Определение № 498 от 12.08.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 498 гр. Ямбол, 12.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Красимира В. Тагарева

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500260 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредисимо”ЕАД – гр.София, подадена от пълномощника юр.к.А.И., срещу Определение рег.№843/02.05.2025г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№1195/2024г. по описа на този съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на Решение №95/27.02.2025г., постановено по гр. д. №1195/2024г. на ЯРС, с което „Кредисимо”ЕАД е осъдено да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 654 лв. с ДДС.

Оплакването на частния жалбоподател „Кредисимо“ЕАД е за неправилност на обжалваното от него определение на ЯРС, като според изложените доводи, при определяне размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. съдът не е обвързан от определен минимален размер. Сочи, че размерът на възнаграждението следва да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като се търси баланс между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд и интереса на насрещната страна, както и на правната и фактическа сложност на делото. В случая присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 654лв. с ДДС според жалбоподателя е несъразмерно с правната и фактическа сложност на делото, тъй като по спора са налице безспорни факти за решаването му - сключването на договора за кредит и неговото съдържание, ищецът не е провеждал доказване по предявения от него иск и спорният предмет е бил сведен до тълкуване клаузите на договорите, като по тези въпроси има постановена многобройна съдебна практика и същите не са със съществена правна сложност, а работата на адвоката на ищцата се свежда до депозиране на исковата молба и депозиране на бланкетни писмени становища в хода на производството, като същият адвокат е процесуален представител и по множество идентични претенции, по които са налице висящи производство срещу дружеството.

В предмета на въззивното частно производство е и частната жалба на „Ай Тръст“ЕООД – гр.София, подадена от пълномощника юр.к.С.С., срещу Определение рег.

№916/09.05.2025г. на Ямболски районен съд, постановено по същото гр.д.№1195/2024г. по описа на този съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството „Ай Тръст“ЕООД за изменение в частта за разноските на Решение №95/27.02.2025г., постановено по гр. д. №1195/2024г. на ЯРС, с което това дружество е осъдено да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 583 лв. с ДДС.

1

Частният жалбоподател „Ай Тръст“ЕООД счита атакуваното от него определение на първата инстанция за неправилно, тъй като не е съобразено с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и формираната след това решение практика на ВКС, според която Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага, като посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Жалбоподателят изтъква, че тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, а в случая присъденото адвокатско възнаграждение е несъразмерно с правната и фактическа сложност на делото - по делото са налице безспорни факти, ищецът не е провеждал доказване по предявения иск, депозираните молби в хода на производството от страна на адв.М. са бланкетни и лично участие в проведените съдебни заседание не е взето.

Жалбоподателите молят за отмяна на оспорените от тях определения и за присъждане на адвокатски възнаграждения, съответстващи на действителната фактическа и правна сложност на делото.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.М. М. от АК-Пловдив, с изложени доводи за неоснователност на жалбите.

ЯОС намира, че двете частни жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни, в срок и срещу подлежащи на самостоятелен съдебен контрол съдебни актове, поради което подлежат на разглеждане по същество.

За да се произнесе, ЯОС съобрази данните по делото и доводите на страните, и приема следното:

Производството по делото пред ЯРС е образувано по исковата молба на Р. Г. П. от гр.*, представлявана от адв. М. М., оказващ безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв., с която против ответниците „Кредисимо“ЕАД гр.София и „Ай Тръст“ЕООД гр.София са предявени субективно съединени искове – против ответника „Кредисимо“ЕАД иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК с цена 2 454,88лв. - за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит от 25.08.2023г., в условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата на чл.4.1 от същия Договор за потребителски кредит, а против ответника „Ай Тръст“ЕООД – иск по чл.26, ал.1, пр.3, вр. с пр.2 ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 25.08.2023г.

Ответникът „Кредисимо“ЕАД е предявил насрещни осъдителни искове – главен за осъждане на ищцата да му заплати сумата 731,55лв., представляваща падежиралата поради изтекъл срок главница по Договор за потребителски кредит от 25.08.2023г. и евентуален иск за осъждане на ищцата да заплати сумата 1 813,55лв. -чистата стойност на Договора за потребителски кредит от 25.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск.

С постановеното по спора и влязло в сила Решение рег.№95 от 27.02.2025г. ЯРС е уважил предявените от ищцата против двамата ответници искове, като е прогласил нищожността на оспорените договори - Договор за потребителски кредит от 25.08.2023г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 25.08.2023г., уважил е и предявеният от „Кредисимо“ЕАД насрещен евентуален иск, като е осъдил ищцата да заплати на дружеството сумата 1 813,55лв. - чистата стойност на Договора за потребителски кредит от 25.08.2023г., ведно със законната лихва.

