Решение № 143 от 30.06.2023, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Силистра, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Данаила Т. Г.а като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20223400500138 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 90/25.11.2021г., постановено по гр.д. № 360/2021г., ТРС е отхвърлил иска на Т. Г. С., с ЕГН **********, за установяване спрямо ответниците М. А. Г., с ЕГН **********, В. Й. Г., с ЕГН **********, „Адванс терафонд“ АДСИЦ, с ЕИК 131418187, П. Й. К., с ЕГН **********, и „Интер инвест“ ЕООД с ЕИК 118584510, че ищецът е собственик на основание съдебна спогодба за делба, одобрена с протоколно Определение от 13.01.2014 по гр.д.№ 133/2005 на Районен съд Тутракан, на целия поземлен имот с идентификатор № *** и местонахождение в землището на с.

Шуменци, общ. Тутракан, местност „БЛОКА СТАРО СЕЛО“, начин на трайно ползване „Нива“, площ 200,066 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 29.06.2021), четвърта категория, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, и номер по предходен план 050106 и за осъждането на „Интер инвест“ ЕООД да му предаде владението на имота. Признал е за установено спрямо ответниците Е.

Г. М., М. А. Г., В. Й. Г., „Адванс терафонд“ АДСИЦ, П. Й. К. и „Интер инвест“ ЕООД, че ищецът Т. Г. С. е собственик по наследство на 1/2 идеална част (една втора ид.ч.) от поземлен имот с идентификатор № *** и местонахождение в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан, местност „БЛОКА СТАРО СЕЛО“, начин на трайно ползване „Нива“, площ 200,066 дка 1

(съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 29.06.2021), четвърта категория, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***,

3524.50.69,

***,

***, ***, и номер по предходен план

050106 и е осъдил „Интер инвест“ ЕООД да предаде на Т. Г. С. владението върху същата нива до размера на неговата 1/2 ид.ч. (една втора ид.ч.) от нея.

Осъдил е Е. Г. М. да плати на Т. Г. С. сумата в размер на 92,75 лева за разноски по гр.д.№ 360/21 ТнРС. Осъдил е М. А. Г. и В. Й. Г. солидарно да платят на Т. Г. С. сумата в размер на 12,10 лева - разноски по делото. Осъдил е „Адванс терафонд“ АДСИЦ да плати на Т. Г. С. сумата в размер на 12,10 лева - разноски по делото. Осъдил е П. Й. К. да плати на Т. Г. С. сумата в размер на 12,10 лева - разноски по делото. Осъдил е „Инттер инвест“ ЕООД да плати на Т. Г. С. сумата в размер на 435,49 лева за разноски по гр.д.№ 360/21 ТРС. Осъдил е Т. Г. С. да плати на Е. Г. М. 1053 лева - разноски по делото. Осъдил е Т. Г. С. да плати на М. А. Г. сумата в размер на 1794 лева разноски по делото. Осъдил е Т. Г. С. да плати на П. Й. К. 1 625 лв. - разноски по делото. Осъдил е М. А. Г. и В. Й. Г. солидарно да платят по сметка на ТРС сумата в размер на 2,70 лева - ДТ за изготвяне на препис от отговора на исковата молба по 360/21 ТРС. Указал е на Т. Г. С., че в шестмесечен срок от влизането в сила на решението следва да го представи в СВ-Тутракан за отбелязване към исковата молба, вписана с вх.рег.№ 1458/14.07.2021, акт № 27, том II, имотна партида 1895.

Недоволен от постановеното решение в частта, в която е признато за установено спрямо ответниците, че Т. Г. С. е собственик по наследство на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор №*** и местонахоиодение в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан, местност „Блока Старо село”, начин на трайно ползване „Нива”, площ 200,066 дка, четвърта категория при съответните съседи и номер по предходен план 050106, както и в частта с която ТРС го е осъдил да заплати на ищеца 12,10 лв. - разноски по делото, е останал П. Й. К., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е порочно, противоречащо на материалния и процесуалния закон и съдебната практика. Моли да бъде отменено, като се постанови друго, с което искът да се отхвърли изцяло.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззивна жалба срещу същото решение е постъпила и от Е. Г. М., чрез адв. С. К. К. от САК, по отношение на същата част от решението, която е обжалвана и с предходната жалба. Изложени са доводи за недопустимост на решението в тази част, алтернативно се сочат и съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят моли въззивната инстанция да обезсили постановеното съдебно решение в обжалваната му част, респективно да отмени решението в тази му част, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и допуснатият от ТРС до разглеждане иск срещу него да бъде оставен без разглеждане като недопустим, алтернативно моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по двете жалби и ищец в първоинстанционното 2 производство Т. Г. С., чрез адв. Д. А. от ДАК, е депозирал писмени отговори, с които оспорва жалбите, считайки че следва да бъдат отхвърлени, а решението на ТРС в обжалваната част - потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбите са неоснователни.

Пред ТРС е предявен главен иск от Т. С., с правна квалификация по чл. 108 ЗС, насочен срещу ответниците М. Г., В. Г., „Адванс терафонд“ АДСИЦ, П. К. и „Интер инвест“ ЕООД в установителната част, и срещу „Интер инвест“ ЕООД в осъдителната. Ищецът Т. С. се легитимира като собственик на процесния имот, позовавайки се на съдебна спогодба за делба на наследство.

Предявен е и евентуален иск от Т.С., също с правна квалификация по чл. 108 ЗС, но за 1/2 ид.ч. от спорния имот, като основанието, на което ищецът се позовава, за да претендира собствеността върху идеалните части от имота, е наследство.

Не се спори по делото, а и от представените доказателства е видно, че на 29.12.1998г. Домника Т.ова М.а се снабдява с Констативен нотариален акт за собственост на процесната нива с площ 200 дка, вписан в СлВп-Тутракан под № 51, том I, като в същия е отбелязано, че имотът е придобит по наследство от Г. К. К.

На 11.04.2005г. Георги Т.ов С. предявява иск срещу Домника М.а за делба на наследство, в чиято маса влиза и процесната земеделска земя от 200 дка, по който е образувано гр. дело № 133/2005г. по описа на ТРС. Видно от находящата се на стр. 149 по първоинстанционното дело искова молба за делба, същата е вписана в СлВп – Тутракан на 11.04.05г.

От представения нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 1046, акт № 86, том III, дело 516/2008г. на СлВп - Тутракан (стр. 15 от първоинстанционното дело) се установява, че на 21.04.2008г. Домника М.а, легитимирайки се с констативния н.а. № 51/29.12.1998г., сключва договор за прокупко-продажба във формата на нотариален акт, с който като продавач се разпорежда с цялата нива в полза на купувача по сделката - ответникът М. Г., който е в граждански брак с отв. В. Г. от 26.05.1990г. и така придобитият имот се явява в режим на СИО.

Два дни по-късно, на 23.04.2008, ответниците Г.и продават същата нива на ответника „Адванс терафонд“ АДСИЦ, видно от нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 1077, акт № 113, том III, дело 545/2008 на СВ Тутракан (стр. 16 от първоинст.дело).

Тези две прехвърлително-придобивни сделки са сключени след завеждане на иска за делба, по който е образувано гр.д.№ 133/05г. на ТРС, но преди да е постановено решение по допускането й.

Не се спори по делото, а и с определение на ТРС е прието за безспорно, че Милка Михайлова С.а е била съпруга на Георги С., а ищецът Т. С. - негов 3 син.

Съгласно Решение № 3/30.03.2010 по гр.д.№ 133/05 на ТРС (стр. 118119 от приложеното гр.д.133/05 ТРС) са допуснати до делба една част от имотите, посочени от първоначалния ищец Георги С., тъй като само за тях съдът приема, че са съсобствени с Домника М.а, като сред тях е и процесната земеделска земя от 200 дка. Делбата е допусната между наследниците на Г. С., починал в хода на процеса, а именно Милка С.а и Т. С., и ответницата Домника М.а при квоти: по ¼ ид.ч. за Милка С.а и за Т. С. и ½ ид.ч за Домника М.а. Производството по въззивните жалби срещу решението на ТРС е прекратено с определение на СОС от 21.05.2013, пост. по в.гр.д. № 174/2010г. по описа на съда (стр. 112 от гр.д.133/05), като решението по допускане на делбата влиза в сила на 17.07.2013г.

