Решение № 184 от 22.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Перник, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. И.а като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720105352 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Община Перник, с БУЛСТАТ:

000386751 срещу И. Е. И., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 2015.08 лева, от които: 1/ сумата от 873.48 лева /главница/ представлява неплатена годишна наемна вноска за стопанската 2020 г. – 2021 г. с падеж на плащане 30.09.2020 г. и сумата от 178.34 лева – представлява обезщетение за забава за периода от 01.10.2020 г. до 05.10.2022 г. и 2/ сумата от 873.48 лева /главница/ представлява неплатена годишна наемна вноска за стопанската 2021 г. – 2022 г. с падеж на плащане 30.09.2021 г. и сумата от 40.54 лева – представлява обезщетение за забава за периода от 01.10.2021 г. до 05.10.2022 г. като наемните цени са за ползване от страна на ответника на земеделски земи, находящи се в землището на с. Б. общ. Перник и между страните е сключен договор за наем № 170654М323/23.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба – 06.10.2022 г. до датата на окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът били в договорни отношения, като помежду им бил сключен договор за наем № 170654М323/23.06.2017 г. Посочва се, че по силата на цитирания договор общината е предоставила на ответника земеделски земи с площ от 74,743 дка, находящи се в землището на с. Б. общ. Перник. Твърди се, че договорът е бил сключен за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2017 г. – поради което срокът му бил 30.09.2022 г. Годишната наемна цена възлизала на 873.48 лева – като се дължала до 30.09. всяка година за следващата стопанска 1 година. В тази връзка за стопанската 2020 г. – 2021 г. наемната цена се дължала до 30.09.2020 г., а за стопанската 2021 г. – 2022 г. наемната цена се дължала до 30.09.2021 г. Ответникът обаче така и не заплатил сумите в срок, нито впоследствие, поради което общината начислила и обезщетение за забава. Независимо от опитите за доброволно уреждане на спора, ответникът не заплатил сумите.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

Към исковата молба са представени: договор за наем № 170654М323/23.06.2017 г. и три броя уведомителни писма с известия за доставяне.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор – препис от исковата молба е връчен на ответника лично – на 19.10.2022 г.

В съдебно заседание, проведено на 23.01.2023 г., процесуалният представител на ищеца – юрк. Лефтерова заявява, че претендираните главници и лихви /обезщетения за забава/ по договора за наем са изцяло заплатени на общината. Обръща внимание, че това плащане е настъпило преди съдебното заседание, а именно – на дата 11.11.2022 г., но след депозиране на исковата молба. В тази връзка ответникът с поведението си бил станал причина за завеждане на делото, поради което претендира разноски – за юрисконсултско възнагарждение и държавна такса. Представя в подкрепа на твърденията си платежни нареждания от 11.11.2022 г. – 4 броя. Уточнява, че разноските обаче не са заплатени от ответника.

Ответникът редовно призован – призовката, връчена му лично на 29.12.2022 г., не се явява за насроченото по делото съдебно заседание и не изпраща свой представител, като не взема и становище по спора.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените доказателства се установява, че през процесния период: стопанската 2020 г. – 2021 г. и стопанската 2021 г. – 2022 г. същите са били в облигационни отношения, въз основа на договор за наем на земеделски земи, като ищецът е предоставил на ответника ползването на описаните в договора терени, но ответникът не е заплатил дължимата ежегодна наемна цена.

От представените от ищеца в съдебно заседание платежни нареждания се установява, че ответникът е заплатил на ищеца претендираните с исковата молба вземания – в общ размер от 2015.08 лева лева. Това обстоятелство се признава изрично и от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание. Видно от приложените платежни нареждания обаче плащането е осъществено на 11.11.2022 г., докато исковата молба е подадена на 06.10.2022 г. – като препис от същата е връчен на ответника на 19.10.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

2

Предявените искове са осъдителни с правно основание по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от общо 1746.96 лева и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от общо 218.88 лева.

Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка.

Ответникът не се явява по делото и не взема становище по спора. От своя страна процесуалният представител на ищеца представя в съдебно заседание доказателство /платежни нареждания/ за извършено плащане на всички претендирани по делото суми – както за главници, така и за лихви. В тази връзка и ищецът заявя изрично, че независимо от пасивното поведение на ответника по делото последният е заплатил задълженията си. Поради това посоченото обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението му на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. По тези съображения и доколкото претендираните суми са заплатени, за което липсва спор между страните, то предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По исканията за разноски на страните:

Разноски в настоящото производство претендира само ищецът. В тази връзка макар предявените искове да са неоснователни, такива му се дължат.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от приложените платежни нареждания ответникът е заплатил дължимите от него суми за наем на 11.11.2022 г. т.е. след предявяване на исковата молба, която е депозирана под вх. № 19982/06.10.2022 г. Доколкото ответникът не е и оспорил исковите претенции, следва изводът, че същият с поведението си е станал причина за образуване на делото. В тази връзка и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските, които последният е направил за предявяване на исковете си, независимо, че претендираните суми са заплатени още в срока по чл. 131 от ГПК.

Ищецът претендира разноски в размер на общо 180.60 лева, от които 80.60 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

От представеното по делото платежно нареждане се установява, че ищецът действително е заплатил сумата от 80.60 лева – държавна такса.

Претендираното юрисконсултско възнаграждение е в минималния размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По тези съображения претендираните разноски следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Перник, с БУЛСТАТ: 000386751 срещу И. Е. И., с ЕГН: ********** с адрес: с. Б. ул. ***, общ. Перник, искове за осъждане на ответника И. Е. И. да заплати на община сумата от общо 2015.08 лева, от които: 1/ сумата от 873.48 лева /главница/ представлява неплатена годишна наемна вноска за стопанската 2020 г. – 2021 г. с падеж на плащане 30.09.2020 г. и сумата от 178.34 лева – представлява обезщетение за 3 забава за периода от 01.10.2020 г. до 05.10.2022 г. и 2/ сумата от 873.48 лева /главница/ представлява неплатена годишна наемна вноска за стопанската 2021 г. – 2022 г. с падеж на плащане 30.09.2021 г. и сумата от 40.54 лева – представлява обезщетение за забава за периода от 01.10.2021 г. до 05.10.2022 г. като наемните цени са за ползване от страна на ответника на земеделски земи, находящи се в землището на с. Б. общ. Перник и между страните е сключен договор за наем № 170654М323/23.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба – 06.10.2022 г. до датата на окончателното изплащане на сумите – поради пълно плащане на процесните суми от страна на задълженото лице И. Е. И. в хода на процеса /в срока за отговор на исковата молба/.

ОСЪЖДА И. Е. И., с ЕГН: ********** с адрес: с. Б. ул. ***, общ.

Перник ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Община Перник, с БУЛСТАТ: 000386751 сумата от 180.60 лева – разноски за държавна такси и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство по гр.д. № 5352/2022 г. на РС Перник, доколкото ответникът с поведението си е станал причина за образуване на същото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4