Решение № 2675 от 18.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2675 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20231110152709 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от С. Н. Г. А. З. и Р. З. активно субективно и обективно кумулативно съединени искове срещу ..... , с които се иска от съда на основание искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК да признаване на установено, че:

С. Н. Г. не дължи на ... сумата 1/2 ид.част от сумата обективирани в ИЛ от 25.09.2012г. , издаден по гр. д № 31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд, а именно: сумата от 3 753.32лева, от които главница по договор за кредит от 03.09.2007г. - 1899.65 лева; сума в размер на 17.50лева - такса за разглеждане на кредит; договорна лихва за периода от 29.12.2011г. до 28.06.2012г. - сумата от 181.84 лева; и разходи по делото гр. д . № 31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд - сумата от 178.47 лева.

А. З. в качеството си на наследник на .... З. не дължи на ... - 1 /3 идеална част от 1/2 ид.част от сумата обективирани в ИЛ от 25.09.2012г. , издаден по гр. д № 31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд , а именно: главница по договор за кредит от 03.09.2007г. 633.21 лева; - такса по по договора за кредит от 03.09.207г. - сумата от 5.83лева; договорена лихва, за периода от 29.12.2011 г. до 28.06.2012г. - сумата от 60.61 лева и разходи по гр. д № 31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд - а именно: 59.49лева.

Р. Г. З. в качеството си на наследник на .... З. не дължи на ... - 1 /3 идеална част от 1/2 ид.част от сумата обективирани в ИЛ от 25.09.2012г. , издаден по гр. д № 31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд , а именно: главница по договор за кредит от 03.09.2007г. 633.21 лева; - такса по по договора за кредит от 03.09.207г. - сумата от 5.83лева; договорена лихва, за периода от 29.12.2011 г. до 28.06.2012г. - сумата от 60.61 лева и разходи по гр. д № 31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд - а именно: 59.49лева - 1

Предявен е още обективно кумулативно съединен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата А. З. сумата в размер на 3554.89 лв. - сума, получена без правно основание от ответника - чрез принудителен ред като от сметката на ищцата е била изтеглена горната сума по ИД № 603 ПО ОПИСА ЗА 2021 ГОДИНА на ЧСИ, които суми твърди да няма правно основание да бъдат получени от взискателя по ИД - ответник в настоящото производство иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С оглед постъпилата молба за оттегляне на иска по реда на чл.55 от ЗЗД от ищцата А. З., за което е представена молба лично от А. З., за което ответникът изрично е дал своето съгласие с писмена молба, съдът с влязло в исла определение е прекратил производството по тр.д. № 52709/23г. на СРС, 34 състав по отношение на предявения от А. Г. З. иск по реда на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата А. З. сумата от 3554,89лв. – сума получена без правно основание от ответника по принудителен ред от сметката на ищцата по време на действия, предприети от ЧСИ по ИД № 603/21г. по описа на ЧСИ .....

Предявени са още три активно субективно кумулативно съединени иска за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата в размер на 10 000лв. на всеки, частично предявени от общата сума за всеки един иск от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болка и страдание, като резултат от незаконосъобразно водено ИД след настъпване на погасителна давноста вземането, претърпени за периода от 08.08.2023г. - датата на която са узнали за запор по аИД до подаване на искова молба - 26.09.2023г. - исковете по чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 , ал. 1 ЗЗД Ответникът оспорва исковете по основание - като счита, че не са налице твърдяното погасяване по давност на задължението. Твърди многократно да са предприемани действия годни да прекъсват давностния срок да започне нов такъв, както и законосъобразно да е водено изпълнителното производство Оспорват да са причинени вреди, оспорвата да са в тази размер, твърдят да не е налице незаконосъобразно действие от страна на взискателя.

По иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК предвид разпоредбата на чл.

154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже: всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, както и че изпълнителното производство е редовно. С оглед направеното възражение, че от влизане в сила на Изпълнителен лист са изминали повече от 5 г. давностен срок, в тежест на ответникът е да докаже действия, които са годни да прекъснат или спрат давностния срок.

По иск с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възлагане от страна процесуално легитимирания ответник на работа, деяние, противоправност на последното и настъпване на описаните в исковата молба неимуществени вреди, причинно – следствена връзка между извършеното от служител на 2 дружеството и причинените вреди, които да възлизат на претендирания размер. Вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил възложените му от нормативната уредба задължения, че презумпция за вината е оборена.

От правна и фактическа страна съдът намира следното:

По делото е прието като доказателство копие на ИД 044/2017г. по опис ана ЧСИ И. М. - К. и ИД 603/2021г. по описа на ЧСИ И. М. - К..

Няма спор по делото , че срещу .... ... З. и С. Н. .. е издаден в полза на взискателя ...

