Решение № 4196 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4196 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Г.ев при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело № 20241100114600 по описа за 2024 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 17.12. 2024 г. Р. М. заявява, че е сключил с о т в е т н и к а „УНИКРЕДИТ

КЪНСЮМЪР

ФАЙНЕНСИНГ“

ЕАД

(УНИКРЕДИТ) договор за потребителски кредит за 30 000,00 лева. Р. М. е усвоил кредита и по договора е следвало да върне заетата сума заедно с 8,99% годишна възнаградителна лихва (ГЛП) на 120 анюитетни вноски и 10,88% годишен процент на разходите (ГПР). Той е следвало да заплати и 900,00 лева такса за разглеждане и 1 388,40 лева застрахователна премия.

[ 2 ] Р. М. твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като:

1. шрифтът, на който е изписан, е по-малък от 12;

2. в ГПР не са били включени, а е трябвало да бъдат, таксата за 1 разглеждане и застрахователната премия, както и не е било описано как е бил формиран ГПР;

3. в договора не е била вписана дата на сключване, страните не са го подписали, а той не е бил подписал Общите условия (ОУ);

4. не е имало подробен погасителен план;

5. не му е била предоставена пълна, точна и ясна информация за разходите;

6. не е бил уговорен лихвен процент на ден. Затова Р. М. моли съда да прогласи недействителността на договора.

[3] Р. М. е заявил, че са нищожни и отделни клаузи от договора за кредит. Това са клаузите за заплащане на 1 388,40 лева застрахователна премия и 900,00 лева за разглеждане на кредита, тъй като не са били индивидуално уговорени и не е било ясно какви услуги са се предоставяли срещу тях. Затова, ако съдът отхвърли първия иск, Р. М. моли съда да разгледа иск за нищожността на тези две клаузи и я прогласи (исковата молба, л. 2-5).

2. На ответника

[4] УНИКРЕДИТ е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. УНИКРЕДИТ е заявил, че:

1. шрифтът на договора е 12, а дори да не е, договорът е четим, Я. и разбираем;

2. в ГПР са били включени таксата за разглеждане и застрахователната премия, и е било описано как е бил формиран ГПР;

3. в договора е била вписана дата на сключване, страните са го подписали, а Р. М. е бил подписал Общите условия (ОУ);

4. имало е подробен погасителен план;

5. УНИКРЕДИТ е предоставил на Р. М. пълна, точна и ясна информация за разходите;

6. в ОУ е имало информация за лихвен процент на ден. Затова УНИКРЕДИТ моли съда да отхвърли основния иск. УНИКРЕДИТ моли съда 2 да отхвърли и евентуалния иск, понеже са действителни клаузите за дължимост на застрахователна премия и такса за разглеждане (писмения отговор, л. 55-65).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

[5] На 02.02.2017 г. Р. М. и УНИКРЕДИТ са сключили договор за потребителски кредит. Р. М. и представител на УНИКРЕДИТ са подписали договора и ОУ към него, като на стр. 5 от договора е била вписана и датата на сключването му (договора, л. 176-182). Част от договора е била изписана с шрифт 12, а друга част с шрифт 10,5 (заключенията на вещите лица П. и Р., л.

189-192 и л. 230-233).

[6] С договора страните са уговорили УНИКРЕДИТ да предостави на Р.

М. 30 000,00 лева кредит при ГЛП от 8,99% (0,12% пазарен индекс СОФИБОР плюс 8,87% фиксирана надбавка), такса за разглеждане от 900,00 лева, застрахователна премия от 1 388,40 лева и ГПР от 10,88% (договора, л. 176182). В ГПР са били включени ГЛП, таксата за разглеждане и застрахователната премия (заключението на вещото лице С., л. 152-154).

[7] Страните са се съгласили и с погасителен план. В него за всеки един от 120 месеца на изплащане на кредита са били вписани: размера на главницата; възнаградителната лихва; главницата, оставаща за изплащане; общия размер на задължението, оставащо за изплащане; каква част от падежната вноска е била за изплащане на застрахователната премия (л. 178179). В ОУ е било уговорено как се е определял лихвения процент (чл. 6 от ОУ, л. 176-178).

[8] Р. М. е подписал декларация за приемане на застраховане по застрахователни програми „Кредитна протекция „Плюс“ пакет А или „66 Плюс“. С декларацията на Р. М. е била предоставена информация за 3 застраховката (л. 180-181).

[9] Р. М. е бил освободен от заплащането на държавна такса и разноски (л. 36). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 38). УНИКРЕДИТ е заплатил: 1 300,00 лева за вещи лица (л. 147, 149, 206); 2 280,00 лева на адвокат (л. 235-237); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 148).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[10] Р. М. е предявил искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – първи и основен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит поради противоречието му със закона и втори евентуален иск за нищожността на клаузи от договора поради противоречие със закона. Основният иск е основателен и съдът го уважава. Съдът не разглежда евентуалния иск поради несбъдване на процесуалното условие за разглеждането му.

1. По иска по чл. 26, ал. 1., пр. 1 от ЗЗД

[11] Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. Р. М. и УНИКРЕДИТ да са сключили договор за кредит; 2. договорът да противоречи на закона.

[12] Р. М. е заявил, че договорът е нищожен, понеже е бил написан на шрифт, по-малък от 12. Договорът за потребителски кредит следва да бъде изготвен на шрифт, не по-малък от 12 (чл. 10, ал. 1 от ЗПК). Правилото изисква всички елементи от договора за потребителски кредит да са изписани с шрифт, еднакъв по вид, формат и размер, който да не е по-малък от 12. Това правило на чл. 10, ал. 1 от ЗПК не противоречи на член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и 4 за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (решение на ВКС 221-2025-II Т. О. по т. д. 951/2024 г.).

[13] Съдът установи, че процесният договор не е изписан изцяло на шрифт 12, а част от него е изписан на шрифт 10,5, което е по-малко от 12. Това противоречи на закона – чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Ето защо договорът за кредит е нищожен.

[14] Съдът не установи да са налице останалите основания за нищожност на целия договор, изложени в исковата молба. Затова съдът приема, че липсват други основания за нищожност на целия договор.

2. По разноските

[15] Р. М. търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван безплатно от адвокат.

[16] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда УНИКРЕДИТ да заплати на адвокат В. С. 3 000,00 лева адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда УНИКРЕДИТ да заплати на СГС 613,55 евро държавна такса (30 000,00х0,04).

Ето защо съдът,

РЕШИ:

[17] ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 от Закона за задълженията и договорите, връзка с чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит на договор за потребителски кредит

2595600/02.02.2017 г., сключен между Р. М. М. и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. Съдът прави това по иска на Р. М. М. срещу „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. Р. М. е с адрес в гр.

София, ул. „Елин връх“ 2, а „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД е със седалище в гр. София, ул. „Гюешево“ 14.

5

[18] ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД да заплати:

1. на адвокат В. С. 1 533,88 евро (3 000,00 лева) на основание чл. 78, ал.