Решение № 369 от 27.09.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Сливен, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20222230200760 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Лемприер Уул“ ЕООД, представлявано от Филип Мишел Шабер – прокурист, чрез адв. П. А., срещу НП № 20-2200109 от 17.06.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Сливен, с което на основание чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 15000 лв. (петнадесет хиляди лева), за нарушение на чл.143 ал.2, във вр. с чл.413 ал.1 от КТ, с която иска НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Алтернативно прави искане НП да бъде изменено, като бъде наложена санкция съгласно чл. 415в ал.1 от КТ.

В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник – адв. П. А. иска НП да бъде отменено. Претендира за направените по делото разноски. Представя писмена защита.

В с.з. въззиваемата страна – наказващият орган, се представлява от юриск. Големецов, който иска НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена 1 следната фактическа обстановка:

На 14.05.2022 г. инспектори от Д „ИТ” – Сливен с оглед спазване изискванията на трудовото законодателство извършили проверка на „Лемприер Уул“ ЕООД, предприятие за производство и преработка на вълна и изделия от вълна, намиращо се в гр. Сливен, Индустриална зона Динамо, бул. Банско шосе № 18а. Жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КК е разпоредил и допуснал полагането на извънреден труд на 14.05.2022 г. събота (в т.ч. и от Г.В.М.), като последният не попадал в хипотезата на чл.144 от КТ.

На място при преглед на Правилника за вътрешния трудов ред и Заповед № 1146/20.04.2022 г. (намиращи се на разположение на работници и контролни органи на информационното табло, монтирано на коридора на сградата) констатирали, че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време на работещите в Производство и Лаборатория, с период на отчитане от 1 месец при трисменен режим на работа.

При преглед на Заповед № 1193А/12.05.2022 г. и предварителен график за работа за отдел „Производство“ (намиращи се на разположение на работници и контролни органи на информационното табло, монтирано на коридора на сградата) проверяващите установили, че работодателят е разпоредил полагането на извънреден труд за периода от 14.05.2022 г.

(събота) до 15.05.2022 г. (неделя) във времето от 06:00 ч. на 14.05.22г. до 06:00 ч. на 15.05.2022 г. на трисменен режим на основание на чл.144 т.6 от КТ.

При посещение в производствен цех се установило, че в изпълнение на визираната заповед полагат труд 20 лица (в т.ч. Г.В.М.). Съгласно събраните данни лицата полагали труд на 14.05.2022 г. във времето от 06:00 ч. до 14:45 ч. (първа смяна), като същите са отработили през периода 09.05.2022г. – 13.05.2022 г. също първа смяна. Съгласно предварителен график за работа за отдел Производство за месец май 2022 г. за тези работещи (в т.ч. да Г.В.М.) дните 14.05.2022 г. (събота) и 15.05.2022 г. (неделя) били определени за почивни дни. Липсвали документи, удостоверяващи направените от работодателя промени в предварително утвърдения поименен график за работа за м. май 2022г.

За констатираното нарушение му бил съставен АУАН № 202200109/31.05.2022 г., с който описаното е квалифицирано като деяние по 2 чл.143 ал.2 вр. чл. 143 ал.1 от КТ.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 20-2200109 от 17.06.2022 г.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на АУАН № 20-2200109/31.05.2022 г. и НП № 20-2200109 от 17.06.2022 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актос. П. С.

Д. и свидетелите Г. Е. С. и К. П. Д., единият от които е очевидец, а другият, Кр. Д. присъствала при съставяне на АУАН.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

В наказателното постановление, както е необходимо по закон е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО неправилно, след като е установил състава на конкретното нарушение и го е подвел под грешна правна норма. Извършеното от „Лемприер Уул“ ЕООД, нарушение е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 143 ал.2, вр. чл.143 ал.1 от КТ, за това, че в качеството си на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ е разпоредил и допуснал полагането на извънреден труд на 14.05.2022 г. събота (в т.ч. и от Г.В.М.) като последният не попадал в хипотезата на чл.144 от КТ.

При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, АНО е извел обоснован извод, че е осъществен състав на административно нарушение. Съгласно нормата на чл.143 Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В ал.2 е посочено, че извънредният труд е забранен. В нормата на чл.144 от КТ са посочени изключенията от забраната по чл.143 от КТ, там е посочено: Чл.

3

144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

2. за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред;

3. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;

4. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;

5. за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;

6. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;

7. за извършване на усилена сезонна работа.

В случая не е налице нито едно от описаните изключения налагащи допускане на извънреден труд.

Нормата на чл.143 от КТ е императивна и регламентира категорична забрана за полагане на извънреден труд.

В случая от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства може да се направи категоричен извод, че ЮЛ е нарушило тази забрана.

За допуснатото от жалбоподателя деяние, което в случая правилно е квалифицирано като нарушение на чл.143 ал.2, вр. чл. 143 ал.1 от КТ, АНО неправилно е ангажирал административно-наказателната му отговорност, налагайки му административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в минималният и размер - 15000лв. за нарушение по чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл.

414, ал. 4 от КТ. Ангажирана е отговорността на дружеството за деяние извършено в условията на повторност. В случая за да е ясно, че такава квалификация е налице е следвало да се представят необходимите 4 доказателства, каквито всъщност не са представени. Съдът може само да гадае, че твърдяната повторност е налице. Факт е, че е допуснато нарушение, но то е по основния текст и съдът следва да измени основанията за налагане и да намали размера на санкцията, към нейния минимум, който в случая е адм. санкция в размер на 1500 лв.

Относно наведените в жалбата и писмената защита твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност съда следва да посочи, че са неоснователни и това бе коментирано по горе.

Относно твърдението, че деянието било маловажен случай, съда следва да отбележи, че не споделя това виждане. За да е едно деяние маловажен случай, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици или неговата обществена опасност да е незначителна. То представлява маловажен случай когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя деяние не следва да се квалифицира като представляващо маловажен случай, т.к. не е налице нито едно обстоятелство което да ги прави такива.

Мотивиран от посоченото, съдът:

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 20-2200109 от 17.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Сливен, с което на „Лемприер Уул“ ЕООД, с ЕИК:202900687 със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,

5

Индустриална зона „Динамо“, бул. Банско шосе № 18а , представлявано от Филип Мишел Шабер – прокурист, чрез адв. П. А., съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, район „Средец“, ул. Д-р Георги Вълкович № 5, ет. 1 - адв. П. К. А., на основание чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ, му е наложено административно наказание от ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 15000 лв. (петнадесет хиляди лева), в ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева)

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6