Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 205 от 13.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 150/2024
Вид
Решение № 205
Подписан
13.06.2024
В сила
12.06.2024
Състав
Димитър Миков Христов, Анна Тодорова Трифонова, Румяна Атанасова Танева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. С.З., 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х.

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000150 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 919/23.10.2023 г., постановено по гр.д. № 5124/2022 г. по описа на Районен съд - С.З., с което е признато ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Х. М., че дължи на „П.“ АД, сумата от 1 511,82 лв. - главница, 44,60 лв. - възнаградителна лихва по т. 8.2 от договора за кредитна карта от 21.03.2022 г. до 25.04.2022 г., 23,52 лв. - законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 26.04.2022 г. до 20.06.2022 г. и 60 лв. - начислени на 25.03.2022 г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита (кредитен лимит - овърдрафт), ведно със законната лихва върху главницата от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1299/23.06.2022 г. по ч.гр.д. № 2556/2022 г. по описа на Районен съд - С.З. и е осъден М. Х. М. да заплати на „П.“ АД, сумата от 1 435, 47 лв. разноски по настоящото дело и по заповедното производство.

Въззивникът М. Х. М., чрез особения си представител обжалва изцяло решението, като се излагат съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и 1 нарушения на материалния закон. Направено e искане първоинстанционното решение да се отмени и да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани предявените от П.“ АД искове. Няма искане за събиране на доказателства. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „П.“ АД, в който се взема становище по наведените във въззивната жалба оплаквания. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Няма искания по доказателствата Претендира присъждане на направените разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът „П.” АД моли съда да постанови решение за установяване на вземанията на „П.” АД, като кредитодател от ответника М. Х. М., като кредитополучател по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 013CC-R-006316/17.02.2014 г. за следните суми:

1511,82 лв. (хиляда петстотин и единадесет лева и осемдесет и две стотинки) главница, 44,60 лв. (четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки) възнаградителна лихва по т. 8.2 от договора за кредитна карта от 21.03.2022 г. до 25.04.2022 г., 23,52 лв. (двадесет и три лева и петдесет и две стотинки ) законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 26.04.2022 г. до 20.06.2022 г. и 60 лв. (шестдесет лева) - начислени на 25.03.2022 г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита (кредитен лимит - овърдрафт), ведно със законната лихва върху главницата от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1299/23.06.2022 г. по ч.гр.д. № 2556/2022 г. по описа на Районния съд - С.З..

Молят в полза на ищеца „П.” АД да бъдат присъдени направените в заповедното и исковото производство разноски.

В едномесечния срок по делото не е постъпил отговор от ответника М.

2

Х. М.. Назначеният особен представител на ответника адв. И. М. също не е депозирала писмен отговор.

По делото е безспорно установено, че между „П.“ АД и кредитополучателя М. Х. М. е сключен договор № 013СС-R006316/17.02.2014 г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 013CC-R- 006316/17.02.2014 г. („договор за банков кредит“), по силата на който „П.“ АД е приела да открие и води на името на кредитополучателя М. Х. М., картова разплащателна сметка с *** и да издаде към нея револвираща международна кредитна карта с чип и е предоставила на кредитополучателя М. Х. М. правото да ползва кредитен лимит под формата на овърдрафт в размер до 2000 лв. (т. 1 и 2 от договора за кредитна карта).

Съгласно т. 3 от договора за кредитна карта срокът за ползване на кредитния лимит (овърдрафт) бил до 17.02.2016 г. и се подновявал автоматично при условията и по реда на общите условия. Кредитополучателят заплаща на „П.“ АД годишна възнаградителна лихва в следните размери:

- 9,5% годишна фиксирана лихва за първите осем отчетни периода;

- променлива годишна лихва, която към датата на сключване на договора за кредитна карта е в размер в БЛПкк от 7,73% годишно, увеличен е надбавка от 10,91 пункта за дебитни салда, формирани в резултат на ПОСтрансакции, и е надбавка от 12,71 пункта за всички останали дебитни салда по картовата разплащателна сметка (т. 8.1 и т. 8.2 от договора за кредитна карта във връзка с т. II, Б2 от раздел втори на бюлетина на лихвите).

При неплащане на минимална погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит кредитополучателят дължи на „П.“ АД годишна наказателна лихва за забава в размер на годишната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка в размер на 10,02 пункта (т. 9 от договора за кредитна карта).

В т. 11 от договора е посочен ГПР, който е в размер на 20, 48 % и общата дължима сума, която е в размер на 2 764, 05 лв.

