Решение № 2713 от 18.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2713 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110206112 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 24-4332-000698 от 24.01.2024г. на Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП на О. Б. А. е наложена „глоба” в размер на 300 лв.

(триста лева), а на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди лева).

От името на О. Б. А. (чрез адв. М.) е подадена жалба срещу това Наказателно постановление. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради несправедлИ.ст на наложеното административно наказание. При съставянето на АУАН органът, установил нарушението, не се бил легитимирал със Заповед или друг документ, удостоверяващ правото му да извърши проверката. Оспорва се материалната и местна компетентност за издаване на АУАН. В жалбата се отрича О. Б. А. да е управлявал превозното средство. Твърди се, че жалбоподателят е разговарял с И. К. в автомобила, който бил паркиран и че това било съобщено на пристигналите на място полицаи. Твърди се, че не била дадена възможност на О. Б. А. да се запознае с Акта, да го подпише и да изложи възраженията си срещу него. Не било посочено, че при извършване на проверката е присъствал очевидец – И. К.. По отношение на санкционираното по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП нарушение в жалбата се посочва, че наказващият орган не бил посочил коя от хипотезите на визирана норма приема за нарушена. По отношение на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП в жалбата се твърди, че не е налице субективният елемент от състава на 1 това нарушение. В тази връзка се цитира и т.25 от §6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. Тъй като не бил водач на моторното превозно средство (МПС), той не можел да бъде и субект на административно – наказателна отговорност. По отношение на издадения на жалбоподателя талон за медицинско изследване, в жалбата се посочва, че същият не е бил връчен на лицето и то не е разполагало с информация в какъв срок и в кое лечебно заведение следва да се яви. В обжалваното НП липсвала информация и дали са издавани стикери към талона и дали са му били връчени. Освен това в жалбата се посочва, че разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП установява различни състави на различни административни нарушения, имащи самостоятелни хипотеза и диспозиция, като различни били и изпълнителните деяния на описаните състави и техните типични елементи от обективна страна. Доколкото наказващият орган бил посочил в НП, че има и отказ за тестване с техническо средство, и отказ за даване на кръвна проба, но наложил само едно административно наказание, се приема, че е допуснато нарушение от категорията на съществените и това налагало отмяната на НП. Не било ясно и как актосъставителят е разбрал, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично изследване за употреба на наркотични вещества, след като не бил връчен талон за изследване. Посочва се, че описаното в Акта следва да е съобразено единствено с информацията, която е налична към момента на съставянето на АУАН. В тази връзка се претендира за нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4 и т.6 от ЗАНН. С жалбата се оспорва и компетентността на органа, издал Наказателното постановление. Според жалбоподателя не било ясно мястото на нарушението, тъй като в Акта не бил отразен номера на улицата. Освен това се твърди, че имало протИ.речие между описанието на нарушението в АУАН и НП, нарушената правна норма и правното основание за налагането на наказанието. В Наказателното постановление следвало да се посочат отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието. Жалбоподателят претендира за ограничено право на защита. Освен това се твърди, че наложеното наказание било явно несправедлИ. и в разрез с принципите на пропорционалност, тъй като нарушението било първо по ред. Заради това, при условията на алтернативност, се иска да се приложи чл.11 от ЗАНН, вр. чл.9, ал.2 от НК. Критикува се наказващият орган, че не бил обсъдил приложението на чл.28 от ЗАНН. Цитира се съдебна практика и се иска СРС да отмени изцяло обжалваното НП, както и да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 890 лева съгласно чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят О. Б. А. се представлява от адв. М.. В съдебното заседание на 24.09.2024г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 23.04.2025г. адв. М. пледира за отмяна на Наказателното постановление предвид изложените в жалбата аргументи. Посочва се, че по делото било категорично доказано, че жалбоподателят не е управлявал автомобила, че последният бил в паркирано съС.ие и че бил управляван от св. К.. Защитата иска съдът да кредитира показанията на К., тъй като били ясни, безпротИ.речиви и житейски – за разлика от 2 останалите свидетели, които били дали неясни, уклончиви, оскъдни и протИ.речиви показания. Отново се заявява, че се иска присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

По делото е депозирана и писмена защита от адв. М. с вх. № 147599 от 28.04.2025г. В нея се твърди, че проверката била извършена в нарушение на закона, тъй като нямало повод и основание за нея. Преповтарят се доводите, че жалбоподателят не е бил водач на лекия автомобил на процесните място и време, както и че такъв бил св. К.. Възпроизведени са показанията на св. К. и се настоява за тяхното кредитиране от съда. Адвокатът посочва, че свидетелите Л. и Р. не си спомнят нищо за случая, а св. Б. не бил видял дали посоченото му на място лице /жалбоподателят/ е управлявал лекия автомобил „***“. Отново се преповтаря тезата от жалбата, че липсва субективният елемент от състава на нарушението по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.174 от ЗДвП, тъй като не се доказвало О. Б. А. да е „водач“ по смисъла на т.25 от §6 от ДР на ЗДвП. Повтарят се и доводите, че не били връчени АУАН, талона за медицинско изследване и стикерите на Остай А.. Поради това се иска СРС да отмени обжалваното НП и да присъди разноски в размер на 1640 лева на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 и т.2 и чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска защита.

Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП – СДВР не се явява и не изпраща представител пред СРС в нито едно от съдебните заседания на 02.07.2024г., 24.09.2024г., 10.12.2024г., 04.03.2025г. и 23.04.2025г.

В писмо с вх. № 141561 от 29.04.2024г., подписано от Началник Сектор при ОПП – СДВР, се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Въпреки, че в нито едно от съдебните заседания, проведени пред СРС, не се явява процесуален представител на въззиваемата страна, по делото има депозирани писмени бележки от двама юрисконсулти на СДВР.

В писмени бележки с вх. № 232664 от 16.07.2024г. Г. иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована, както и да потвърди процесното Наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Твърди се, че в хода на административнонаказателната процедура не са били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Наказателното постановление било издадено след изтичане на 7-дневния срок от съставянето на Акта, но преди изтичане на 6-месечния давностен срок. Заявява се, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от оправомощени лица, при спазване на реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като фактическото описание на нарушението отразявало в необходимата пълнота признаците на състава и отговаряло на дадената правна квалификация. Според Г. административно-наказателното обвинение е ясно и разбираемо, поради което наказаното лице не е било възпрепятствано да организира защитата си. Твърди се, че издаденият АУАН е редовен, поради което се иска СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според процесуалния представител на въззиваемата страна 3 нарушението е доказано по безспорен начин, като наложеното наказание е съобразено с целта на налагането му, а именно да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху нарушителя и останалите граждани. С тези аргументи се иска от съда да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското такова.

С идентично съдържание са и депозираните по делото писмени бележки на Г. с вх. № 395241 от 05.12.2024г., с вх. № 72816 от 28.02.2025г. и с вх. № 139125 от 17.04.2025г. В тях се излагат същите доводи, в същата последователност и словоред, като отново се иска СРС да потвърди Наказателното постановление, да присъди юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА На 13.01.2024г. около 11:47 часа в гр. София, ул. „Станислав Доспевски”, с посока на движение от ул. „575-та” към ул. „568-ма” О. Б. А. управлявал лек автомобил „**** ***“ с рег. № ****, като пред бл.44 той бил спрян за проверка от Ж. Л. и Р. Р. – полицаи /по това време/ в Отдел „Специализирани полицейски сили“ към СДВР. Полицаите установили, че О.

Б. А. е неправоспособен. На поисканото от тях съдействие от ОПП – СДВР, на място се отзовал св. Г. Б.. Пред него О. Б. А. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг тест 5000 с № ARPK 0013, но се подложил на тест за алкохол и резултатът бил отрицателен. Във връзка с отказа на О. Б. А. да бъде тестван за нартоцити св. Г. Б. издал талон за изследване с бланков № 0058686 за явяване във ВМА – гр.

София в срок до 45 минути от връчване на талона. О. Б. А., обаче, отказал да подпише и получи талона за изследване, като отказът му бил удостоверен от свидетеля Р..

На 13.01.2024г. свидетелят Г. Б. (в присъствието на свидетелите Ж. Л. и Р. Р.) съставил срещу О. Б. А. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1064184 за това, че на 13.01.2024г. в 11:47 часа в гр. София, ул. „Станислав Доспевски”, пред блок 44, с посока на движение от ул. „575-та” към ул. „568-ма”, О. Б. А. управлявал личния си лек автомобил „**** ***“ с рег. № **** и при проверка се установило, че водачът е неправоспособен, като същият отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг тест 5000 – ARPK 0013, за което на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0058686 за ВМА. В АУАН е посочено, че О. Б. А. е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Другер 7510 с фабр. № 0208, като пробата е била отрицателна. Освен това в Акта е записано, че на водача е било разяснено, че до вземане на кръвна проба за установяване на наркотични вещества не следва да приема такива и е обвинен за това, че е нарушил чл.150 от ЗДвП и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Докато полицаите извършвали проверка на О. Б. А., той разговарял с неустановено по делото лице по телефона, което го съветвало да не подписва нищо. Поради това О. Б. А. отказал да подпише АУАН и да получи екземпляр от него, което било удостоверено с 4 подписа на свидетеля С. Ц..

Според писмо на ВМА с вх. № 215646 от 01.07.2024г. в информационната система на болницата няма данни О. Б. А. да се е явил в лечебното заведение на 13.01.2024г. за медицинско изследване и предоставяне на биологични проби за химико-токсикологично изследване.