Решение № 168 от 25.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20212100501477 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М. АНГ. Д. с ЕГН-********** от гр. П., ул.Ц. № **, заявена чрез пълномощника адв. Г. Кермедчиев от БАС с посочен съдебен адрес: гр.Бургас, пл. Баба Ганка № 4, ап.10 против Решение № 260140/21.06.2021г. по гр.д. № 213/2020г. по описа на РС-Поморие.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от въззивника отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК да се приеме за установено спрямо ответника Т. Б. П., при участието на третите лица помагачи на ответната страна – Ф. Г. С. и А. Щ. С., че ответницата Т. Б. П. не е собственик на СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, с административен адрес: гр. П., ул.Ц. № **, с предназначение гараж в сграда, с площ по документи – 23,30кв.м. и прилежащи части: складови помещения с площ от 19,80кв.м., като на въззивника са възложени и сторените от въззиваемия ответник разноски.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, с твърдение, че крайният извод на съда е основан на мотиви, в които съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства, поради 1 което е и сторил неправилен извод, че частта от избения етаж на сградата, която съответства на имота на ответницата, от изграждането е обособена и ползвана като жилище, същата е самостоятелен обект на право на собственост, като такава може да бъде обект на сделка, респ.да бъде придобита по давност. В тази връзка в жалбата е направен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението по СТЕ, на база на който въззивникът твърди, че процесният имот никога не е бил жилищен ведно с последиците от това.

Моли, първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново такова по същество, с което предявената от въззивника-ищец искова претенция бъде уважена, като претендират и сторените разноски в двете съдебни инстанции. Не са сторени доказателствени искания. Не се сочат доказателства за събиране.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемата Т.П., заявен чрез упълномощения процесуален представител адв. Б. Темелков от БАК, с който се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Изложени са подробни съображения съпроводени също с преглед и анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства в подкрепа на изводите на съда по същество на спора, че процесният недвижим имот, въпреки, че не отговаря на строителните нормативи е изграден по начин, видно от разположението на помещенията в него като жилищен и следва да се разглежда като годен самостоятелен обект на собственост, делба и разпореждане, поради което може да бъде придобит и по давност. Поддържа се застъпената теза, че правото на собственост върху тези имоти /гараж и складови помещения/, предмет на суперфиция от 1984г., независимо от извършените в тях вътрешни преустройства е било правилно и законосъобразно прехвърлено през 2003г. на въззиваемата ответница. Поддържа се сторено пред първостепенния съд възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес.

Моли, за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, като и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Алтернативно, в случай, че въззивната жалба се приеме за основателна, се моли обжалваното решение, с което производството по делото да бъде прекратено като недопустимо по така предявения от насрещната страна отрицателен установителен иска за собственост поради липса на правен интерес. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.

Претендира разноски.

Постъпил е писмен отговор от третите лица Ф.С. и А.С. - помагачи на въззиваемия ответник, въззивната жалба се намира неоснователна. С отговора се посочва, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му. На следващо место се навежда, че тъй като ответницата е владяла 2 имота от 2003г. до 2020г., то в нейна полза е изтекла десетгодишна придобивна давност за целия избен/партерен/ етаж. Посочват, че въззиваемата Т. Б. П. е добросъвестен приобретател на имота, представляващ гараж с идентификатор *** на площ от 23,3кв.м. с прилежащите му складови помещения на площ от 19,80кв.м., върху които е и упражнявала повече от 10 години непрекъсната и несмущавана фактическа власт над тях, с което е придобила целия избен/партерен/ етаж, състоящ се от гараж и складови помещения по давност. Навеждат, че в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител, на което се позовава въззивницата ищца е посочено, че възложеният й имот се състои от коридор, четири стаи, две тераси, санитарен възел и килер, като за последния се твърди, че представлява складово помещение вътре в имота. На последно место третите лица посочват, че при желание въззивницата би могла да ползва складовите помещения на таванския етаж.

Твърдят, че избения етаж от изграждането му е ползван като жилищен и обитаван от майката на Ф.С. до смъртта й. Молят, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл.124, ал.1 от ГПК от М. АНГ. Д. с искане да бъде прието за установено, че ответницата Т. Б. П. не е собственик на СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, с административен адрес: гр. П., ул.Ц. № **, с предназначение гараж в сграда, с площ по документи – 23,30кв.м. и складови помещения с площ от 19,80кв.м..

Ищцовата страна твърди, че е собственик в качеството й на купувач при проведена публична продан на СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, представляващ първи жилище етаж на площ от 105кв.м. с административен адрес: гр. П., ул.Ц. № **, за което представя Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.01.2018г. на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 на КЧСИ/л.5 по гр.д.№ 213/20г. на ПРС/.

Посочва също така, че половината от избения етаж от сградата е складова част към закупения от нея имот, тъй като по действащите правила и норми за жилище, 3 задължително трябва да има и складова площ, а закупения от нея имот няма такава складова площ. Допълва, че в същото време в избения етаж няма построени гараж и складови помещения съгласно учредената през 1984г. суперфиция, поради което и извършената през 2003г. между третите лица и ответницата като купувач продажба на гараж от 23,30кв.м. и складови помещения от 19,80кв.м. е нищожна поради липса на предмет, като освен това помещенията не отговарят на изискванията за жилище и за самостоятелен обект на собственост.

