Решение № 713 от 27.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Пловдив, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20225300500887 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 452 от 11.02.2022г., постановено по гр. д. № 14072 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, XXII гр. с., се признава за установено, че Н. МЛ. Н., ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, сумата в размер на 1070 лева главница, дължима по договор за паричен заем № 5469237 от 17.09.2018г., сключен с „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД с Приложение № 1 от 03.08.2020г. към Рамков договор за цесия от 01.12.2016г., 245, 38 лева договорна лихва за периода 17.10.2018г. до 14.06.2019г. и 82, 02 лева обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 15.06.2019г. до 19.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2021г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 4783/2021г. по описа на ПРС, като отхвърля иска за установяване съществуването на главницата за разликата над уважения размер от 1070 лева до пълния предявен размер от 1400 лева, като неоснователен.Осъжда Н. МЛ. Н. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 133, 84 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 68, 40 лева – разноски по ч. гр. д. № 4783/2021г. на ПРС, съразмерно с уважената част от претенциите.Осъжда 1

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД да заплати на Адвокатско дружество „Г.“ на основание чл. 38 от ЗА, сумата в размер на 80, 45 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от претенциите.

С определение № 2440 от 07.03.2022г., постановено по същото дело, е оставена без уважение молбата на адв. Д.Б. с вх. № 12453 от 15.02.2022г. за изменение на решение № 452 от 11.02.2022г., постановено по гр. д. № 14072/2021г. по описа на ПРС в частта за присъденото на Адвокатско дружество „Г.“ адвокатско възнаграждение в размер на 80, 45 лева, като същото бъде увеличено със сумата в размер на още 732, 32 лева.

Решението се обжалва като неправилно в уважителната му част относно предявените искове за договорна лихва в размер на 245, 38 лева за периода 17.10.2018г. до 14.06.2019г. и обезщетение за забава в размер на 82, 02 лева за периода 15.06.2019г. до 19.02.2021г., като постановено в нарушение на материалния закон.Оспорват се изводите на съда, че процесният договор не е недействителен по см. на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.В същия според жалбоподателя не бил посочен точният размер на ГПР, респ. оскъпяването на кредита, с което се въвеждал в заблуждение потерителя и се допускало нарушение на добрите нрави при сключването на договора.В общата сума, дължима от потребителя, не била включена т. нар. „такса експресно разглеждане“ и неустойката.Поради това клаузата за ГПР била нищожна, тъй като размерът й надвишавал многократно максималния такъв, посочен в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК.Тъй като възнаградителната лихва е част от ГПР, това обуславяло нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва.Според жалбоподателя не се дължала и лихва за забава, тъй като при недействителен договор неплатената част от заемната сума се връщала на плоскостта на неоснователното обогатяване.С оглед на това длъжникът дължал обезщетение за забава от поканата да изпълни и тъй като в случая не била отправена покана, не била налице и забава.Моли се за отмяна на решението в обжалваната част, вместо което да бъде постановено друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени.Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдвокатурата.

Подадена е и частна жалба вх. № 19245 от 10.03.2022г. от Адвокатско дружество „Г.“, представлявано от управителя С. Г. чрез съдружника адв. Д.Б. от АК Пловдив против определението по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.Моли се същото да бъде отменено като неправилно и вместо него да се присъди възнаграждение за предоставена правна помощ в първоинстанционното производство на основание чл. 2, ал. 5 от НМРАВ за всеки от обективно съединените искове.

С отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения.Моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.Прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК относно претендирания размер на адвокатското възнаграждение от другата страна.

2

Подаден е и отговор на частната жалба, с който се изразява становище за неоснователност на същата, моли се да бъде оставена без уважение, а оспорваното определение на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на длъжника, че дължи на ищеца следните суми: 1400 лева непогасена главница, 245, 38 лева договорна лихва за периода 17.10.2018г. – 14.06.2019г., 82, 02 лева лихва за забава за периода 15.06.2019г. до 19.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление до окончателното й изплащане.

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 5409/18.06.20121г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4783/2021г. на ПРС, XXII гр. с., е разпоредено длъжникът Н.

