Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 183 от 13.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 136/2026
Вид
Решение № 183
Подписан
13.02.2026
В сила
13.03.2026
Състав
Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21, т. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 22, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 24, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 141, ал. 9 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20261100900136 по описа за 2026 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа ч. търг. дело № 136 по описа за 2026 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 20260116130710, постъпила срещу отказ, pег. № 20151222162103-2/05.01.2026 г., постановен по заявление А4, вх. № 20251222162103, за вписване промени по партидата на „ДВ ГРУП 2018” ООД, ЕИК 205250141, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. ********, изразяващи се във вписване на В.Д.Г., ЕГН **********, като управител на дружеството.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа – длъжностното лице указало представянето на декларация по чл. 141, ал. 9 ТЗ на 05.01.2026 г. и веднага след това постановило отказ за вписване, с оглед неизпълнение на указанията. В жалбата обаче се 1 твърди, че нямало законово основание да се изисква представянето на декларация по чл.

141, ал. 9 ТЗ, тъй като новият управител бил съдружник.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат идентични съображения в подкрепа на постановения отказ, без да се изразява становище по отношение доводите, изложени в жалбата, затова и не се налага обсъждане на отговора. Последните изменения на разпоредбата са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния орган, не го превръщат в страна в производството, затова подаването на отговор на депозирана жалба, е напълно безпредметно.

Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:

Със заявление А4, вх. № 20251222162103 е поискано вписване в ТРРЮЛНЦ на В.Д.Г., ЕГН ********** като управител на „ДВ ГРУП 2018” ООД, ЕИК 205250141, въз основа на решение на общото събрание на съдружниците, проведено на 12.12.2025 г..

Длъжностното лице при АВ на 05.01.2026 г., в 09:06 часа указало на заявителя необходимостта от представяне на декларация по чл. 141, ал. 9 ТЗ и в рамките на 20 минути по-късно – на 05.01.2026 г. в 09:27 часа постановило отказ, основан на неизпълнението на дадените указания.

Жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 141, ал. 9 ТЗ предвижда, че не може да бъде управител и лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Липсата на предвидените пречки, доколкото съставлява отрицателен факт от действителността, се установява чрез декларация, каквато не е подадена от В.Д.Г., ЕГН **********.

Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и дали съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно - дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съответно, съгласно чл.

22, ал. 5, изр. първо и второ ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността, които се оповестяват по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра.

В конкретния случай този срок не е спазен от регистърния орган и в нарушение на посоченото правило указания са дадени на 05.01.2026 г., когато е изтекъл и срокът за произнасяне по направеното искане, в резултат на което в рамките на около 20 минути след оповестяване на указанията, е постановен и обжалваният отказ, което обективно е довело до съществено ограничаване правото на защита на заявителя „ДВ ГРУП 2018” ООД, ЕИК 205250141. Това допуснато ограничение обаче е било поправимо в рамките на настоящото производство, но заявителят не само не е представил декларация по чл. 141, ал. 9 ТЗ с 2 жалбата срещу отказа, но в депозираната жалба изрично оспорва, че такава декларация следва да се представя.

С оглед постановеното Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, в което е прието, че тъй като решаващата дейност на съда е в същия обем като тази на длъжностното лице по регистрацията, при липса на дадени указания за прилагане на всички изискуеми по закон документи съдът няма правомощия да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен и да върне преписката на Агенцията по вписванията за поправяне на пропуска по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а трябва да извърши в същата последователност действията, които е следвало да предприеме и длъжностното лице по регистрацията. Това налага преди да се произнесе по жалбата съдът да даде указания за представяне на всички документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, респективно внасянето на държавната такса, които не са били приложени към заявлението, защото не са били изискани от длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и не са представени с жалбата срещу отказа. Такова задължение съдът има и в случай, че дадените от длъжностното лице указания са били непълни или неточни. Правомощията на съда произтичат и от съдържанието на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Според нея при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а заедно с решението си изпраща на Агенцията и документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването. Второто изречение на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ има предвид именно изискуемите по закон документи за уважаване на заявлението, които са били представени за първи път с жалбата или в изпълнение на дадените от съда указания по смисъла на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Това означава, че сезираният съд, дължи даване на указания единствено в хипотезата на недадени такава или ако дадените указания са непълни/неточни.

В случая, предвид обстоятелството, че указания за представяне на декларацията по чл.

141, ал. 9 ТЗ от длъжностното лице са дадени, съответно същите не са непълни или неточни, съдът не е дължал даване на идентични повторни указания на заявителя, който е следвало да представи изисканата му декларация с жалбата, тъй като е бил надлежно уведомен за това.

Същият не само не е сторил това, но и оспорва вмененото му процесуално задължение за представяне на такава декларация, поради това, че новоизбраният управител имал качеството съдружник.

Изискването за липсата на пречки по чл. 141, ал. 9 ТЗ няма отношение с притежавано качество съдружник, тъй като касае допуснато административно нарушение по специален закон (Закона за запасите от нефт и нефтопродукти), което е възможно да бъде извършено само от лице с управителни/контролни функции. Непредставянето на декларация за липса на обстоятелства по чл. 141, ал. 9 ТЗ по отношение на избрания нов управител В.Д.Г., ЕГН **********, препятства извод, същият да е допустимо да бъде вписан като управител и обуславя отхвърляне на заявление А4, вх. № 20251222162103, до какъвто извод е стигнало и длъжностното лице. Това означава, че депозираната срещу отказа жалба е неоснователна и се налага да бъде оставена без уважение.

Неоснователността на жалбата не обуславя отговорността за разноски на „ДВ ГРУП 2018” ООД, ЕИК 205250141. Действително, Агенция по вписванията е направила искане за присъждане в нейна полза на направените в съдебното производство разноски, но това 3 искане е неоснователно.

Правото на разноски в гражданския процес, какъвто характер има и регистърното производство, възниква само за това лице, което има качеството на страна в производството.

Това произтича от общите правила за възникване и разпределение на отговорността за разноски, предвидени в чл. 78 ГПК, съгласно които право на разноски възниква само за страната в гражданския процес, в полза на която е решено делото. Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ по вече изложените в решението мотиви, поради което и този правен субект няма право на разноски при неговото приключване. Освен това правото на разноски на едно лице може да бъде упражнено само срещу насрещната страна в производството, която неоснователно е въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните производства, каквото обаче не е регистърното производство, което е едностранно и направените в него разноски не могат да се възлагат за заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е сторила. В този смисъл са определение № 60384 от 28.10.2021 г. по ч. т. д. № 1303/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 60454 от 07.12.2021 г. по ч. т. д. № 2445/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 20 от 20.01.2022 г. по ч. т. д. № 46/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и други.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 20260116130710, депозирана срещу отказ, pег.

№ 20151222162103-2/05.01.2026 г., постановен по заявление А4, вх. № 20251222162103, за вписване на В.Д.Г., ЕГН **********, като управител на „ДВ ГРУП 2018” ООД, ЕИК 205250141, съгласно заявление А4, вх. № 20251222162103.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на „ДВ ГРУП 2018” ООД, ЕИК 205250141, чрез адв. Т..

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4