Определение № 5322 от 23.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2307/2026
- Вид
- Определение № 5322
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5322 гр. Варна, 23.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
И.нка Д. Дрингова
Весела Гълъбова като разгледа докладваното от И.нка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20263100502307 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е п о въззивна жалба вх. № 63718/10.08.2026г. от Община Варна, представлявана от кмета Б.К, чрез юрисконсулт Л.Г, срещу решение № 3059 от 27.07.2026г., постановено по гр. дело № 10261/2025г. на РС Варна, ХХХ-ти състав, в частите, с които въззивната страна е осъдена да заплати на Й. К., ЛНЧ ********** от гр. Варна, ул. „Хан Омуртаг“ № 20, ет. 3, ап. 12, 1/ сумата от 4601,63 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания и 2/ сумата от 172,66 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени медицински услуги и закупени консумативи, поради получени травматични увреждания при падане при управление на електрическа тротинетка по велоалея в гр. Варна, ул. „Преслав“, поради навлизане на предната гума в дупка на 07.05.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.08.2025г. до окончателното изплащане на задължениета, както и 3/ сумата от 180,86 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 4601,63 евро - обезщетение за неимуществени вреди за периода от 07.05.2025г. до 28.08.2025г.
Жалбоподателят намира решението в осъдителните му части за неправилно, катопостановенопри нарушаване на материалния закон, присъществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на Община Варна по чл. 49 от ЗЗД и че не е установено виновното неизпълнение на задължения от страна на изпълнителят на работата. Сочи, че на процесното място са били извършени аварийно - възстановителни работи от ВиК - Варна ООД и това 1 дружество е следвало да обезопаси извършения изкоп и сигнализира за препятствието. Като не е изпълнило тези си задължения, операторът на ВиК мрежата е създал опасното състояние, поради което неговото противоправно поведение е довело до причинените вреди. Фактът, че общината е собственик на общинския път не е достатъчно да обоснове деликтна отговорност при липса на доказано виновно неизпълнение на конкретно нейно задължение.
Общината не е била уведомена за аварийния ремонт и не е имала информация за съществуването на конкретното препятствие към датата на инцидента.
Оспорва извода на първоинстанционния съд, че именно състоянието на процесния участък е причинило настъпилите вреди, тъй като същият не сладва от заключението на вещото лице по СТЕ. Счита, че съдът е обсъдил доказателствата избирателно, като е кредитирал само тези, подкрепящи тезата на ищеца, без да извърши цялостната им съвкупна преценка. Акцентира на обстоятелството, че процесното произшествие настъпило при управление на електрическа тротинетка, чиито конструктивни характеристики предполагат повишено внимание при преминаване през участъци с временни неравности.
В този смисъл съдът не е обсъдил в достатъчна степен поведението на пострадалия с оглед конкретната пътна обстановка, а е ограничил приноса му единствено до непроведен втори курс по физиотерапия, без да анализира дали самият механизъм на настъпване на инцидента не обосновава по - значително съпричиняване на вредоносния резултат.
На следващо място, счита за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционният съд е приел и обсъдил фактически твърдения, въведени едва в първото открито съдебно заседание, които изменили първоначално заявения механизъм на настъпване на увреждането и характера на препятствието. В резултат на приетото от съда „уточнение" на исковата молба в първото съдебно заседание въззивникът бил лишен от възможността да упражни своевременно процесуални права и да поиска привличане на дружеството като трето лице - помагач, респективно да предприеме други процесуални действия за защита на правата си.
Намира определеното обезщетение за несъобразено с характера на увреждането, което е в причинно-следствена връзка с падането на пострадалия. Съдът е определил обезщетението при отчитане и на психични последици, въпреки че по делото е установено наличие на предходен депресивен епизод още през 2022г. и липсва достатъчна мотивировка в каква степен влошаването на психическото състояние се намира в пряка връзка единствено с процесния инцидент.
Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваните му части, в евентуалност – да се намали размера на обезщетението. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване. Претендират се и направените по делото разноски.
2
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Квалификацията на спора, очертана в писмения доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.
Постъпилата въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.
№
63718/10.08.2026г. от Община Варна, представлявана от кмета Б.К, чрез юрисконсулт Л.Г, срещу решение № 3059 от 27.07.2026г., постановено по гр. дело № 10261/2025г. на РС Варна, ХХХ-ти състав.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2307/2026г. на ВОС за 17.11.2026г. от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, както и да им бъде връчен препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3