Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 956 от 19.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 102/2023
Вид
Определение № 956
Подписан
19.04.2023
В сила
19.04.2023
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 956 гр. Пловдив, 19.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500102 по описа за 2023 година Производство по чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на А. К. К.,ЕГН-**********,чрез пълномощника му адв.Р.Р. против определение

№

13537/09.12.22г.,постановено по гр.д.№ 7350/22г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с което е спряно производството по делото на осн.чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на наказателно дело-досъдебно производство № 91/22г.по описа на Първо РУ на ОДМВР Пловдив.

Частният жалбоподател А. К. К. намира атакуваното определение за незаконосъобразно и необосновано по изложени в частната жалба съображения и иска отмяната му.

Ответникът по частната жалба - К. А. К.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н. Х. А.,не е изразила становище по същата.

ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на жалбоподателя,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е основателна по следните съображения:

Предмет на спряното гр.дело е иск по чл.439,ал.2 от ГПК,предявен от А. К. К. за осъждане на ответницата К. А. К.,действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н. Х. А. да му заплати 1 сумата от 1960лв.,която същата е получила по 14 бр.разписки в периода 20.12.19г.-20.01.21г.като платена недължимо в повече издръжка.

С писмения отговор на исковата молба ответницата е изложила твърдения за наличието на досъдебно производство,образувано в РП-Пловдив по нейна жалба за упражнени спрямо нея принуда,заплаха и насилие от ищеца да подпише празни листове хартия, които впоследствие последният е оформил като процесните разписки за платена от него издръжка на дъщеря му за посочения по-горе период.

По делото е изискана справка от РП-Пловдив за наличието на образувано досъдебно производство и неговият предмет.В постъпилият от РП-Пловдив отговор се посочва,че е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.209,ал.1 от НК под № 91/22г.по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Пловдив,което не е приключило и до момента по разследването не е възникнала процесуалната фигура на обвиняем,като няма лице,ангажирано към наказателна отговорност за престъплението по горната правна квалификация.

С атакуваното определение ПдРС е спрял производството по гр.д.№ 7350/22г.,като е приел,че твърденията в отговора на исковата молба относно обстоятелствата,при които са съставени процесните документиразписки,както и данните за образувано досъдебно производство за евентуалното извършване на документно престъпление с предмет тези разписки,обуславят основанието по чл.229,ал.1,т.5 от ГПК за спиране на производството по гражданското дело,тъй като изходът от установяването на истинността на процесните документи в досъдебното производство е от значение за решаването на гражданския спор.

Определението е неправилно.

Съгласно чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,съдът спира производството по гражданското дело,когато при разглеждането му се разкрият престъпни обстоятелства,от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.

В настоящия случай няма разкрити в хода на делото престъпни обстоятелства,а само твърдения на една от страните по спора за наличие на такива обстоятелства.Тези твърдения не са основание за спиране на производството на делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,дори когато по тях е образувано досъдебно производство.В този смисъл е и практиката на ВКС (определение № 378/28.05.10г.по ч.т.д.№ 383/10г.) Наличието на висящо наказателно производство в досъдебната фаза не е основание за спиране на производството по гражданския спор на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,тъй като тази разпоредба има предвид висящо гражданско,административно или наказателно дело,но в съдебната му фаза.

Ако след влизане в сила на съдебното решение по гражданския спор се установи по надлежния съдебен ред неистинност на документите (в случаяразписки),върху които е основано решението на гражданския съд,това е 2 основание по чл.303,ал.1,т.2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

Мотивиран от изложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13537/09.12.22г.,постановено по гр.д.№ 7350/22г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с което е спряно производството по делото на осн.чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на наказателно делодосъдебно производство № 91/22г.по описа на Първо РУ на ОДМВР Пловдив.

ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на решение по спора.

Определението не подлежи на ожалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3