При този изход от делото районният съд е приел, че на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на разноските за предявените от нея искове, а на основание чл.38 ЗАдв. на пълномощника на ищцата адв.М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ за уважените първоначално предявени искове.

Размерите на адвокатското възнаграждение за двата уважени иска ЯРС е определил съгласно правилото на чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС, предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение, ведно с дължимия ДДС. Така възложеното за заплащане от ответника „Кредисимо“ЕАД адв.възнаграждение е в размер на 654.00лв. с 2

ДДС, а от ответника „Ай Тръст“ЕООД – в размер на 583.00лв. с ДДС.

С обжалваното Определение рег.№843/02.05.2025г., произнасяйки се по молбата по чл.248 ГПК на „Кредисимо“ЕАД, с която е направено искане за изменение на решението в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на адв.М., дължимо от тази страна, ЯРС е счел молбата за неоснователна, като непроменени са останали мотивите на съда за основанието и размера на адвокатското възнаграждение, като съдът е изложил мотиви и по всички съображения на страната.

С обжалваното от „Ай Тръст“ЕООД

Определение рег.№916/09.05.2025г., произнасяйки се по молбата по чл.248 ГПК на този ответник, с която е направено искане за изменение на решението в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на адв.М., дължимо от същия ответник, ЯРС е счел молбата за неоснователна, като изложените съображения са, че присъденото на адвоката възнаграждение не надхвърля фактическата и правна сложност на делото и депозираните от адв.М. молби не са бланкетни, а подробно мотивирани.

Обжалваните определения са правилни, а двете частни жалби-неоснователни.

Съгласно трайната практика на ВКС адвокатът, предоставил правна помощ на страна на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. има право да получи възнаграждението от насрещната страна тогава, когато страната има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3, респ. ал.4 ГПК и когато едновременно с това е доказано, че адвокатът е предоставил правна помощ и това е установено с представен по делото договор за правна помощ, в който изрично е посочено, че между страната и нейния процесуален представител е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.

В случая са налице предвидените предпоставки в закона за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв.М.М. за безплатно оказаната на ищцата правна помощ и съдействие за предявените от нея първоначални искове в субективно съединяване – против двамата ответници „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ЕООД. По делото /на л.76/ е приложен сключен между адвоката и клиента-ищцата договор за правна защита и съдействие от 20.11.2023г., в който изрично е предвидено, че тя ще се осъществява безплатно, като е посочено правното основание за това- нормата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

(защита на материално затруднено лице), както и нейния предмет- правна защита и съдействие за предявените от ищцата искове.

С постановеното от ЯРС решение предявените от ищцата Р. П., против двамата ответници искове за нищожност на оспорените договори са уважени изцяло, следователно е установено правото на разноски по делото на ищцата по чл.78, ал.1 ГПК, което пък обуславя извод, че при предоставена безплатна правна помощ, на нейния процесуален представител адвокат се следва заплащане от ответниците по всеки иск на адвокатско възнаграждение за всеки уважен първоначален иск.

При присъждане на адвокатското възнаграждение разпоредбата на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата придава задължителен за съда характер на посочените минимални възнаграждения, установени в Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега с наименование Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа). Следва обаче да бъде съобразено задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С438/22, според което наредбата, с която се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която придава на тази наредба задължителен характер. Решенията на СЕС са задължителни за националните съдилища и действието им е ретроактивно, т.е. те се прилагат и за заварени договори. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана практика и на ВКС, според която нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Прието е от ВКС, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, 3 интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Районният съд не е обсъждал действието на решението на СЕС, но не е разрешил разглежданите правни въпроси за размера на адв.възнаграждения на пълномощника на ищцата в противоречие с това решение и постановената след него практика на ВКС по приложението на чл. 38, ал. 2 ЗА. Правилна е преценката му за сложността на делото и извършената по делото работа от адвоката-пълномощик на ищцата. Настоящият състав на въззивния съд при съобразяване са посоченото решение на СЕС и практиката на ВКС приема, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004, те са само ориентир и следва да се прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото и извършеното от адвоката. В разглеждания случай се касае за предявени и разгледани два иска за нищожност на договори, сключени с потребител, като и двата иска са оценяеми.