Решение № 4445 от 08.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4445 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110214356 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от хх, чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № НП – 104 от 05.09.2025г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева за извършено административно нарушение по чл.215, ал.4 от ЗЕ.

В жалбата наказаното търговско дружество оспорва наказателното постановление с оплакването, че вмененото изпълнително деяние не съставлява административно нарушение по подробно изложени оплаквания. В заключение се иска същото да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят ххх, редовно призован, се представлява от упълномощения си юрисконсулт, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Административно – наказващият орган: Председател на КЕВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира се 1 юрисконсултско възнаграждение като се възразява срещу прекомерността на претендираното възнаграждение на упълномощения защитник на жалбоподателя.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С Решение № Ж – 333 от 03.04.2025г. КЕВР е приела за основателна подадената жалба от ххх с вх.№ Е – 13 – 62 – 6 от 13.01.2025г. срещу ххх и с т.1 от решението е дала на дружеството задължителни указания в едномесечен срок от получаване на решението да изпълни чл.10, ал.1 от Договор № ДПЕРМ 1203677065 от 01.07.2020г., който касае проектиране и издаване на разрешение за строеж за изграждане на съоръженията за присъединяване на обект ,,жилищна сграда“, находяща се в град София, УПИ XVII – 1209, кв.1, вилна зона ,,Симеоново – Драгалевци“, 1 – ва част, ***.

Решението за строежа е следвало да бъде издадено на ,ххх.

Решение № Ж – 333 от 03.04.2025г. КЕВР не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Видно от известие за доставяне ххх е получи посоченото решение на 08.04.2025г., с оглед на което срокът за изпълнение на задължителните указания по т.1 от него са били изтекли на 08.05.2025г.

Със Заявление за съгласуване и/или одобряване на инвестиционен проект ВП 55 от 17.04.2025г. адресирано до Главен архитект на район ,,Витоша“, СО ххх е помолило да бъде съгласуван, респ. одобрен инвестиционен проект за строеж: външно електрозахранване с кабели НН 1 KV на еднофамилна жилищна сграда в УПИ XVII – 1209.

С последващо заявление от 30.05.2025г. на жалбоподателя до Кмет на СО – район ,,Витоша“, ул.,,Слънце“ № 2 са входирани допълнителни документи по предходното заявление.

С писмо от Столична община – район ,,Витоша“ до ,ххх е упоменато, че е налице издадено разрешение за строеж на благоустройствен обект № Б – 46/03.06.2025г. от Главен инженер на СО, район ,,Витоша“. Въпросното 2 разрешение касае процесния имот, по който не е изпълнено задължителното указания по т.1 от решението на КЕВР за проектиране и издаване на разрешение за строеж на обект ,,жилищна сграда“, находяща се в град София, УПИ XVII – 1209, кв.1, вилна зона ,,Симеоново – Драгалевци“, 1 – ва част, ***.

От писмо с вх.№ Е – 13 – 62 – 6 от 24.06.2025г. и с вх.№ Е – 13 – 62 – 6 от 23.07.3035г. е видно, че към 08.05.2025г. не е било издадено разрешение за строеж, както указва Решение № Ж – 333 от 03.04.2025г. на КЕВР, по т.1.

Поради това жалбоподателят ,ххх не е изпълнило задължителните указания, дадени от КЕВР с посоченото решение. По случая бил съставен АУАН, по който било подадено възражение. Същото не било уважено и въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Видно от разпита на свидетелите ххх е, че същите са участвали в процедурата по предоставяне на задължителни указания на дружеството – жалбоподател и установяване на тяхното неизпълнение в срок.