Видно от т. 19.1.1 от общите условия срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора за кредитна карта. Съгласно договора и общите условия към него 3 кредитополучателят М. Х. М. бил длъжен всеки месец на 5-то число да внася по сметката си в „П.“ АД минимална погасителна вноска в размер на 3% от дебитното салдо по картовата разплащателна сметка, но не по-малко от 10 лв.

(т. 10.1 във връзка с т. 1.1, б. „и“ и „о“ от общите условия).

Кредитополучателят нямал право да превишава текущия разполагаем кредитен лимит, като при превишаване текущия разполагаем кредитен лимит сумата на превишаването се смятала за неразрешен овърдрафт и кредитополучателят М. Х. М. бил длъжен да я погаси незабавно след възникване на превишаването (т. 7.3 и 11.2 от общите условия).

„П.“ АД има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до кредитополучателя за срок, определен от банката, в случай че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора за кредитна карта и общите условия повече от пет работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо (т.

13.1.1 от общите условия).

По силата на т.13.1.1 от Общите условия ищецът „П.” АД е обявил предсрочна изискуемост на банковия кредит на 26.04.2022 г. Това обстоятелство се установява по безспорен начин и от представената по делото покана /писмено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост/ с изх.

№ 231-129 от 23.03.2022 г., връчена на Х. М.ов М. – син на ответника М. М. чрез ЧСИ Г. И. на 07.04.2022 г.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2556/2022 г. по описа на Районен съд С.З. е налице издадена заповед за изпълнение № 1299/23.06.2022 г. по чл. 417 от ГПК, с която М. Х. М. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от 1 511.82 лв. за главница, дължими по Договор за издаване на револвираща кредитна карта от 17.02.2014 г., сумата от 44.60 лв. възнаградителна лихва по т.8.2 от договора за кредитна карта от 21.03.2022г. до 25.04.2022 г., с 23.52 лева законна лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 26.04.20222 г. до 20.06.2022г. и 60 лв. разноски за дължими такси за ЧСИ и законна лихва от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 82.80 лева разноски по делото.

Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно - счетоводна експертиза, от чието заключение се установява следното:

На 18.02.2014 г. на ответника М. е предоставена сумата от 2000 лв. по 4 силата на договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/, като усвояването на сумата е било еднократно и е покрило стари задължения по кредитни карти при „Ю.“ ЕАД.

Видно от представеното по делото счетоводно извлечение и заключението на вещото лице ответникът е в забава на плащанията по договора от дата 05.03.2022 г. Вещото лице сочи, че по силата на т.13.1.1 от Общите условия ищецът ПИБ АД е обявил предсрочна изискуемост на банковия кредит на 26.04.2022 г.

Към датата на подаване на заявлението от ПИБ АД по чл. 417 от ГПК в РС С.З. - 21.06.2022 г. ответникът има неплатени 2 броя минимални погасителни вноски с падежи 05.03.2022 г. и 05.04.2022 г., като след подаване на заявлението ответникът М. не е извършвал погасяване на суми по договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК , спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с четлив шрифт (с което е спазен чл. 10, ал. 2 ЗПК). Договорът съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК. В т. 8.1 и т.

8.2 от договора за кредитна карта ясно е посочено, че годишната фиксирана лихва за първите 8 отчетни периода е в размер на 9,5%, а за останалия срок на договора е уговорена променлива годишна лихва в размер на 7, 73 %, което е в съответствие с чл. 11, т. 9 от ЗПК. Договорът съдържа годишния процент на разходите по кредита 20, 48% и общата дължима сума от потребителя – 2 764, 05 лв., изчислени към момента на сключване на договора за кредит, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това следва да се приеме, че е спазено и 5 изискването на чл. 19 ЗПК, тъй като уговорения между страните ГПР, е в размера предвиден с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че в настоящия случай са спазени законовите изисквания на горепосочените разпоредби и в тази връзка не е налице недействителност на процесния договор по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

Съгласно т. 3 от договора за кредитна карта срокът за ползване на кредитния лимит (овърдрафт) e до 17.02.2016 г. и се подновява автоматично при условията и по реда на общите условия. Видно от т. 19.1.1. от общите условия, срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора за кредитна карта. По делото не са представени доказателства, че някоя от страните е прекратила договора за кредитна карта. Освен това от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът е в забава на плащанията по договора от дата 05.03.2022 г., а от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за периода от 2014 г. до 2022 г., ответникът е плащал главница и лихви. Поради това следва да се приеме, че сключеният между страните договор не е бил прекратен и следователно за длъжника М. Х.