недоказани.

В съвкупност от изложеното съдът намира, че по делото не се установиха личностни характеристики и поведение на която и да е от страните копрометиращи в значителна степен родителският им капацитет, но отчитайки обстоятелството, че детето е адаптирано към социалната среда, в която понастоящем живее, в която среда са създадени от ответника необходимите битови условия и в която среда детето получава вниманието и грижите, от които се нуждае, при съобразяване на образователните нужди на детето, съдът намира, че в интерес на детето е родителските права да продължат да се упражняват от бащата, при който следва де е и местожителството на детето.

Безспорно е, че детето и майката са от един пол и детето е в сравнително ниска възраст, но тези обстоятелства не следва да бъдат абсолютизирани, тъй като след раздялата на страните бащата е поел непосредствените грижи за детето и в отсъствието на майката е съумял да осигури интелектуалното му и когнитивно развитие.

Следва да се определи подходящ режим на лични отношения на майката с детето.