Решение № 167 от 13.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500329 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби и насрещна въззивна жалба, както следва:Въззивна жалба вх.№919/10.02.2025г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ОП-Добрич Д.Д., против решение №17/03.02.2025г., постановено по гр.д.№438/24г. по описа на ДОС/в диспозитива на решението е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение №75/03.04.2025г., постановено по гр.д.№438/24г. по описа на ДОС, влязло в сила/, в частите му, с които: 1/ е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на З. С. А. на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 101, 80лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по наказателно производство с повдигнато обвинение по чл.343“б“, ал.3 от НК, прекратено поради това, че деянието не е престъпление, в размер на заплатените разноски по ДП №537/2022г. за експертиза на кръвна и биологична проби, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 22.07.2024г. до окончателното изплащане; 2 / е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на З. С. А. на осн. чл.2, ал.1, т.3 и чл.2б от ЗОДОВ сумата от 10 000 лв., съставляваща глобално обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по 343б, ал.3 от НК по прекратено наказателно производство, разглеждането на което е продължило в неразумно дълъг срок и по което са наложени принудителни административни мерки по чл.171, ал.1, т.1, т.2а и чл.172, ал.4 от ЗДвП-отнемане на свидетелство за управление на МПС за срок 1 от 18 месеца, прекратяване на регистрация на МПС “Фиат Пунто“ с рег.№ * чрез изземване на свидетелството за регистрация на МПС и табелите с регистрационен номер *, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 22.07.2024г. до окончателното изплащане; 3/ е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на З. С. А. сторените съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 20 лв. - заплатени държавни такси, както и сумата от 874, 58лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.В условие на евентуалност се претендира да се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззиваемият З. С. А., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Д.Н., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните му от ответника части.

Въззивна жалба вх.№1111/18.02.2025г., подадена от З. С. А., чрез процесуалния му представител адв.Д.Н., против решение №17/03.02.2025г., постановено по гр.д.№438/24г. по описа на ДОС/в диспозитива на решението е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение №75/03.04.2025г., постановено по гр.д.№438/24г. по описа на ДОС, влязло в сила/, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от З. С. А. против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 93 092лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в размер на 47 597, 22 евро поради оставане без работа, като резултат на наложена принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.1 б.“б“ от ЗДвП “временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“ за срок от 18 месеца по наказателно производство с повдигнато обвинение по чл. 343“б“, ал.3 от НК, прекратено поради това, че деянието не е престъпление, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 22.07.2024г. до окончателното изплащане.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск за присъждане обезщетение за претърпените горепосочени имуществени вреди бъде уважен.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез прокурор при АП-Варна С.Я., поддържа становище 2 за нейната неоснователност.

Насрещна въззивна жалба вх.№1467/06.03.2025г., подадена от З. С. А., чрез процесуалния му представител адв.Д.Н., против решение №17/03.02.2025г., постановено по гр.д.№438/24г. по описа на ДОС/в диспозитива на решението е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение №75/03.04.2025г., постановено по гр.д.№438/24г. по описа на ДОС, влязло в сила/, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от З. С. А. против Прокуратурата на Република България иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца на осн. чл.2, ал.1, т.3 и чл.2б от ЗОДОВ сумата, представляваща разликата над 10 000лв. до 20 000лв., съставляваща глобално обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по 343б, ал.3 от НК по прекратено наказателно производство, разглеждането на което е продължило в неразумно дълъг срок и по което са наложени принудителни административни мерки по чл.171, ал.1, т.1, т.2а и чл.172, ал.4 от ЗДвП-отнемане на свидетелство за управление на МПС за срок от 18 месеца, прекратяване на регистрация на МПС “Фиат Пунто“ с рег.№ * чрез изземване на свидетелството за регистрация на МПС и табелите с регистрационен номер *.В жалбата и уточняващата молба към нея с вх.№1619/12.03.2025г. се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде уважен в пълния му размер от 20 000лв.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор по насрещната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК.В о.с.з., чрез прокурор при АП-Варна С.Я., поддържа становище за нейната неоснователност.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 16.08.2024г. ищецът З. С. А. излага, че на 23.07.2022г. е бил спрян от органите на сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Добрич.С техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ му е извършена проверка за наркотични вещества и апаратът отчел наличие на амфетамин.Съставен му е АУАН и с талон за изследвания е бил транспортиран до Спешно отделение при МБАЛ-Добрич, където са му взети проби от кръв и урина за анализ.