Решение № 489 от 16.01.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 489

Бургас, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора СОНЯ ЙОВЧЕВА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20257040701836 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от В. Н. Н., [ЕГН] срещу Министерство на вътрешните работи за заплащане на 2 200 лв., представляващи обезщетение за вреди, произтекли от неполучаване на награди за постигнати резултати и осъществен принос в изпълнение на целите и приоритетите в дейността на МВР за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., ведно със законната лихва върху дължимите суми до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че през 2021 г. е бил служител на МВР, като със заповед № 8121К-8974/20.07.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи спрямо него е образувано дисциплинарно производство, приключило с издаването на заповед за уволнение № RB 202004-001-04/К-40/14.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи. С влязло в сила решение № 10314/2025 г. по адм.д. № 1342/2024 г. на Административен съд Бургас заповедта за уволнение била отменена. Счита, че след възстановяването му на работа е следвало да му бъдат изплатени индивидуални парични награди за периода през който е бил уволнен, което не е сторено. Иска се присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа иска, прави изменение на неговия размер от 2 200 лв. на 2 800 лв. В писмени бележки обобщава фактите по делото и своите твърдения, които намира за доказани. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител. В писмен отговор оспорва изцяло по основание и размер предявения иск. Намира, че не е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразната заповед и твърдения вредоносен резултат, поради което не са налице елементите на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Твърди, че преценката за награждаването на служителите е изцяло в оперативната самостоятелност на органа и получаването на награда не е сигурно събитие. Иска отхвърляне на предявения иск.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира исковата претенция за неоснователна. Счита, че следва да бъде отхвърлена.

Факти

По делото не се спори, че ищецът е бил служител на МВР и със заповед № RB 202004-001-04/К-40/14.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи е бил уволнен. С влязло в сила решение № 10314/2025 г. по адм.д. № 1342/2024 г. на Административен съд Бургас заповедта за уволнение била отменена.

За периода, в който Н. не е бил на работа в МВР на основание чл.33, т.9, чл.191 и чл.192, ал.3 от ЗМВР във вр. с чл.10, ал.4 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г. за условията и реда за награждаване на служителите на МВР са издадени Заповед №8121з-1641/30.11.2022 г. (л.61), Заповед № 8121з-2017/01.12.2023 г. (л.63) и Заповед № 8121з-1645/25.11.2024 г. (л.65), всички на министъра на вътрешните работи, с индивидуална парична награда за постигнати резултати и съществен принос са наградени служители на МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение, с изключение на тези, за които са налице изрично изброени хипотези. По т.2.1 от заповедта са посочени като изключени служители, които са с наложени дисциплинарни наказания, включително такива по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР - уволнение.

Ищецът е възстановен на работа на 29.01.2025 г., като на 03.07.2025 г. с молба поискал от ответника да му бъдат изплатени индивидуални парични награди за периода от 2021 г. до 2024 г. вкл. По делото няма данни тази молба да е удовлетворена.

Правни изводи

Съгласно чл.2, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, последното е юридическо лице на бюджетна издръжка.

В конкретния случай се твърдят имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на ответника.

Искът е процесуално допустим, разгледан по същество е неоснователен.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Според алинея втора на същата правна норма исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл.7, ал.1 – искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК предвижда, че незаконосъобраността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

За да бъде основателен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се установи кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие/бездействие на административния орган; наличие на вреди; причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилите вреди.

В случая по делото не се спори, че е налице незаконосъобразен акт, издаден от ответника и отменен с влязъл в сила съдебен акт.

Относно наличието на вреди:

С разпоредбата на чл.191 от ЗМВР е уредена възможността служителите по чл.142 от ЗМВР да бъдат наградени с отличия и награди по чл.192, включително с парична награда, за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните задължения или за продължителна служба в Министерство на вътрешните работи.

С чл.10, ал.4 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г. за условията и реда за награждаване на служителите на МВР (в приложимата редакция) е предвидено, че служители проявили героизъм, както и такива, които са постигнати високи резултати в служебната дейност с широк обществен отзвук или с изключителна значимост за обществото, могат да бъдат наградени с парична или предметна награда от министъра на вътрешните работи до 1200 лв. – за индивидуална, и до 2400 лв., когато наградата е колективна. Награждаването се извършва въз основа на мотивирано предложение до органа, който има право да награждава със съответната награда. Предложения за награждаване могат да правят преките и висшестоящите ръководители, арг. чл.11, ал.1 и 2 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г.

На основание чл.72, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, по време на изтърпяване на дисциплинарно наказание служителят може да бъде награждаван с предвидените в ЗМВР награди и отличия. Т.е. преценката за награждаването с индивидуална парична награда на служители на МВР е предоставена изцяло в оперативна самостоятелност на органа, който има право да награждава, като могат да бъдат награждавани дори служители с наложени дисциплинарни наказания, но могат да не бъдат награждавани и служители без наложени дисциплинарни наказания, ако такава е преценката на органа, който има право да награждава.

С приложените по делото заповеди за определяне на награди и отличия, министърът на вътрешните работи е упражнил в условията на оперативна самостоятелност правомощието да определи служителите, които нямат право да получат индивидуална парична награда. Доколкото ищецът е попадал в изключенията, визирани в трите заповеди, същият е могъл да ги атакува, като засягащи пряко финансовите му интереси, тъй като с тях е било разпоредено да не се награждават отстранени от длъжност служители, както и служители с наложено дисциплинарно наказание "уволнение". По делото не са налице доказателства ищецът да е оспорил тези заповеди, същите са вече изпълнени и с прекратено действие.

За да са налице имуществени вреди под формата на пропусната полза е необходимо получаването на наградата да е било сигурно събитие, настъпването на което да е било осуетено само и единствено поради издаване на незаконосъобразния акт, негова пряка последица да е неполучаването на награда. Както по-горе беше посочено решението на министъра на вътрешните работи е в рамките на оперативната самостоятелност, т.е. няма сигурно събитие "получаване на награда", което да не е опосредено от волята на компетентен орган. Не е налице волеизявление за награждаване, т.е. сигурно награждаване с индивидуална парична награда, което да не е изпълнено поради последваща незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Наградата не е елемент от основното и допълнителните възнаграждения на служителя, не представлява обезщетение или други плащания по служебното правоотношение (за отпуск по болест, платен годишен отпуск, командироване, пари за облекло, за храна и т. н.), и няма постоянен характер, изплаща се еднократно, след което заповедта за награждаване престава да действа поради нейното изпълнение.

В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че изплащането на посочените награди не е безусловно дължимо на база нормативна или служебна разпоредба и дори да се приеме, че за лицето са настъпили имуществени вреди, същите не подлежат на обезщетяване на ЗОДОВ.

Причинно – следствена връзка

Причинната връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административен орган и настъпилата вреда предполага, че вредата трябва да е пряка и непосредствена последица, закономерност и следствие от тях. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т.е. увреденият не би претърпял вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на държавния/ общинския орган или на длъжностното лице. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди – тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането.

Според настоящия съдебен състав в случая не е налице пряка причинно-следствена връзка между обявеното за незаконно уволнение и твърдените имуществени вреди. Неполучаването на индивидуална парична награда се дължи на изричната воля на министъра на вътрешните работи, който е издал заповедта, с която служители с дисциплинарни наказания към датата на заповедта са изключени от получателите.

Получаването на наградата не се следва само по силата на служебното правоотношение, а по решение на министъра на вътрешните работи. Издаването на незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание няма за преки и непосредствени последици неизплащането на индивидуална парична награда, преценка за което е направена от министъра на вътрешните работи и невключването в списъка на наградените лица от прекия ръководител. Макар да има някаква връзка между увреждането и незаконосъобразната заповед, тя не е пряка и непосредствена.

Налице е опосредяване на причината за неполучаване на паричната награда за процесния период, защото, за да се получи награда, не е достатъчно наличието на служебно правоотношение, а е необходимо и волеизявление на министъра на вътрешните работи и включването в списък от прекия ръководител. Няма предвидено законово задължение на органа за издаване на заповед за награждаване по направено искане, нито за включване в списък с наградени лица в изпълнение на вече изпълнена заповед с еднократно действие. В заповедите, издадени от министъра няма изрично изявление, че се награждават и лица, на които в последствие са изтекли или отменени наложени дисциплинарни наказания.

Следователно и третият елемент, необходим за прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, не е налице.

При липсата на който и да е от посочените елементи на практика хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да бъде приложена и не е възможно да бъде ангажирана отговорността на ответника. В този смисъл претендираните от ищеца имуществени вреди не следва да бъдат присъдени. Исковата претенция е неоснователна и недоказана, и като такива следва да бъде отхвърлена изцяло.