Съдът кредитира показанията им като еднопосочни, логични и безпротиворечиви. Същите почиват на правилна интерпретация и възприятие на фактите и намират потвърждение в приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Посочените обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

Имуществената отговорност на ххх е била ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 215, ал. 4 от ЗЕ , като му е наложена "имуществена санкция" в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

По делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е 3 представил в КЕВР в срок до 08.05.2025г. доказателства за изпълнение на задължителните указания по т. 1 от Решение № Ж-333 от 03.04.2025г. на КЕВР. С демонстрираното противоправно бездействие търговецът не е изпълнил правното си задължение по чл. 215, ал. 4 от ЗЕ . Налице е влязло в сила решение на КЕВР, което по своята правна природа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В тази връзка няма спор, че процесните задължителни предписания са дадени в рамките на правомощията на Комисията, поради което при проведения инцидентен контрол за законосъобразност съдът не констатира липсата на компетентност и форма, предпоставящи тяхната нищожност, имайки предвид, че дружеството жалбоподател в действителност не е оспорило решението по съдебен ред, каквато правна възможност е предвидена в разпоредбата на чл.

13, ал. 9 от ЗЕ, а освен това самият акт подлежи на незабавно изпълнение. Ето защо, евентуално релевираните възражения, касателно законосъобразността на предписанието не следва да се обсъждат, доколкото поставеният въпрос не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Предписанията по т. 1 е очертано с изискуемата се от закона конкретика и е даден срок за изпълнението им, след изтичането на който е констатирано бездействие, с което формално са налице условията за ангажиране отговорността на жалбоподателя.

Съдът намира, че административнонаказващият орган законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 215, ал. 4 от ЗЕ , която предвижда отговорност за физическо или юридическо лице, което не изпълни влязло в сила решение на Комисията. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в обжалваното наказателно постановление и възприетата правна квалификация.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на търговското дружество – юридическо лице е обективна и безвиновна.

По отношение на наложеното наказание в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, 4 че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗЕ по отношение на юридически лица е определена в границата от 20 000 до 60 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил "имуществена санкция" в минимален размер, а това поначало изключва възможността за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН , приложим по аналогия на закона/.

Независимо от изложеното обаче този съдебен състав намира, че са налице предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен, в каквато насока аргументите в жалбата и представените по делото писмени бележки са напълно резонни. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н. Разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК дефинира като "маловажен случай" този, при който извършеното престъпление (административно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Налице е обаче третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които редуцират степента на обществена вредност на неизпълненото правно задължение, съпоставима с нарушенията 5 от същия вид. В тази връзка, макар и напълно игнорирано от страна на наказващия орган, този съдебен състав не би могъл да неглижира факта, че изпълнението на задължителните указания по т.1 от Решение № Ж-333 от 03.04.2025г. на КЕВР е предпоставено от сложни нормативно предвидени процедури в ЗУТ и подзаконовите актове по неговото прилагане, чието провеждане зависи и от органите на местно самоуправление. В хода на цялото производство дружеството-жалбоподател е подходило добросъвестно като е уведомило Столична община и е поискало съдействие от Главня архитект за процесния имот.

Всички пренебрегнати от административно наказващия орган обстоятелства, включително и тези, изложени във възражението срещу АУАН преценени самостоятелно и в съвкупност експлицират становището на съдебния състав, че настоящият случай е маловажен и председателят на КЕВР е допуснал порок при формиране на вътрешното му убеждение по правото, като е отказал да приложи обсъдения нормативен регламент. Конкретната обществената опасност на нарушението е била преувеличена и оценена превратно и едностранчиво, поради което предприетите действия от административните органи за ангажиране на юридическата отговорност на дружеството-жалбоподател представляват неадекватна и несъразмерна реакция за упражняване на държавна принуда, тъй като за да е налице нарушение същото следва да разкрива определена завишена степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането му като такова, каквито предпоставки определено не бяха констатирани в случая, отчитайки изброените външни фактори, рефлектиращи върху изпълнението на задължителните указания.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание да не е опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, то отговорността на посоченото лице е била ангажирана в противоречие с материалния закон.

Разпечатката съдържа 34 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fe4ad39-2aa8-42a3-a264-89997191334f