Ответницата Т.Б./П./ моли за отхвърляне на така предявената претенция, като твърди, че е придобила имота на основание покупко-продажба през 2003г.; сделката е валидна и е породила вещно прехвърлителен ефект, макар и да са извършвани в годините назад преустройства, не е налице твърдяната липса на предмет; че придобитият от нея имот съставлява самостоятелен обект на правото на собственост и като такъв не може да бъде прилежащ към апартамента на ищцата; твърди и че е придобила имота по силата на давностно владение, започнало през 2003г. от закупуването на имота..

Ответницата и третите лица помагачи на ответната страна твърдят, че процесните помещения са изградени възоснова на учредена през 1984г. от собственика на земята Р. П. Е. суперфиция на Ф.С. да ги изгради „чрез извършване на преустройство съгласно одобрен строителен план от 27.03.1982г.“, а след изграждането им и продадени на ответницата през 2003г.. Навеждат, че в сутеренния/избения етаж е живеела майката на Ф.С. – Р. Е., която е предоставила право на д. си чрез преустройство по одобрен проект да обособи посочените помещения в избения етаж на къщата. Така обособените със самостоятелен вход гараж и складови помещение запазват своето предназначение, независимо от последвалите значителни вътрешни преустройства и не са могли да станат собственост на ищцата, тъй като представляват самостоятелен обект на правото на собственост и не са прилежащи към жилището на ищцата. Допълват, че когато жилището в сграда етажна собственост има повече от едно складово помещение, помещението със самостоятелен вход в приземния етаж, в който са разположени гаражи на други собственици, няма характер на прилежещо към жилището, защото това помещение отговаря на нормативно установените изисквания за самостоятелен обект-склад. Цитират съдебна практика. Посочват също така, че противно на твърденията на ищцата, видно от описа на ЧСИ в апартамента на ищцата има складово помещение, описано като килер, освен това извън жилището й в сутерена на сградата има друго складово помещение, а има и тавански помещения –в подпокривното пространство са изградени две складови помещения, за едно от които се твърди, че се ползва от ищцата.

Установява се от представените писмени доказателства по делото, че Г.С.Е. е закупил от ТКЗС гр.Поморие дворно място в гр.Поморие от 380 кв.м., съставляващо парцел ХХ, кв.125 по плана на гр.Поморие за което е представен нотариален акт № 4

**/12.05.**** г., нот.дело № 828**** г., на Поморийски народен съдия /л.8 по гр.д.№ 213/20г. на ПРС/.

Видно от протокол от 25.05.1983 г. по гр.дело № 165/1983 г. на Поморийския районен съд, съделителите Р. П. Е., Ф. Г. С. и Т.Г.Е., в качеството им на наследници на Г.С.Е. са постигнали съдебна спогодба, по силата на която Р. П. Е. е получила в дял горепосоченото дворно място, представляващо парцел VІІ-122а, кв.125 по плана на гр.Поморие, заедно с построената в него жилищна сграда от изба и етаж на площ от 60 кв.м..

През 1984г. Р. П. Е. е учредила на Ф. Г. С. правото да построи в избения етаж на сградата гараж на площ 23.30 кв.м. и складови помещения на площ 19.80 кв.м., съгласно нотариален акт за суперфиция № **/03.04.**** г., нот.дело № 157/**** г., на Поморийски районен съдия/л.10 по гр.д.№ 213/20г. на ПРС/.

През 1991г. Р. П. Е. е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на внука си Г.Т.Е. дворното място от 417кв.м. съставляващо парцел VІІ-1312, кв.125 по плана на гр.Поморие, заедно с първия жилищен етаж, на площ 105 кв.м., представляващ самостоятелно жилище, от построената в парцела двуетажна жилищна сграда с изба, за което е приет по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № ***/20.05.**** г., нот.дело № 352/**** г. на Поморийски районен съдия/л.11 по гр.д.№ 213/20г. на ПРС/.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/28.11.**** г., нот.дело № ***/**** г., на нотариус Д.Горанов с рег.№ 249 на НК и район на действие РС-Поморие, съгласно който третите лица по делото Ф. Г.

С. и А. Щ. С. са продали на ответницата Т.Б. П. /Б./, следния свой притежаван в СИО имот, а именно: 127/417 ид.ч. от застроено и незастроено дворно място, цялото съставляващо УПИ VІІ-1312, кв.125, урегулиран от 417кв.м., заедно с гараж на площ 23.30 кв.м. и складови помещения на площ 19.80 кв.м., изградени в избения етаж на двуетажната с избен етаж жилищна сграда, построена в имота/л.12/.

Видно от приложена по делото схема от 03.06.2020г. на СГКК-Бургас на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **491.506.251.1.3, същият е с предназначение гараж от 23,30кв.м. с прилежащи складови помещения на площ от 19,80кв.м./л.20/.