Видно от НА, вписан с вх.рег.№ 3221, акт № 67, том XI, дело 2034/2012 на СлВп - Тутракан (стр. 17-23), на 26.09.2012г. ответното дружество "Адванс терафонд" продава същата нива на ответника П. К., който е разведен към този момент /Уд-е за семейно положение с изх.№ АО-0867/15.01.2015 на Общ.Тутракан на стр. 47 от гр.д.№ 70/15г. на СОС/, а на 04.10.2013г. К. прехвърля нивата на жалбоподателя „Интер инвест“ ЕООД с НА за замяна на недвижими имоти, вписан с вх.№ 7262/04.10.2013, акт № 192, том XVIII, дело 3545/13 на СВ-Силистра и с вх.№ 2784/10.10.2013, акт № 10, том IX, дело 1542/13 на СлВп-Тутракан (стр. 24-34).

От представения на стр. 124 от първоинст. дело акт за смърт № 461/2012 на Община Столична, район Красно село се установява, че Домника М.а умира на 10.04.2012г., а от представеното на стр. 58 от гр.д.252/15г.

Удостоверение за наследници с изх.№ 9400-84/22.01.2015 на Община Столична се установява, че нейни наследници са синовете й - ответникът Е. Г.

М. и И. Г. М., който е починал на 03.08.2012г, неженен и без деца.

Преди смъртта си, на 24.06.2010 Домника М.а продава на своя син И.

М. 4/6 ид.ч. от апартамент в гр. София (стр. 103-104 от гр.д.70/15г. на СОС), а след неговата смърт – брат му Е., явяващ се негов наследник, продава същият този апартамент на трето лице, като деловодните данни за тези две сделки са отразени в приложени справки от имотния регистър по партидите на Домника М.а и Е. М. (стр. 80 и стр. 94 от гр.д. 70/15г. по описа на СОС).

На 20.06.2012г., т.е. след смъртта на Домника М.а, но преди тази на И.

М., Е. М. изтегля суми от три банкови сметки: едната в „Банка ДСК“ (стр.

174-179 по гр.д.252/15), а другите две в „Уникредит булбанк“ (стр. 111-124).

На 12.11.2012г., с молба до СфРС, ответникът М. се отказва от наследството на майка си Домника М.а, като този отказ е вписан в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН под № 708 от същата дата (стр. 88). Въз основа на този отказ Е. М. моли да бъде прекратено спрямо него делото за делба /гр.д.133/05г на ТРС/. С определение от 13.01.2014г. съдът прекратява производството по делбата по отношение на М. и одобрява спогодбата между Милка С.а и Т. С., според която последният става изключителен собственик на процесната нива от 200 декара (стр. 99-103 от гр.д.133/05г.). Видно от справката по данни за имот /стр. 151 от делото/, съдебният протокол е 4 представен на 31.03.2014 за вписване в СлВп- Тутракан и с акт № 172, том I е вписан, като вписването е отразено в справката по имотната партида, но не е отразено по личната партида на Домника М.а /справка на стр. 143-148 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, съд намира от правна страна следното:

Правният интерес от завеждане на исковете по чл. 108 ЗС срещу ответниците, които не владеят имота, ищецът черпи от т. 2А и т. 3Б на Тълкувателно решение 4/2014г. на ОСГК на ВКС и произтича от разпореждането на Домника М.а с цялата вещ, а впоследствие и останалите приобретатели, като на практика са отрекли правото на собственост на ищеца върху същата.

В тежест на ищеца С. е да установи, че е собственик на съответната част от спорния имот на основанието, което заявява, както и че ответникът „Интер инвест“ ЕООД владее имота към момента на приключване на съдебното дирене, като фактът на владение не се оспорва от „Интер инвест“ ЕООД.

ТРС е намерил за неоснователен главния иск на ищеца С., че е собственик на цялата нива 200 дка, легитимирайки се като такъв на основание съдебната спогодба за делба по гр.д.№ 133/05г. по описа на ТРС, одобрена с протоколно определение на съда от 13.01.2014г. и решението в тази част е влязло в сила.

Предмет на настоящото производство е решението в уважителната част относно ½ ид. част от процесния имот, придобита по наследство.