Решение № 216 от 29.06.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. ХАСКОВО, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500195 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258, ал. 1, предл. 1-во от ГПК.

ВЪЗЗИВНИЦАТА – Д. Г. К., представлявана от адвокат К.Р., назначен за особен представител е останала недоволна от Решение № 260024 от 16.02.2022 год., постановено по гр.д. № 2466 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което прието за установено на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземания на ”Банка ДСК” ЕАД – гр.София по договор за кредит „Експресо“ № *** г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Д.К. за следните суми, а именно: 1 132.46 лева главница, 53.52 лева - възнаградителна договорна лихва за периода от 03.08.2018 г. до 03.08.2019 г.; 89.56 лева - обезщетение за забава за периода от 03.08.2018 г. до 03.08.2019 г.; 64.50 лева - обезщетение за забава за периода от 03.08.2019 г. до 25.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 501/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково – 26.02.2020 г. до окончателното й изплащане, поради което го обжалва с искане същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли предявеният иск.

В жалбата се излагат доводи за това, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил събрания доказателствен материал по делото и достигнал до погрешни изводи. На първо място, предявеният иск се явявал 1 недопустим с оглед на непълното и неточно представяне на фактите и обстоятелствата по исковата претенция. Ищецът не сочел обстоятелства, доказващи действителното изпълнение на процесния договор за кредит, размера на погасените вноски, техният брой, както и начина на погасяване на договора от кредитополучателя с оглед установяване наличието на правен интерес от завеждане на дело, факта на основателност и допустимост на исковата претенция. На следващо място, кредиторът не представил доказателства по какъв начин е предоставил на кредитополучателя сумата по кредита в размер на 2000 лева и по какъв начин същият е усвоен. Съдът неправилно приел, че заверяването на сметката на кредитополучателя е достатъчно условие за приемане на кредита и същият е усвоен, което не кореспондирало с клаузите на договора за кредит. Облигационният характер на този тип престации изисквал наличие на основание за възникване на договорни отношения чрез реалното предаване и приемане на предмета на договора с цел влизане в сила на процесните договорни отношения. С исковата молба били представени общи условия – част II, от които не ставало ясно дали са неразделна част или приложение към договора за кредит и дали са предоставени на кредитополучателя при подписване на договора за кредит.

В самия договор било посочено, че към него е приложен само погасителния план. Останал неизяснен въпроса към кой момент кредитът е станал предсрочно изискуем с оглед неизпълнението на част или на целия размер от същия – какви са били основанията на кредитора да предприеме принудителни действия за събиране на вземането си едва след изтичане на срока на договора – 03.08.2019 г., а не както било уговорено в самия договор при забава на плащането над 90 дни. Банката не представила доказателства за изрично уведомяване на кредитополучателя за предсрочната изискуемост на кредита. Нямало данни дали са били правени опити за доброволно уреждане на отношенията с оглед настъпилата епидемична обстановка и икономическите последици от нея. Районният съд неправилно кредитирал изготвената съдебно – счетоводна експертиза като обективно изготвена, а посочените суми като ликвидни и изискуеми.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „БАНКА ДСК“ АД – гр.София – оспорва жалбата. Изводите на районния съд в обжалваното решение са оценени като правилни и законосъобразни. Кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем от страна на кредитора, а е станал изискуем на крайния падеж – т. 5 от част I на договора за кредит.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД – гр.София против Д. Г. К. с искане да се установи съществуването на вземания в полза на ищеца като правоприемник на „Експресбанк“ АД по издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 501/2020 г. на РС – Хасково, произтичащи от Договор за кредит Експресо № *** г., а именно: 1132.46 лева – главница;

53.52 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 03.08.2018 г. до 2

03.08.2019 г.; 89.56 лева – обезщетение за забава за периода от 03.08.2018 г. до 03.08.2019 г.; 64.50 лева – обезщетение за забава за периода от 03.08.2019 г. до 25.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 26.81 лева – заплатена държавна такса.

От събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че на 31.07.2017 г. ответницата Д.К. е сключила със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД договор за кредит Експресо № ***, по силата на който на ответницата е предоставен потребителски кредит в размер на 2000 лева по разплащателна сметка на клиента, по която се усвоява кредита (изрично цитирана в т. 6 на договора). Предвидено е, че кредитът ще бъде погасен съгласно приложен погасителен план на анюитетни вноски за период от 24 месеца, с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 9.35 % за целия срок на договора.

Ответницата е преустановила погасяването на анюитетните вноски по договора за кредит. Кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което е издадена заповед по чл. 417 ГПК от 28.02.2020 г. по ч.гр.д. № 501/2020 г. на Районен съд – Хасково за горепосочените суми, както и изпълнителен лист от 02.03.2020 г.

Съгласно назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на 31.07.2017 г. в счетоводството на кредитора е отбелязана счетоводна операция, с която банковата сметка на ответницата К. е заверена със сумата от 2000 лева. Като основание за счетоводната операция е посочена в „Кредити за граждани“ и с акта на превеждане на сумата по разплащателната сметка на ответницата в качеството й на кредитополучателя на практика кредита е усвоен изцяло. Ответницата е погасявала част от задълженията си по кредита – от общата сума 1032 лева са погасени 867.54 лева - главница;

148.96 лева - договорна лихва; 10.38 лева - застрахователни премии; 5.12 лева - начислени лихви за просрочие. Плащанията са преустановени на 03.08.2018 г. и считано от 03.09.2018 г. кредитополучателят изпада в трайна забава за погасяване на дължимите месечни вноски. Непогасената главница по счетоводни данни е в размер на 1132.46 лева; непогасената договорна лихва – в размер на 53.52 лева; непогасената и начислена лихва за забава върху главницата за периода от 04.08.2019 г. до 25.02.2020 г. е изчислена в размер на 64.80 лева; начислените от банката такси и разноски към 25.02.2020 г. са в размер на 26.81 лева. Или сумарно общият непогасен размер на дълга е 1367.15 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Особеният представител на въззивницата е изложил възражения за недопустимост на исковата молба; за неустановяване на фактите по усвояване на кредита; приложенията към договора; изпадането в предсрочна изискуемост и обявяването на същата.

Съгласно трайно утвърдената съдебна практика, искът е недопустим, когато не са налице положителните процесуални предпоставки 3 за неговото предявяване. В настоящия случай са налице всички процесуални предпоставки за редовното упражняване на правото на иск. Изброените във въззивната жалба обстоятелства, които според особения представител липсвали в исковата молба, всъщност са посочени и изброени от ищеца – посочена е датата на усвояване на сумата по кредита (т.е. действителното изпълнение на задълженията на кредитора по договора) и размера на просрочените вноски, доколкото не е необходимо да се посочват погасените вноски, т.е. частта от кредита, която не е спорна. Обстоятелствата относно погасяването на договора от кредитополучателя са изяснени с помощта на назначената съдебно-счетоводна експертиза, а факта на основателност и допустимост на исковата претенция всъщност не е обстоятелство, а правна оценка във формата на извод, съобразно съдържанието на исковата молба.

Договорът за банков кредит, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ е двустранен, възмезден и консенсуален, но в изпълнение на задълженията си, предвидени в този договор, кредиторът следва да предостави отпуснатата в кредит сума на кредитополучателя. Срещу отпуснатия кредит, длъжникът следва да върне получената сума в уговорения срок, както и да заплати уговорените лихви и такси. С предоставянето на сумата чрез усвояване на банковия кредит, имуществото на банката се променя – в нейна полза възниква вземане за стойността на отпуснатата сума, заедно с уговорените лихви и такси. Следва да се има предвид, че с процесния договор на ответницата е предоставен потребителски кредит, следователно към него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.

9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. В чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа общият размер на кредита и условията за усвояването му. В изпълнение на това законово изискване в чл. 2 от процесния договор е посочено, че кредитът ще бъде усвоен безкасово по разплащателната сметка на кредитополучателя, разкрита в банката, чрез кредитиране на сметката с пълния размер на предоставения кредит. Освен това е уточнено, че средствата се предоставят по посочената разплащателна сметка в срок до 3 работни дни след датата на подписване на договора за кредит от страна на Банката. Употребеният термин „чрез кредитиране на сметката“ несъмнено означава заверяване на сметката с посочената сума и в тази насока в него не е вложен по-различен смисъл от този, който законът използва при регламентиране изпълнението на подобен вид парични задължения, напримр както е в чл. 305 ТЗ. В клаузата на чл. 2 страните са уговорили още, че разплащателната сметка, по която ще се усвои кредита, е посочена в самия договор и това се установява в част I, т. 6. Освен това страните са договорили още, че кредитът се усвоява изцяло – в пълния му размер, т.е. не е уговорено усвояване на части или траншове, каквото е допустимо по волята на договарящите. В представеното и прието по делото експертно заключение (л. 75 от делото, стр. 2 от експертизата) заверяването на разплащателната сметка, посочена в част I, т. 6 и разкрита на името на кредитополучателя, е извършено на 31.07.2017 г. и тази операция е отбелязана 4 счетоводно под № ***. Следователно, сумата по кредита е отпусната още в деня на подписване на самия договор и е постъпила веднага по разплащателната сметка на кредитополучателя, поради което предвиденият 3дневен срок по чл. 2 от договора е спазен.

Фактът, че уговорената по кредита сума е отпусната по разплащателната сметка на кредитополучателя, не означава, че същата не е предадена и съответно приета от него. Със заверяване на банковата сметка на кредитополучателя сумата на практика вече е преминала в негово реално разпореждане, като именно това е целта на договора за кредит – кредитополучателят да може свободно да разполага и да се разпорежда със сумата по кредита. В подкрепа на извода за неоснователност на изложените в жалбата доводи за недоказаност на предаването на кредитната сума е и обстоятелството, че от страна на кредитополучателя са извършвани плащания по договора.