Определение № 4560 от 14.04.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4560

Варна, 14.04.2026 г.

Административният съд - Варна - XXIV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ като разгледа докладваното от съдията Борислав Милачков административно дело № 1123/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба подадена от С. П. П., [ЕГН], чрез адв. И. П., срещу ЗППАМ №GRAM-2579211/28.03.2026 г., на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Варна, с която на основание чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДП е постановено временно отнемане на СУМПС на П., до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Съдът намира, че към настоящия момент не съществуват пречки за насрочване на делото.

Същевременно съдът установи, че с жалбата е направено „искане за спиране на предварителното изпълнение“ на заповедта. Наведени са доводи за незаконосъобразност на заповедта поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че заповедта е издадена преждевременно, преди да е налице резултата от взетата кръвна проба на П..

По отношение на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта се твърди, че СУМПС е необходимо да П. за да посещава баща си, който е настанен в хоспис в [населено място], както и, че СУМПС ще му бъде необходимо за да може да работи в КК „Свети Свети Константин и Елена“, където му предстои да започне работа.

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ, съдът съобрази, че в чл.172, ал.6 от АПК, законодателят изрично е посочил, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

При това положение, съдът намира, че е сезиран с искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта по реда на чл.166, ал.4 от АПК. В цитираната разпоредба е предвидено, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Съдът, като съобрази доводите и твърденията в жалбата, преценява искането за спиране на изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №GRAM-2579211/28.03.2026 г., като неоснователно.

Съображенията за това са следните:

Съгласно общото правило на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, съдът може да спре изпълнението на оспорения административен акт, ако то би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. За да бъде уважено подобно искане не е достатъчно само твърдение на оспорващия, а е необходимо представянето на доказателства за вида на твърдените вреди, както и за това, че вредите са настъпили или съществува възможност да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен. В производството по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, доказателствената тежест е променена и жалбоподателя е този, който трябва да докаже, при условията на пълно доказване, че предварителното изпълнение на административния акт не преследва целите на закона и би му причинило трудно поправими вреди.

В настоящия случай това условие не е изпълнено. Към жалбата не са приложени никакви доказателства, нито, че бащата на П. е настанен в хоспис в [населено място], нито, че на П. му предстои да започне работа, още по-малко, че за да работи му е необходимо СУМПС.

Допускайки предварително изпълнение на заповедта по силата на закона, законодателят е приел, че по този начин ще се защитят особено важни и значими обществени отношения и интереси. За да бъде спряно предварителното й изпълнение, жалбоподателя трябва да представи доказателства за вреди които ще настъпят за него, които обаче да са противопоставими на защитаваните от държавата. В настоящото производство това не беше сторено.

Останалите възражения в жалбата касаят законосъобразността на ЗППАМ, а не искането за спирането й, и ще бъдат обсъдени след края на съдебното дирене по същество на спора.

По така изложените съображения искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Варненският административен съд, ХХІV - ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. П. П., [ЕГН], чрез адв. И. П., за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ №GRAM-2579211/28.03.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Варна, с която на основание чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДП е постановено временно отнемане на СУМПС на П., до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

КОНСТИТУИРА страните по адм.д. №1123/2026 г. – жалбоподател С. П. П., [ЕГН], ответник младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Варна.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна в 14 - дневен срок от получаване на съобщението да представят писмен отговор по жалбата.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да представи писмените доказателства, с които разполага и да формулира доказателствените си искания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 18.05.2026 г. от 11,00 часа за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ИЗИСКА от МБАЛ "ВМА" Варна резултата от извършеното изследване на биологичните проби взети от С. П. П. по талон за медицинско изследване №2872230/28.03.2026 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта с която искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е оставено без уважение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: