Определение № 603 от 16.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 603 гр. Варна, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500277 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. с чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №543/24.01.2024г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, против разпореждане №168/11.01.2024г. по ч.гр.д. № 1453/2023г. по описа на РС- Провадия в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника срещу А. И. О., ЕГН ********** с настоящ адрес ******* за разликата над присъденото обезщетение за забава от 3075,54лева до пълния му заявен размер от 4955,86лева върху задължения по договор за потребителски кредит № PLUS17292673/09.09.2019г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, което задължение е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2021г. и приложение № 1/11.11.2021г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излагат се съображения, че заповедният съд е излязъл извън правомощията си като е извършил проверка относно съществуването на материално право. Намира, че въпросът относно съответствието на заявеното право с императивните материалноправни разпоредби следва да се предени в бъдещо исково производство. Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, представляваща обезщетение за забава и пропорционални разноски.

Тъй като до издаване на заповедта за изпълнение производството е едностранно, насрещна страна по делото не се конституира, съгл. чл. 413, ал. 2 от ГПК. за да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, 1 частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. И. О., за предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № PLUS17292673/09.09.2019г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ведно с възнаградителна и мораторна лихва, които задължения са прехвърлени на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2021г. и приложение № 1/11.11.2021г.;

За да отхвърли заявлението в частта относно обезщетението за забава за разликата над 3075,54лева до пълния му заявен размер от 4955,86лева, заповедният съд е преценил, че вземането е начислено в отклонение на изискванията на чл. 33 ЗПК.

Разпореждането е законосъобразно.

Сключеният договор за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 33, ал.1 от Закона за потребителския кредит при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В ал.2 на цитираната норма изрично е посочено, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е императивна, поради което и с оглед защитата на потребителя за спазването й съдът следи служебно. Необосновано е становището на жалбоподателя за невъзможността в производството по чл. 410 от ГПК и сл. да се извършва проверка за накърняване на императивни разпоредби. Подобен довод е в пряко противоречие с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Именно с оглед засилената защита на потребителя и съблюдаване приложението на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК в това производство, законът предвижда изискване заявителят да прилага към заявлението договорът, от който произтича вземането, вкл. неговите приложения и ОУ.

В случая договорната уредбата, послужила за основание за начисляване на мораторна лихва не се отклонява от императива на закона. В чл. 5 на приложимите към договора ОУ е предвидено, че при забава длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действаща законна лихва за периода на забавата. Макар това договаряне да не се отклонява от императивното правило, кредиторът в противоречие с него, е начислил обезщетение за забава в размер, надхвърлящ договорения. При тези данни заповедният съд е издал заповед за изпълнение за обезщетение за забава в размер, съответстващ на законната лихва за периода. След като заповедният съд има ангажимент да следи за съответствие на договарянето с императива на закона, на по- силно основание може да извърши проверка дали действително начислените суми му съответстват .

По гореизложените съображения разпореждането се явява законосъобразно ,доколкото са налице отрицателни предпоставки по чл. чл.411, ал.2, т.2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част.

Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да се потвърди в обжалваната част.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №168/11.01.2024г. по ч.гр.д. № 1453/2023г. по 2 описа на РС- Провадия в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника срещу А. И. О., ЕГН ********** с настоящ адрес ******* за разликата над присъденото обезщетение за забава от 3075,54лева до пълния му заявен размер от 4955,86лева върху задължения по договор за потребителски кредит № PLUS17292673/09.09.2019г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, което задължение е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2021г. и приложение № 1/11.11.2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3