Изпълнителен лист от 25.09.2012г. по гр. д № 31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд за сумата в размер на сумата от 3 799.30 лева - главница по договор за кредит, 35 лв. - такса по кредита, 363.68лв. договорна лихва за периода от29.112.2011г. до 28.06.2012г. мораторна лихва 140.82лв. за перода от 15.02.2012г. до 28.06.2012г. и 356.94лв,. разноски по гр. д.№ 31500/12 г, СРС, послужил за образуване на ИД 044/2017г. по опис ана ЧСИ И. М. - К. и ИД 603/2021г. по описа на ЧСИ И. М. - К.; както и че с постановление от 02.08.2023г. на ЧСи е наложен запор по сметка на А. З. и Р. З., както и че сумата в размер на 3544,89 лв. е постъпила по принудителен ред от запорираните сметки на ищците по сметка на ЧСИ и не е разпределена по делото, като не е преведена по сметка на взискателя по ИД.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост. От приетото по делото Удостоверение от

ЧСИ е видно, че взискателят не е удовлетворен в изследваното производство.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

От представеното копие на ИД 044/2017г. е видно, че същото е образувано срещу длъжниците по издадения на 25.09.2012г. изпълнителен лист - С. .. и .... ... З., съгласно 3 молба за образуване на ИД от 26.01.2017г., с изискано извършване на конкретни изпълнителни способи, годни да прекъснат давността. Молбата е нередовна, доколкото е образувано ИД срещу неправосубектно лице, починало преди образуване на ИД - .... ... З., починал след издаване на ИЛ, преди образуване на ИД, а именно на 22.10.2014г. ЧСИ е дал изрични указания на взискателя в изпълнение на изискването на закона на 26.01.2017г., като е указал на взискателя, че следва подаде изрична молба и да насочи иска си срещу правосубектно лице - наследниците на починалия,като ги е посочил изрично. Въпреки това, нередовността на молбата, с която е сезиран ЧСИ, не е отстранена от взискателят, който е единственият, който може да насочи претенцията си срещу конкретен длъжник, като господар на процеса. При липса на сезиране на ЧСИ по отношение на А. З., Р. З. и .... Г. З., ЧСИ сам, по своя инициатива, извън рамките на своите правомощия, започва да извършва процесуални действия и да движи служебно процес, който не е редовен, не е насочен срещу лицата, срещу които са водени принудителните действия, и които не са страни в процеса, доколкото взискателят е този, който определя страните и който сезира ЧСИ, последният не е насочил иска срещу лицата А. З., Р. З. и .... Г. З.. ЧСИ не е сезиран по отношение на А. З., Р.

З. и .... З., същите не са конституирани надлежно по ИД 044/2017г., всички действия предприети по отношение на тези лица са незаконосъобразни и негодни да породят правно действие, както и действията , предприемани по ИД 044/2017г. от ЧСИ по отношение на тези лица не са годни да прекъснат давността, доколкото ИД не е било образувано по отношение на същите.

Така по отношение на ищците А. З. и Р. З. с оглед представено копие на изпълнително делото дело и прието като доказателства, съдът према , че последното не е образувано срещу ищците - посочени по - горе, , макар изпълнителният лист да има сила и спрямо наследниците на починалия длъжник, кредиторът е този, който следва да насочи иска си спрямо правосубектно лице, спрямо наследниците, което не е сторено в настоящия случай, поради което от издаване на изпълнителния лист - 25.09.2012г., до подаване на молба по ИД 603/2021г. са изминали 9 години, поради което съдът приема, че по отношение на последните давността за принудително събиране на вземането по отношение на всички вземания на кредитора е изтекла, преди образуване на ИД 603/2021г. , поради действия предприемани по последното са предприети след погасяване по давност на вземането и не са от категорията, годни да прекъснат вече изтекла давност. Исковете по отношение на същите е основателен за това, че вземането не може да се реализира по принудителен ред.

В конкретния случай давност е започнала да тече от издаването на ИЛ - 25.09.2012г., съобразно конкретния давностен срок за вземането, преди последната да е влязла в сила.

Давностният срок за принудително събиране на сумите, започнала да тече на 25.09.2012г. момента на издаване на Ил е изтекла на 25.09.2017г. по отношение на присъдените суми за главница и разноски по отношение на А. З., Р. З. и .... Г. З..

С Р Е Ш Е Н И Е № 50173 от 13.10.2022 г.по гр. д. № 4674 по описа за 2021 г. ВКС; Трето отделение на Гражданска колегия, като настоящият съдебен състав възприема даденото тълкуване на ВКС е обсъден въпросът за това, че връщането на предоставената за ползване 4 сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски, като началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.