МЛ. Н., ЕГН **********, да заплати на ищеца следните суми: 1400 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 5469237 от 17.09.2018г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с подписването на Приложение № 1 от 03.08.2020г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г.; 245, 38 лева – договорна лихва за периода 17.10.2018г. до 14.06.2019г. и 82, 02 лева – обезщетение за забава за периода 15.06.2019г. до 19.02.2021г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, разноски за заповедното производство в размер 34, 55 лева платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.Против така издадената заповед е подадено в срок възражение по чл. 414 от ГПК, респ. установителния иск е предявен в указания едномесечен срок, поради което се явява допустим.

Ищцовата страна основава вземането си на договор за потребителски паричен заем № 5469237 от 17.09.2018г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ответницата като заемател за сумата от 1400 лева, като с чл. 2 от подписания договор, заемателят се е задължил да върне същата при следните условия: на 9 месечни погасителни вноски, всяка по 246, 57 лева за срок от 9 месеца, при фиксиран лихвен процент по заема – 40, 29%, общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане - 2219, 13 лева и Годишен процент на 3 разходите – 49, 45%.При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.В чл. 8, ал. 2 от договора е предвидено, че при забава на плащане на някое от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.Съгласно чл. 4, ал. 1 заемателят се е задължил в 3-дн. срок от усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител, който до отговаря на предвидени в договора изисквания или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора, като при неизпълнение на това задължение съгласно ал. 2, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 573,75 лева.Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 310, 32 лева.В чл. 11 от сключения договор заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на „Вива кредит“ ООС, актуална към датата на сключване на договора.В същата тарифа, приложена като писмено доказателство по делото, е предвидена такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем.

С рамков договор за цесия от 01.12.2015г. по приложение № 1/03.08.2020г. „Вива кредит“ ООД е прехвърлило вземането си по процесния договор за кредит на ищеца, като до длъжника е изпратено уведомление за извършената цесия от цесионера, след упълномощаване от цедента и писмено потвърждаване на цесията от последния.Няма данни по делото за връчване на уведомлението.

С писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответницата чрез пълномощника си е оспорила иска като неоснователен с възражение, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от същия закон.Не се спори относно плащането на сумата от 330 лева преди цедиране на вземането, която сума според ответницата следва да бъде приспадната, в случай че се присъди чистата стойност на кредита.

При тези данни решаващият съд е приел, че липсват нарушения на формата за сключване на договора за потребителски заем съгласно изискванията на специалния ЗПК.Районният съд е приел, че не са налице и нарушения на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 от ЗПК, като обстоятелството дали посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер и какво включва същия по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.Също обстоятелството дали предвидената в договора такса за експресно разглеждане и неустойка следва да бъдат включени в ГПР според районния съд е въпрос, относим към действителността на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло.Относно възнаградителната лихва след преценка на конкретните данни по делото – срока на 4 договора, размера на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и риска от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята, решаващият съд е приел, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.Няма нарушение и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК доколкото ГПР е в размер на допустимия от закона.Поради това е прието, че договорът за кредит е сключен валидно, както и валидно е постигната клаузата за възнаградителна лихва, а предявените искове за главница и договорна лихва се доказани по основание и размер.За доказан и основателен до претендирания размер е счетен и иска за присъждане на обезщетение за забава за исковия период.По отношение на предвидената неустойка по процесния договор районния съд е приел, че същата води да скрито оскъпяване на кредита, респ. до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, поради което е недействителна като противоречаща на добрите нрави.Клаузата за експресно разглеждане на кредита също е счетена за нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й е необосновано висок и не е еквивалентен на насрещната престация на кредитора.Предвидената такса също има за цел неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, като тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Освен това коментираната разпоредба от тарифата на заемодателя се намирала и в пряко противоречие с чл. 33 от ЗПК, тъй като в случай на неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението.Решаващият съд е намерил, че отговорността за разноски, въведена в Тарифата на кредитора, представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането.С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението по чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.Поради това сумата в размер на 330 лева, платена от ответника по нищожни клаузи, е недължимо платена и съгласно чл. 23 от ГПК във вр. с чл. 19, ал. 6 от ЗПК следва да се приспадне от дължимата г л а в н и ц а .