Решение № 589 от 07.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Варна, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110202617 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Г. Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Ж. Г. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 23 – 0442 – 000527 от 01.06.2023 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя Р., на основание разпоердбата на чл. 174, ал. 3, предл.

2 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за това, че на 05.05.2023 г. в 07:15 часа в с. Езерово, обл. Варна, по крайбрежен път в посока от ЖП гара към МТГ „Делфин“ управлява влекач „Мерцедес Актрос“, собственост на „Кей Ти Кей“ ЕООД с Булстат: 203271770, с рег. № В 5195 ВР с прикачено към него полуремарке с рег. № В 1672 ЕН, собственост на „Кей Ти Кей“ ЕООД, като отказва да бъде изпробван с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабр. номер ARKA – 0045, като е издаден талон за медицинско изследване номер 0022943 – нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят М. Г. Р. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, без в самата въззивна жалба да навежда 1 някакви конкретни аргументи в защита на своята позиция. Заявява, че оспорва отразената в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка, като изразява несъгласие с констатациите на административно – наказващия орган касаещи нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, което му е вменено във вина. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят М.

Г. Р. моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 06.03.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2617 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят М. Г. Р. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв.

Ж. Г. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, като поставя акцент в своята пледоария върху допуснатите според него нарушения в процедуарата по издаване и връчване на талон за изследване № 0022945, които са опорочили административно – наказателното производство до степен, изискваща отмяна на наказателното постановление, именно каквото искане отправя и адв. Г. в заключение.

В проведеното на 06.03.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2617 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество. В депозирани на 21.09.2023 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от процесуалния представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт К.Л.-А. се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли за потвърждаване на наказателното постановление и се претендира присъждане на юрискононсултско възнаграждение От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 07:15 часа на 05.05.2023 г. жалбоподателят М. Г. Р. управлявал влекач „Мерцедес Актрос“, собственост на „Кей Ти Кей“ ЕООД с Булстат:

203271770, с рег. № В 5195 ВР с прикачено към него полуремарке с рег. № В 1672 ЕН, собственост на „Кей Ти Кей“ ЕООД в с. Езерово, обл. Варна, по крайбрежен път в посока от ЖП гара към МТГ „Делфин“.

Възникнало ПТП с управляваното от жалбоподателя превозно средство, поради което бил повикан екип на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, 2 който да отработи произшествието, съставна част от който били свидетелите Ж. Д. Х. и Д. Б. П. – служители на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна.

Свидетелите Х. и П. поискали да изпробват водача на превозното средство – жалбоподателя М. Г. Р. за употреба на наркотични вещества, като той отказал пред тях да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

Приемайки, че с това свое поведение, жалбоподателят Р. е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл 2 от Закона за движение по пътищата, на 05.05.2023 г. св. Х. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

Св. Х. съставил също така талон за изследване № 0022945, с който била осигурена възможност на жалбоподателя да даде кръвна проба във ВМА гр.

Варна, но жалбоподателят Р. отказал да получи талона за медицинско изследване, респ. не се явил в здравното заведение да даде кръвна проба за анализ.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 01.06.2023 г. Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоердбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя Р. административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. Ж. Д. Х. и св. Д. Б. П. – служители на Четвърто РУ към ОД 3 на МВР гр. Варна, които са категорични в своите показания, че сутринта на 05.05.2023 г. жалбоподателят Р. е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества на територията на с. Езерово, след възникнало с управляваното от него превозно средство ПТП. Единствените разминавания в показанията на двамата полицейски служители се отнасят за това дали е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол или е било установено количество алкохол в издушания от водача въздух, но тези разминавания в показанията нямат абсолютно никакво касателство с предмета на настоящото съдебно производство, а именно, че сутринта на 05.05.2023 г. жалбоподателят Р. е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабр. номер ARKA – 0045.

На практика не се навеждат и твърдения в обратната посока, още по – малко са представени подобни доказателства. Възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален представител адв. Ж. Г. са по – скоро от правно естество, като съдът ще се опита да отговори на тях по – надолу в своето решение.

Кредитирайки показанията на св. Х. и св. П., съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че на 05.05.2023 г. в 07:15 часа в с. Езерово, обл. Варна, по крайбрежен път в посока от ЖП гара към МТГ „Делфин“ жалбоподателят Р. е управлявал влекач, собственост на „Кей Ти Кей“ ЕООД с Булстат: 203271770, с рег. № В 5195 ВР с прикачено към него полуремарке с рег. № В 1672 ЕН, собственост на „Кей Ти Кей“ ЕООД, като е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабр. номер ARKA – 0045.

С това свое поведение жалбоподателят безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за извършеното нарушение.

Съдът не може да сподели като основателно основното възражение, наведено срещу законосъобразността на наказателното постановление, а именно, че е било допуснато нарушение в процедурата по издаване и връчване на талон за изследване № 0022945, което е опоричило административно – наказателното производство.

Действително в приложения към преписката талон за изследване № 4

0022945 не е вписан краен срок, в който е следвало жалбоподателя да се яви в здравното заведение за даване на кръвна проба, но следва да се подчертаят две важни обстоятелства.

На първо място, жалбоподателят Р. е отказал да му бъде връчен процесния талон за изследване № 0022945, което е надлежно удостоверено с полагането на подпис от страна на свидетел.

Още повече, че самият жалбоподател така и не навежда някакви твърдения, още по – малко представя някакви доказателства, че се явил във ВМА гр. Варна и е имал желание да даде кръвна проба, но е бил възпрепятстван от неправилно попълнения талон за изследване.

Нещо повече – налице са доказателства, че същият е отказал да му бъде връчен талон за изследване № 0022945, поради което и в случая не може да се говори за нарушение на процесуалните правила.

Също така следва да се подчертае, че съдът не установи разминаване в показанията на свидетелите по отношение начина на съставяне на настоящия АУАН. И двамата свидетели заявиха, че не са съставяли АУАН за предизвиканото от водача (жалбоподателя Р.) ПТП, а не за това, че не са съставяли АУАН за установеното нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0442 – 000527 от 01.06.2023 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна е законосъобразно и правилно, поради което и следва да бъде изцяло потвърдено, още повече, че административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с конкретно фиксираните като вид и размер административни наказания за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ОД на МВР – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

5

Потвърждава Наказателно постановление № 23 – 0442 – 000527 от 01.06.2023 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на М. Г. Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоердбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за това, че на 05.05.2023 г. в 07:15 часа в с. Езерово, обл. Варна, по крайбрежен път в посока от ЖП гара към МТГ „Делфин“ управлява влекач „Мерцедес Актрос“, собственост на „Кей Ти Кей“ ЕООД с Булстат:

203271770, с рег. № В 5195 ВР с прикачено към него полуремарке с рег. № В 1672 ЕН, собственост на „Кей Ти Кей“ ЕООД, като отказва да бъде изпробван с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабр. номер ARKA – 0045, като е издаден талон за медицинско изследване номер 0022943 – нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

Осъжда М. Г. Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ОД на МВР гр. Варна парична сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 2617 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6