Решение № 60 от 18.04.2023, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Брезник, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело

№ 20221710100027 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от “Топлофикация - Перник” АД срещу С. В. А. за установяване, че дължи цената на ползвана топлинна енергия в жилище, находящо се в гр. ************* за периода 01.05.2019г. до 30.04.2020г. на стойност 1 592.18лв., както и 181.55лв. – лихви за забава от 09.07.2019г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до изплащане на вземането. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на дружеството по ч. гр. д. № 174/2021 г. по описа на Районен съд – Брезник, като същата е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК/чрез залепване на уведомление на адресите в с. Р., общ. Брезник и гр. Перник/

Ответникът в указания срок е подал отговор по исковата молба, чрез назначения от съда особен представител адв. А. С. от АК- Перник, с който възразява срещу липсата на доказателства относно формирането на исканата сума като стойност на представени и реално потребени услуги, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, а това се установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № 02379/2021 г. по описа на ПРС, че срещу ответника въз основа на заявление вх. рег. № 1014 от 25.05.2021 г. е образувано производство по реда на чл. 410 ГПК. В производство по частно гр. дело № 174/2021г. по описа на Брезнишкият районен съд е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК/чрез залепване на уведомление на адресите в с.

Р., общ. Брезник и гр. Перник/. Предвид това, предявеният в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.

1

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация – Перник" ЕАД.

Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ .

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ , страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ "клиенти/потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № 0У-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр.

82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.

150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни 2 след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. "Съперник", поради което съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим.

Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД , изискуемостта на вземането настъпва именно в деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

От Нотариален акт за дарение на недвижим имот *********** г. на нотариус Р. М. се установява, че ответникът е изключителен собственик на процесното жилище- находящо се в гр.

*************.

Тези обективни данни дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай именно ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице, в което заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане, напротив, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.

Ответникът е въвел правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. "в" ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни 3 вземания като последица от погасяването по давност на главницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.

По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземането за главница (изискуемо в тридесетдневен срок от датата, означаваща края на отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди дата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по давност.

При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.05.2021 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД , съдът намира, че искова претенция не е погасена по давност. Както бе посочено чл. 34, ал. 1 от общите условия определя изискуемостта на всяко месечно вземане (прогнозните по чл. 32, ал. 1, т. 2 ОУ) - деня, следващ изтичането на тридесет дена след края на отчетния период. В този период задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е длъжен да изпълни (арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД ), т. е. вземането е възникнало, но то не е изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Изтичането на 30дневния срок е относим към изискуемостта и изпадането в забава на длъжника, като се санкционира с начисляване на обезщетение за забава – чл. 34, ал. 6 ОУ.

При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че процесните вземания не са погасени по давност, то и направеното възражение е неоснователно.

По разноските:

По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в заповедното производство, след като установи че ищеца е направил разноски в общ размер на 995.10 лв., от които в настоящето производство – 909.63 лв., както следва: държавна такса – 35.47 лв., депозити за експертизи 420.00 лв., юристконсулско възнаграждение- 100.00 лв., депозит за особен представител – 354.16 лв., и в заповедното в размер на 85.47 лв., от които 35.47 лв. - държавна такса и 50.00 лв. юристконсулско възнаграждение, следва да присъди в полза на ищеца сумата от в общ размер от 995.10лв.