Решение № 13754 от 30.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13754 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110142450 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 27839/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 6839,70лв., представляваща задължения за ВиК услуги /доставка, отвеждане и пречистване на вода/ за отчетен период от 21.07.2021г. до 16.09.2021г., ведно със законната лихва от 27.05.2022г. до изплащане на вземането, и 461,82лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.09.2021г. до 19.05.2022г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги за следния водоснабдяван обект, находящ се в гр. Ч., местност „А.“, хотел с апартаменти за сезоннно ползване, аб. № *********. Поддържа, че е доставил до процесния имот ВиК услуги на претендираната стойност, за които са издадени 2бр. фактури от 23.08.2021г. и 23.09.2021г., но не са заплатени. Посочва, че ответникът не е заплатил задълженията на падежа, поради което дължи и лихва за забава.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Посочва, че доставената и неплатена вода се отнася за х-л Р.

Б., който бил ипотекиран в полза на /фирма/ преди повече от 10 години, като през 2020г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и банката ограничила достъпа на дружеството до хотела, като през процесния период ответникът не го е стопанисвал и управлявал. Твърди, че през м.09.2021г. банката придобила собствеността върху хотела, като съгласно точка VII I от нот. акт продавачът се задължил да погаси всички консумативни задължения към края на месеца, предхождащ сключването на договора, тоест до м.08.2021г.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

1

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно и е отделено за безспорно в отношенията между страните с доклада по чл. 146 ГПК, че ответникът е бил собственик на процесния имот до 30.09.2021г., когато се е разпоредил с него, както и че през процесния период до имота са доставени ВиК услуги на претендираната стойност. Това се установява и от събраните писмени доказателства. Тъй като процесният отчетен период обхваща 21.07.2021г.-16.09.2021г., именно ответникът се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество за този период като собственик на имота и дължи заплащане на потребените услуги. Друг извод не следва от съдържанието на раздел VIII от нотариалния акт за покупко-продажба на имота от 30.09.2021г., гласящ, че продавачът /ответното дружество/ се задължава и декларира, че всички дължими разноски и комунални плащания за консумативи /ел. енергия, газ, вода и др./, дължими към края на месеца, предхождащ датата на сключване на договора, са изцяло платени и/или съответно ще бъдат платени от него. Този договор е сключен между ответника и трето за спора лице, като правата и задълженията обвързват страните по него, но не и ищцовото дружество – чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, в отношенията с ищеца именно ответникът отговаря за задълженията за доставени услуги до датата на прехвърляне на имота.

По изложените съображения, искът за главницата се явява изцяло основателен.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е заплатил главните задължения. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ към договора за предоставяне на ВиК услуги /представени в заповедното производство/, които не са оспорени, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно, моментът на изискуемостта на вземането е определен, като същият съвпада и с момента на изпадането на длъжника – арг. от чл.

84, ал. 1 ЗЗД. От този момент длъжникът дължи обезщетение върху главното парично вземане в размер на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от представените фактури за главните вземания, същите са издадени на 23.08.2021г. и 23.09.2021г., като в тях е посочен и крайният срок за плащането им, който съвпада с правилото по ОУ – 22.09.2021г., съответно 23.10.2021г. Ето защо, от деня, следващ крайният срок за плащане, длъжникът изпада в забава и дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чийто размер възлиза на претендирания от ищеца, който не се оспорва от ответника.

Ето защо, изцяло основателен се явява и искът за лихва за забава.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. За заповедното производство същият е сторил разноски в размер на 196,03лв., а за исковото е доказал такива в общ размер от 1137,56лв., като възражението на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под минимума по Наредба № 1/2004г.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК 2 искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 27839/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 6839,70лв., представляваща задължения за ВиК услуги /доставка, отвеждане и пречистване на вода/ за отчетен период от 21.07.2021г. до 16.09.2021г. за водоснабден обект, находящ се в гр. Ч., местност „А.“, хотел с апартаменти за сезоннно ползване, аб. № *********, за които са издадени фактура № 0042192891/23.08.2021г. и фактура № 0042347897/23.09.2021г., ведно със законната лихва от 27.05.2022г. до изплащане на вземането, и 461,82лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.09.2021г. до 19.05.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление /населено място/, сумата от 196,03лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 1137,56лв. – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3