На 24.07.2022г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №537/22г. по описа на Първо РУ на МВР гр.Добрич, пр.пр.№2580/22г. по описа на РП-Добрич, за това, че на 23.07.2022г. в гр.Добрич, по ул.“*“№33, управлявал МПС - лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег. №*, след употреба на наркотични вещества-амфетамин, установено чрез „Дрегер Дръг Тест 5000“ престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.Със заповед за задържане от 23.07.2022г. на Първо РУ на МВР гр.Добрич е задържан за срок от 24 часа и съответно 3 обискиран.Извършена му била криминалистическа регистрация.Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0851-000289 от 23.07.2022г. му е отнето СУМПС №283896172 за срок от 18 месеца, а със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0851000290 от 23.07.2022г. са му отнети СРМПС №009374272 и 2 бр.регистрационни табели с номер * за срок от 185 дни.По ДП е назначена съдебно-химична експертиза, чието заключение от 22.12.2023г. показало, че в кръвта и урината на обвиняемия не се наблюдава наличие на наркотични вещества или техните метаболити.Тъй като от събраните доказателства се установило, че няма извършено престъпление, наказателното производство било прекратено, независимо от което той е следвало да заплати разноските по ДП №537/22г. за кръвна и биологична проба в общ размер от 101, 80лв.Чрез неоснователно повдигнатото му обвинение и упражнената принуда са му били нарушени правото на лична свобода, засегнати честта и достойнството.Изживял силен стрес от случващото се, вкл. и защото до този момент не е имал досег с органите на реда.Изпитвал чувство на срам пред близки и приятели, страх от възможността за наказание, чувство за несигурност, вкл. притеснения от материални затруднения поради невъзможността да упражнява професия и да издържа семейството си.Нарушено било и правото му да бъде разгледано и решено делото в разумен срок, т.к. съдебно-химическата експертиза била изготвена за срок от година и пет месеца, който е необосновано дълъг за изготвяне на заключение и като следствие се е достигнало до забавено правосъдие.Преживяванията, вкл. задържането под стража, са били интензивни и са повлияли на психиката му, близките му се настроили против него.В резултат от необосновано осъществената наказателна принуда претърпял имуществени вреди и от вида на пропуснати ползи.Работил в Германия по постоянен трудов договор в дружеството Р. S. GnbH&Co.KG, със здравни и социални осигуровки, като шофьор на строителни работници.За периода 22.07.2022г.-12.08.2022г. ползвал платен годишен отпуск и след изтичането му се завърнал в Германия.Уведомил работодателя, че му е отнето СУМПС и преди горното работодателят прекратил трудовото му правоотношение на 17.08.2022г.От 17.08.2022г. до средата на м.02.2023г. пребивавал в Германия като активно търсещ работа.Тъй като процедурата по регистрация в Бюрото по труда продължавала повече от 6 месеца, не е получавал обезщетение за безработица.Не е получавал и доходи от друго трудово правоотношение.Останал без работа и препитание.Изтеглил кредит, който също се налагало да погасява.Претърпял вреди от вида пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода 17.08.2022г.-31.01.2024г. в размер на 93 092лв./равностойност на 47 597, 22 евро/.Предвид изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпените горепосочени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на 4 исковата молба до окончателно й изплащане, както и сумата от 101, 80лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, и сумата от 93 092лв./равностойност на 47 597, 22 евро/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди/пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение/, ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба до окончателно изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поддържа, че по същество всички твърдени вреди са резултат от действие на трето лице - МВР, които не са одобрени и разпоредени от ответника, нито са му били известни до повдигане на обвинение по реда на НПК.Същите не са част от наказателното производство, а са извършени в рамките на друго, административнонаказателно производство, проведено по реда на ЗАНН.Единствените действия, извършени от ответника след законосъобразното образуване на досъдебното производство при наличие на законен повод и достатъчно данни, са назначаването на експертиза и прекратяване на наказателното производство, които действия не са увредили ищеца, а са в негова полза.Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установяват вреди, които да съставляват пряка и непосредствена последица именно от незаконосъобразна дейност на ответника.Сочи, че според представения трудов договор, ищецът е бил назначен на работа като почистващ персонал, а не като шофьор, поради което и наличието на СУМПС не е необходима предпоставка за полагането на труд, съответно липсата му не може да даде основание за прекратяване на трудовото правоотношение.Не е установено и какъв е размерът на договореното трудово възнаграждение за процесния период.Твърди, че е налице съпричиняване на увреждането, предвид бездействието на ищеца да се регистрира като безработен в Германия или в България и да получава помощи.Евентуално сочи, че претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди е силно завишена, неадекватна на твърдените вреди, трайната съдебна практика по аналогични казуси и релевантните факти.Наказателното производство е образувано за установяване на престъпление, което не е тежко наказуемо, не са налагани мерки на процесуална принуда, производството е приключило още на досъдебната фаза, продължителността на разследването е обусловена от обективни фактори.